Лекар върна зрението на бездомник, той го обяви за магьосник

Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива сутрин в болницата в Монтана, преглежда и оперира

Домът за незрящи във Вълчедръм е едно от четирите подобни социални заведения в България

В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и сляп като къртица. Сега имам покрив, приятели и виждам света около мене. Но за чудесата трябват магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е доктор Събчев!“, заявява 72-годишният Станислав Станчев. „Е, чак пък магьосник! Просто си свърших работата! Но винаги е приятно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят!, казва обявеният за владетел на вълшебни умения д-р Кирил Събчев.

За Станислав, чийто живот минал като в късна есен – с много кал, студ, мъки и малко слънчеви дни, всяко добро обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от малък, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал приятели, открил, че футболът му се отдава и стигнал даже до стадион „Славия“, където ритал с легенди като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и създал две деца – дъщеря и син. Но после съдбата пак му обърнала гръб - златният му занаят – часовникарството, западнал, той тръгнал да скита по заводи, гледал крави, част от близките му починали, с други, даже и с децата му, пътищата се разделили и накрая останал сам, болен и вече стар.

Върнал се в родното си село, но заварил дома си разбит и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, но тогава пък го връхлетяла слепотата. „Ослепях преди 2 години, внезапно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, но сякаш животът ми бе свършил. Ама не се дадох, пък и се намери кой да ми помогне!”, споделя дребничкият мъж. Социалните служби настанили Станислав, който вече не можел сам да се грижи за себе си, в кризисен център във Враца, а оттам го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм. „Беше ми много тежко, като се каже социален дом, човек си мисли „приют, мизерия, самота“… Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлина!”, радва се бившият бездомник. Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите подобни социални заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна – напълно слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 специалисти – фелдшер, медицински сестри, социален работник и санитари. „Всеки човек, който приемаме, го консултираме със специалисти и ако има надежда за спасяването на зрението му, го пращаме на лечение”, казва директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с д-р Събчев. „Беше стандартна операция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и човекът прогледна!”, обяснява лекарят от Монтана. Рутинната процедура за медика обаче е чудо за бившия бездомник. Повече от месец след операцията Станислав е впечатлен не само от майсторството на доктора, върнал зрението му, но и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал поглед възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че вече вижда. След като разказал на всички за проглеждането си, пратил и писмо до любимия си вестник „Труд”, за да благодари на лекаря и повече хора да научат за златните му ръце и добротата му.

„Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да вярвам, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето!”, вълнува се възрастният мъж. „Нито едно лечение няма да е успешно, ако лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лечението е в доверието, останалото е професионализъм!”, казва пък д-р Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на благодарност и похвала, а не само упреци към българските лекари. Защото въпреки всички проблеми в здравеопазването, липсата на средства и нестанали реформиq повечето от медиците у нас са професионалисти и си вършат съвестно работата, смята той.

51-годишният лекар е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се запознал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е лекар в очно отделение в областната болница в Монтана, а д-р Събчева е шеф на Инфекциозното отделение. „Аз съм първият лекар в рода ни. Родителите ми бяха инженери, но математика не ми се отдаваше и интересът към биологията и химията ме отведе в медицината!”, спомня си д-р Събчев. След академията специализирал пет години офталмология в днешната болница „Света Анна” и признава, че за успехите в професията си дължи най-много на учителите и колегите си от онова време - проф. Войнов, доц. Мишева, докторите Терзиева, Пенева и Йорова. Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива сутрин в болницата в Монтана, преглежда и оперира, а следобед е в кабинета си в центъра на града, където вече го очакват пациенти от целия регион. Кабинетът на медика е оборудван с модерна техника – SLT и YAG лазери, фундускамера, очен скенер и зелен лазер. Апаратите заедно с натрупания опит и постоянно обогатявани знания отдавна са превърнали д-р Събчев в един от най-добрите очни лекари в целия Северозапад и извън него, твърдят пациенти.

„Никога не съм върнал човек, преглеждам всеки обстойно и се стремя да направя и чисто човешки контакт, за да вярва в лечението, което ще предприема. Но държа да се спазват точно указанията, защото очите са нещо много сложно и специално и всяка небрежност или грешка може да доведе до необратима загуба на зрение!”, заявява лекарят. Според него повечето българи, за съжаление, са небрежни към здравето, включително и към очите си и търсят лекарска помощ, чак когато проблемите им станат сериозни. „От детска възраст до дълбока старост човек трябва да преминава поне на 2-3 години на профилактични прегледи, защото проблемите със зрението не са ясно видими и не се решават само с очила. Има болести като глаукома, макулна дегенерация, които трябва да бъдат открити навреме, за да не се стигне до тежки и необратими последици!”, препоръчва офталмологът. Над работното му място, от стените на кабинета и чакалнята излъчват спокойствие и красота цяла редица планински пейзажи.

„Планината е любимото ми място за отмора. Когато има време, там сме със съпругата и двамата ни сина. Големият - Борис вече е млад лекар – офталмолог в София, а малкият е още ученик!”, усмихва се д-р Събчев.

А в дома за незрящи във Вълчедръм вече подготвят документите за операции на други свои питомци. Под ръцете на д-р Кирил Събчев през последните години освен Станислав са прогледнали Борислав и Леонид. Сега събират пари и документи за лечението на пристигналата неотдавна в дома баба Драга. Дори най-малък шанс да има старицата да види слънцето отново, докторът и екипът му ще зарадват и нея.

Коментари

Задължително поле