Братя Домусчиеви купиха Нова телевизия

Красимир Каракачанов: Крайно време е българските политици да спрат да правят експерименти с изборното законодателство Не е нито полезно, нито честно изборния закон да се променя преди всеки избори, заяви вицепремиерът

Какво е автобиография? Отговорът на радио „Ереван“

САЩ добиват рекордни количества петрол, свалят руските приходи За пръв път бяха отчетени над 12 млн. барела на ден

Китай вижда огромен потенциал в икономиката на Саудитска Арабия

Северна Корея поиска помощ заради недостиг на храна

Камелия Нейкова: ЦИК не за първи път ще се справя с промени в изборното законодателство, приети в последния момент

„Спейс екс“ изстреля израелския „Берешит“ към Луната (СНИМКИ)

Арестуваха двама души, планирали ислямистко нападение в Германия

Силен вятър, дъжд и застудяване днес

Русия е предоставила лекарства и медицинско оборудване на Венецуела

Шефът на НСИ: В преброяването през 2021 г. няма да има опции като „трети пол“, каквито са и европейските регламенти

Ердоган и Тръмп обсъдиха по телефона Сирия, борбата с тероризма и укрепването на икономическите връзки 

Хиляди почетоха паметта на журналиста Ян Куциак в Словакия

Кола бомба уби 20 човека в Сирия

Левски и Ботев във “Вятърничевата воденица” В своето тефтерче Апостола лично е преписал прекрасната творба на Войводата „На прощаване“

По-малкият брат на Дякона – Христо Кунчев, е бил в близкия кръг от приятели на поета

Картината „Васил Левски и Христо Ботев“, художник Александър Поплилов – 1976 г.
Картината „Васил Левски и Христо Ботев“, художник Александър Поплилов – 1976 г.

Една от любимите за всеки българин страници от историята на нашата национална революция е свързана с необичайната „квартира“ на Васил Левски и Христо Ботев – скованата от студ „вятърничева воденица“ в покрайнините на Букурещ. Тази конкретна история представя най-обичаните ни национални герои не в бой на живот и смърт с вековния поробител – не, през мразовитите дни на ноември и началото на декември 1868 г. Ботев и Левски, събрани от случайността, са принудени да живеят ден за ден в една чужда страна. Виждаме двамата млади мъже във време, когато не са толкова известни (особено Ботев, тогава на 21 години), още по-малко са онова, което значат за поколения българи и до днес.

Запознанството им най-вероятно е станало в читалището „Братска любов“ – своеобразен клуб на „партията на младите“ в румънската столица. Студът и гладът не са в състояние да доведат до отчаяние двамата младежи. В писмо до своя приятел Киро Тулешков бъдещият поет, вестникар и войвода споделя възторга си от човека, който му връща вярата в святата кауза. Да прочетем отново тези вълнуващи редове: „…Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сe весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…“

По стечение на обстоятелствата пътищата на Левски и Ботев се разделят. Възможно е да са имали още две, а дори и повече срещи, но това не променя нещата. За съжаление, писмото на Ботев не е запазено в оригинал, а е предадено от Захарий Стоянов в неговата книга „Христо Ботйов. Опит за биография“ (1888 г.) – съчинение, приемано от някои литературни критици за първия български роман, най-малкото за романизирана биография. Преди няколко години проф. Иван Стоянов, безспорен познавач и изследовател на Левски и националната революция, приведе аргументи против правдоподобността на христоматийната „история“ с вятърната мелница. Известният наш историк оспори не само въпросното съжителството на двамата революционери, но дори и личното им познанство. Напусналият ни през 2017 г. проф. Стоянов е мой преподавател, по-късно колега, с когото винаги сме имали най-добри отношения. При цялото ми уважение обаче, анализирайки известните обстоятелства, не виждам смисъл от подобна мистификация – било от страна на Киро Тулешков, било на Захарий Стоянов. Имал съм възможност да изразя своето виждане за връзките между двамата титани на революцията, но нека се обърнем отново към известното и неизвестното в тази „мистерия“, привеждайки някои нови наблюдения и аргументи.

Левски и Ботев са се познавали, и то не само „задочно“. Христо Калофереца, както често се е казвало в обичайния маниер на онази епоха, е бил близък не само с Левски, но и с брат му Христо Кунчев Карловеца. По-малкият брат е „съквартирант“ на Ботев отново в изоставената вятърна мелница (според някои спомени „фабрика“ за фиде на „въздушна тяга“) във времето, в което Апостола прави своята Първа обиколка в България (7 декември 1868 – 24 февруари 1869 г.). Захарий Стоянов не е добре информиран за съдбата на Христо Кунчев и дава погрешна информация за неговата съдба. Не е знаел и че той е брат на Левски, но това в случая не е от значение. По-важното е, че Христо Кунчев явно е бил в близкия кръг от приятели на Ботев. Когато през пролетта на 1870 г. умира от туберкулоза (печалното събитие е записано в тефтерчето на Левски), Велико Попов, един от най-близките съмишленици на Ботев, му посвещава стихосбирка! Излизането на поетичната книжка, днес напълно забравена, е отразено от Любен Каравелов във вестник „Свобода“. И това няма как да не е било известно на Ботев. При контактите си с младия Ботев наред с личните му качества Левски е виждал в него сина на своя именит съгражданин „даскал“ Ботьо Петков. Няма да коментираме евентуалното родство между двамата, допускано от някои автори, но в предаденото от Захарий Стоянов писмо Ботев нарича Левски „мой съотечественик“ – свидетелство, че калоферецът Ботев се е чувствал и „карловец“ по бащина линия. В онази епоха „отечество“ означава преди всичко родното място, пък и е абсурдно Ботев да пояснява на Киро Тулешков, че Левски е българин.

Първата обиколка на Левски става възможна, благодарение на скромната сума от тридесет турски лири, предоставени му от Димитър Ценович – създател и главен „спонсор“ на читалището „Братска любов“. „Тридесет лири! Какво ще правиш с толкова малко пари?“ – възкликва Ценович. „Аз няма да отида да подкупвам турските министри… Аз имам нужда от пари, колкото да мога да пропътувам оттук до някои градове в България и да се облека…“ – отново сведение на Киро Тулешков. То не само не се оспорва от никого, но и хармонира с казаното от Ботев за безпаричието и оскъдицата, в която са живеели двамата с Левски. Съвременници твърдят, че когато през април 1872 г. Ботев е арестуван във Фокшан, гаранцията за неговото освобождаване е платена именно от Ценович, тогава касиер на БРЦК, и то по настояване на Левски.

За възможните взаимни влияния между Левски и Ботев е писано сравнително рядко. Да излезем от обичайните клишета и се запитаме дали и с какво младият Ботев е могъл да повлияе на далеч по-опитния Левски? Ще припомним, че Дякона е десет години по-възрастен, което в онези времена е имало съществено значение. Левски вече е преминал „школата“ на Раковски, участвал е в двете легии в Белград през 1861-1862 и 1867-1868 г., бил е „първостепенен знаменосец“ на „главния войвода“ Панайот Хитов през 1867-ма. И все пак, подобно влияние е възможно. На първо място, Ботев е живял в Русия – мечтаната от Левски възможност за получаване на високо образование. Вероятно разказите на Ботев са повлияли върху демократичните убеждения на Апостола и на критичното му отношение към руската политика. Разбира се, Левски е изпитвал влияние и от страна на Иван Касабов, Теофан Райнов, Любен Каравелов… За разлика от Левски и Ботев обаче, Касабов допуска дуалистична монархия, Каравелов лавира по дилемата „република или монархия“ и т.н. Доколкото знаем какви са били контактите на Левски към онзи момент, именно от Ботев бъдещият Апостол е можел да получи най-добра представа за т.нар. „хождение в народ“ – кредото на руските революционери, от които младият му събрат е повлиян още в Одеса. Опозиционното течение се заражда още през 1861 г. и придобива по-сериозни мащаби през 70-те години на XIX век. Левски пише в писмо до Панайот Хитов за „… революция на място…“, т.е. сред самите българи по градове и села. Ако отбелязваме това, то е защото Апостола винаги е бил възприемчив към всичко, което може да бъде впрегнато в борбата. Разбира се, руското „хождение в народ“ е със социална насоченост, при Левски приоритет е националното.

В известното си тефтерче Левски собственоръчно е преписал Ботевото стихотворение „На прощаване в 1868“, писано само няколко месеца преди срещата им в Букурещ! И, както изглежда, от някоя чернова на самия Ботев? Създателят на Вътрешната революционна организация се интересува от „Дума на българските емигранти“. Впрочем, ако днес ние знаем достатъчно за вестника на Ботев, налага се да отбележим, че за съвременниците той е нещо мимолетно. „Дума“ съществува по-малко от два месеца, излиза в ограничен тираж, при това не в Букурещ, а в Браила. Публикувани са само пет броя (от 10 юни до 5 август 1871 г.), но поп Минчо Кънчев съобщава за разпространението на „Думата…“ сред комитетските дейци в България, очевидно с одобрението на Левски. Надали е необходимо да припомняме „Обесването на Васил Левски“ – гениалната Ботева творба, която и днес ни хваща за гърлото… Наред с преклонението пред подвига на Апостола, този „един син“ (т.е. „първият“, „най-големият“) на България, в елегията прозира дълбокото лично отношение на Христо Ботев към героя, човека и приятеля Васил Левски.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. ,,ROMANE,,SHTO NE SI GLEDASH..BROENITZATA I IBRIKA,AMI SE BARKASH V 4UZDI RABOTI OT
    KOITO I,,XAL XABER,,SI NJMASH?!SVOBODA,TA SVOBODIJ!NAMERILI STE,,SELO BEZ KU4ETA,,AMA
    VSI4KO E DO VREME…!

  2. Мама ви да Е.Б.А мюсюлмански мекерета!!!!От къде знаеш какви сме били тогава?И защо точно ти-фес дрислив съдиш?Нали преди 143 години вашите извършиха Баташкото клане,което светът не бе ни чувал,ни виждал?Нали ми клахте,бесихте,набучвахте на кол,горихте жив,изнасилвахте,грабихте народа?Какво бе турчин вонящ-коба?Майка ти още ли е долна проститутка,каквато беше,когато те зачеваха?По-прост,по-грозен,по-крадлив,по-насилнически,по-малоумен „народ“от турците няма!Цял свят знае що за скотове са всички турци!Воните,та се нетраете!!!

    1. Пак си избягал от психиатрията Жьлтурко.Умствено изкривяване на историята ти е диагнозата.За сьжаление няма да се оправиш…!!!

    2. Bravo Sariev, tochno kasano.Turskata sgan na kol nishto drugo ne im pozelavam.Samo tova koeto kriminalnite im pradiadovzi praveha s nashia narod im go pozelavam ot vse sarze.Zivotni po-loshi ot vsichki mrasnitzi vseti zaedno.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.