Пожар в столичния квартал „Надежда 3“, мъж пострада

АПИ проверява поставянето на нови мантинели на пътя Своге-София

Миню Стайков свалил 10 кг в ареста Спецсъдът назначи експертиза за здравословното състояние на алкохолния бос

Американски промоутър присвоил 750 000 долара, предвидени за благотворителен концерт у нас, и купил къща на бившата си жена

Изпращаме утре втората група от 27-та ни антарктическа експедиция В рамките й ще бъдат реализирани шест проекта, специално финансирани от МОН

МВФ предупреди за опасност от нов имотен балон в Испания

Сделките с жилища нараснаха с 8-10% За лукс с гледка към вълните цената е двойна

Грешка в софтуера отворила данните на 52,5 милиона потребители на „Гугъл плюс“

България е 7-ма в ЕС по поскъпване на имотите Цените са нараснали със 7,5% през второто тримесечие

Баба от монтанско село дала 33 000 лева за разваляне на магия

Тони Николов: Макрон внесе разделение между протестиращите

Клошари подпалиха къща в Търново, огънят обхванал още две сгради Майка и двете и дъщери останаха без покрив заради огнената стихия

Влак дерайлира между гарите Реброво и Своге (СНИМКИ) Превозват 100 пътници с автобуси до Своге

Община Елена спечели 15 000 евро за безжичен интернет

Абу Даби създава полицейски патрули на камили

Лекар върна зрението на бездомник, той го обяви за магьосник

Доктор Кирил Събчев в кабинета си в Монтана.

Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива сутрин в болницата в Монтана, преглежда и оперира

Домът за незрящи във Вълчедръм е едно от четирите подобни социални заведения в България

В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и сляп като къртица. Сега имам покрив, приятели и виждам света около мене. Но за чудесата трябват магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е доктор Събчев!“, заявява 72-годишният Станислав Станчев. „Е, чак пък магьосник! Просто си свърших работата! Но винаги е приятно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят!, казва обявеният за владетел на вълшебни умения д-р Кирил Събчев.

За Станислав, чийто живот минал като в късна есен – с много кал, студ, мъки и малко слънчеви дни, всяко добро обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от малък, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал приятели, открил, че футболът му се отдава и стигнал даже до стадион „Славия“, където ритал с легенди като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и създал две деца – дъщеря и син. Но после съдбата пак му обърнала гръб – златният му занаят – часовникарството, западнал, той тръгнал да скита по заводи, гледал крави, част от близките му починали, с други, даже и с децата му, пътищата се разделили и накрая останал сам, болен и вече стар.

Върнал се в родното си село, но заварил дома си разбит и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, но тогава пък го връхлетяла слепотата. „Ослепях преди 2 години, внезапно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, но сякаш животът ми бе свършил. Ама не се дадох, пък и се намери кой да ми помогне!”, споделя дребничкият мъж. Социалните служби настанили Станислав, който вече не можел сам да се грижи за себе си, в кризисен център във Враца, а оттам го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм. „Беше ми много тежко, като се каже социален дом, човек си мисли „приют, мизерия, самота“… Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлина!”, радва се бившият бездомник. Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите подобни социални заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна – напълно слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 специалисти – фелдшер, медицински сестри, социален работник и санитари. „Всеки човек, който приемаме, го консултираме със специалисти и ако има надежда за спасяването на зрението му, го пращаме на лечение”, казва директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с д-р Събчев. „Беше стандартна операция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и човекът прогледна!”, обяснява лекарят от Монтана. Рутинната процедура за медика обаче е чудо за бившия бездомник. Повече от месец след операцията Станислав е впечатлен не само от майсторството на доктора, върнал зрението му, но и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал поглед възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че вече вижда. След като разказал на всички за проглеждането си, пратил и писмо до любимия си вестник „Труд”, за да благодари на лекаря и повече хора да научат за златните му ръце и добротата му.

„Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да вярвам, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето!”, вълнува се възрастният мъж. „Нито едно лечение няма да е успешно, ако лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лечението е в доверието, останалото е професионализъм!”, казва пък д-р Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на благодарност и похвала, а не само упреци към българските лекари. Защото въпреки всички проблеми в здравеопазването, липсата на средства и нестанали реформиq повечето от медиците у нас са професионалисти и си вършат съвестно работата, смята той.

51-годишният лекар е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се запознал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е лекар в очно отделение в областната болница в Монтана, а д-р Събчева е шеф на Инфекциозното отделение. „Аз съм първият лекар в рода ни. Родителите ми бяха инженери, но математика не ми се отдаваше и интересът към биологията и химията ме отведе в медицината!”, спомня си д-р Събчев. След академията специализирал пет години офталмология в днешната болница „Света Анна” и признава, че за успехите в професията си дължи най-много на учителите и колегите си от онова време – проф. Войнов, доц. Мишева, докторите Терзиева, Пенева и Йорова. Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива сутрин в болницата в Монтана, преглежда и оперира, а следобед е в кабинета си в центъра на града, където вече го очакват пациенти от целия регион. Кабинетът на медика е оборудван с модерна техника – SLT и YAG лазери, фундускамера, очен скенер и зелен лазер. Апаратите заедно с натрупания опит и постоянно обогатявани знания отдавна са превърнали д-р Събчев в един от най-добрите очни лекари в целия Северозапад и извън него, твърдят пациенти.

„Никога не съм върнал човек, преглеждам всеки обстойно и се стремя да направя и чисто човешки контакт, за да вярва в лечението, което ще предприема. Но държа да се спазват точно указанията, защото очите са нещо много сложно и специално и всяка небрежност или грешка може да доведе до необратима загуба на зрение!”, заявява лекарят. Според него повечето българи, за съжаление, са небрежни към здравето, включително и към очите си и търсят лекарска помощ, чак когато проблемите им станат сериозни. „От детска възраст до дълбока старост човек трябва да преминава поне на 2-3 години на профилактични прегледи, защото проблемите със зрението не са ясно видими и не се решават само с очила. Има болести като глаукома, макулна дегенерация, които трябва да бъдат открити навреме, за да не се стигне до тежки и необратими последици!”, препоръчва офталмологът. Над работното му място, от стените на кабинета и чакалнята излъчват спокойствие и красота цяла редица планински пейзажи.

„Планината е любимото ми място за отмора. Когато има време, там сме със съпругата и двамата ни сина. Големият – Борис вече е млад лекар – офталмолог в София, а малкият е още ученик!”, усмихва се д-р Събчев.

А в дома за незрящи във Вълчедръм вече подготвят документите за операции на други свои питомци. Под ръцете на д-р Кирил Събчев през последните години освен Станислав са прогледнали Борислав и Леонид. Сега събират пари и документи за лечението на пристигналата неотдавна в дома баба Драга. Дори най-малък шанс да има старицата да види слънцето отново, докторът и екипът му ще зарадват и нея.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Разбираеми са реакциите на Станислав- за него това наистина е чудо! Браво докторе- при нас се казва :ръцете ти никога да не видят дерт! Наистина за вас това може да е нещо ежедневно и рутинно,но излишно скромничете- за хората,комуто сте възстановили зрението е наистина магия и вие сте магьосник! Бъдете жив и здрав и още дълги години да продължите тая прекрасна и хуманна професия!

  2. Видя ли какво можем ние БЪЛГАРИТЕ?Само чудеса от добрини!Такова нещо турчин няма да сътвори.По-скоро турчинът ще ти извади и двете очи.А най-вероятно и ще те заколи.Нали е мюсюлманин.Изродът му с изрод!

  3. Макар и рядко но се срещат и такива лекари – ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ – ЧЕСТ И ПОЧИТАНИЕ НА МЕДИКА.

  4. Жълтурков, Делиормански е написал хубав и прочувствен коментар, за който заслужава поздравления. А когато прочетох твоя, помислих че е написан от шимпанзе…

  5. Жълтурков, коментара на Делиормански заслужава поздравление. А, като прочетох твоя, помислих че е написан от шимпанзе…

  6. Докторите не са нито магьосници, нито богове, нито папи с претенции за непогрешимост, а живи хора. И работят не благодарение на условята, дето им създава държавния хаос и бездушие, а въпреки тях. Хубаво е да имаме повече очи за доброто, вместо да търсим и превъртаме в ума си само лошотии и скандали. Такива хора са се изградили като специалисти с години упорит труд. И заслужават по-добри условия за работа и по-човешко отношение. Срам ме е да живея в общество, в което липсата на здравна култура побеждава у мнозина дори инстинкта за самосъхранение. И което позволява насилие над лекари.

  7. тартаковер-най-вероятно си същият „делиормански“,защото точно той има навика да се възхищава на…себе си!Защото,ако си БЪЛГАРИН-то тогава си срам за нацията ни.Много добре съзнаваш,че в написаното от мен няма нищо,което да говори за „шимпанзе“.Но да се възхищаваш от същия турчин,дето постоянно оплюва БЪЛГАРИЯ и копнее за турското робство…..Трябва да си или пълен идиот или….си „делиормански“.Пак се върнах на същото.Абе-турчинът си остава турчин.От него човек не става

  8. Да бе,нямам си друга работа и напук на тебе от сутрин до вечер се чудя какви оди за възхвала да си измислям! Poor creature!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.