На 25 май 2018 да почерпят

Раздадоха наградите “Аскеер 2018” За цялостен принос в развитието на театралното изкуство отличиха Васил Михайлов

Хазал от “Черната перла” не крие новата си любов Актрисата Ханде Ерчел твърди, че славата не я е променила

100-годишна сграда се срути в Аржентина и уби трима

Николас Мадуро се закле за втория си мандат като президент на Венецуела

Макрон и Путин се срещнаха в Константиновския дворец край Санкт Петербург

Връчват наградите “Аскеер” за постижения в театралното изкуство

Григор Димитров започва с мач срещу Виктор Троицки на “Ролан Гарос” Рафаел Надал среща Александър Долгополов на старта на турнира в Париж

Борисов на приема в Рим: Народите на България и Република Македония са още по-близки

Абитуриентите от училището на Теодосий Спасов се сбогуваха с концерт

Започнаха абитуриентските балове в Благоевград

“Свободна книжарница” на празника в Сливен

Доналд Тръмп: Въоръжените ни сили са в готовност, ако Ким Чен-ун предприеме “безразсъдни действия”

24 май в женския затвор в Сливен: Изложба за Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Двоен поклон пред гроба на Свети Кирил Премиерът Борисов и македонският му колега Зоран Заев заедно почетоха паметта и делото на светите братя Кирил и Методий в базиликата „Сан Клементе”

Лекар върна зрението на бездомник, той го обяви за магьосник

Доктор Кирил Събчев в кабинета си в Монтана.

Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива сутрин в болницата в Монтана, преглежда и оперира

Домът за незрящи във Вълчедръм е едно от четирите подобни социални заведения в България

В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и сляп като къртица. Сега имам покрив, приятели и виждам света около мене. Но за чудесата трябват магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е доктор Събчев!“, заявява 72-годишният Станислав Станчев. „Е, чак пък магьосник! Просто си свърших работата! Но винаги е приятно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят!, казва обявеният за владетел на вълшебни умения д-р Кирил Събчев.

За Станислав, чийто живот минал като в късна есен – с много кал, студ, мъки и малко слънчеви дни, всяко добро обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от малък, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал приятели, открил, че футболът му се отдава и стигнал даже до стадион „Славия“, където ритал с легенди като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и създал две деца – дъщеря и син. Но после съдбата пак му обърнала гръб – златният му занаят – часовникарството, западнал, той тръгнал да скита по заводи, гледал крави, част от близките му починали, с други, даже и с децата му, пътищата се разделили и накрая останал сам, болен и вече стар.

Върнал се в родното си село, но заварил дома си разбит и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, но тогава пък го връхлетяла слепотата. „Ослепях преди 2 години, внезапно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, но сякаш животът ми бе свършил. Ама не се дадох, пък и се намери кой да ми помогне!”, споделя дребничкият мъж. Социалните служби настанили Станислав, който вече не можел сам да се грижи за себе си, в кризисен център във Враца, а оттам го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм. „Беше ми много тежко, като се каже социален дом, човек си мисли „приют, мизерия, самота“… Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлина!”, радва се бившият бездомник. Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите подобни социални заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна – напълно слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 специалисти – фелдшер, медицински сестри, социален работник и санитари. „Всеки човек, който приемаме, го консултираме със специалисти и ако има надежда за спасяването на зрението му, го пращаме на лечение”, казва директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с д-р Събчев. „Беше стандартна операция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и човекът прогледна!”, обяснява лекарят от Монтана. Рутинната процедура за медика обаче е чудо за бившия бездомник. Повече от месец след операцията Станислав е впечатлен не само от майсторството на доктора, върнал зрението му, но и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал поглед възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че вече вижда. След като разказал на всички за проглеждането си, пратил и писмо до любимия си вестник „Труд”, за да благодари на лекаря и повече хора да научат за златните му ръце и добротата му.

„Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да вярвам, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето!”, вълнува се възрастният мъж. „Нито едно лечение няма да е успешно, ако лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лечението е в доверието, останалото е професионализъм!”, казва пък д-р Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на благодарност и похвала, а не само упреци към българските лекари. Защото въпреки всички проблеми в здравеопазването, липсата на средства и нестанали реформиq повечето от медиците у нас са професионалисти и си вършат съвестно работата, смята той.

51-годишният лекар е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се запознал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е лекар в очно отделение в областната болница в Монтана, а д-р Събчева е шеф на Инфекциозното отделение. „Аз съм първият лекар в рода ни. Родителите ми бяха инженери, но математика не ми се отдаваше и интересът към биологията и химията ме отведе в медицината!”, спомня си д-р Събчев. След академията специализирал пет години офталмология в днешната болница „Света Анна” и признава, че за успехите в професията си дължи най-много на учителите и колегите си от онова време – проф. Войнов, доц. Мишева, докторите Терзиева, Пенева и Йорова. Вече 26 години всеки ден д-р Кирил Събчев отива сутрин в болницата в Монтана, преглежда и оперира, а следобед е в кабинета си в центъра на града, където вече го очакват пациенти от целия регион. Кабинетът на медика е оборудван с модерна техника – SLT и YAG лазери, фундускамера, очен скенер и зелен лазер. Апаратите заедно с натрупания опит и постоянно обогатявани знания отдавна са превърнали д-р Събчев в един от най-добрите очни лекари в целия Северозапад и извън него, твърдят пациенти.

„Никога не съм върнал човек, преглеждам всеки обстойно и се стремя да направя и чисто човешки контакт, за да вярва в лечението, което ще предприема. Но държа да се спазват точно указанията, защото очите са нещо много сложно и специално и всяка небрежност или грешка може да доведе до необратима загуба на зрение!”, заявява лекарят. Според него повечето българи, за съжаление, са небрежни към здравето, включително и към очите си и търсят лекарска помощ, чак когато проблемите им станат сериозни. „От детска възраст до дълбока старост човек трябва да преминава поне на 2-3 години на профилактични прегледи, защото проблемите със зрението не са ясно видими и не се решават само с очила. Има болести като глаукома, макулна дегенерация, които трябва да бъдат открити навреме, за да не се стигне до тежки и необратими последици!”, препоръчва офталмологът. Над работното му място, от стените на кабинета и чакалнята излъчват спокойствие и красота цяла редица планински пейзажи.

„Планината е любимото ми място за отмора. Когато има време, там сме със съпругата и двамата ни сина. Големият – Борис вече е млад лекар – офталмолог в София, а малкият е още ученик!”, усмихва се д-р Събчев.

А в дома за незрящи във Вълчедръм вече подготвят документите за операции на други свои питомци. Под ръцете на д-р Кирил Събчев през последните години освен Станислав са прогледнали Борислав и Леонид. Сега събират пари и документи за лечението на пристигналата неотдавна в дома баба Драга. Дори най-малък шанс да има старицата да види слънцето отново, докторът и екипът му ще зарадват и нея.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (9)

  1. Разбираеми са реакциите на Станислав- за него това наистина е чудо! Браво докторе- при нас се казва :ръцете ти никога да не видят дерт! Наистина за вас това може да е нещо ежедневно и рутинно,но излишно скромничете- за хората,комуто сте възстановили зрението е наистина магия и вие сте магьосник! Бъдете жив и здрав и още дълги години да продължите тая прекрасна и хуманна професия!

  2. Видя ли какво можем ние БЪЛГАРИТЕ?Само чудеса от добрини!Такова нещо турчин няма да сътвори.По-скоро турчинът ще ти извади и двете очи.А най-вероятно и ще те заколи.Нали е мюсюлманин.Изродът му с изрод!

  3. Макар и рядко но се срещат и такива лекари – ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ – ЧЕСТ И ПОЧИТАНИЕ НА МЕДИКА.

  4. Жълтурков, Делиормански е написал хубав и прочувствен коментар, за който заслужава поздравления. А когато прочетох твоя, помислих че е написан от шимпанзе…

  5. Жълтурков, коментара на Делиормански заслужава поздравление. А, като прочетох твоя, помислих че е написан от шимпанзе…

  6. Докторите не са нито магьосници, нито богове, нито папи с претенции за непогрешимост, а живи хора. И работят не благодарение на условята, дето им създава държавния хаос и бездушие, а въпреки тях. Хубаво е да имаме повече очи за доброто, вместо да търсим и превъртаме в ума си само лошотии и скандали. Такива хора са се изградили като специалисти с години упорит труд. И заслужават по-добри условия за работа и по-човешко отношение. Срам ме е да живея в общество, в което липсата на здравна култура побеждава у мнозина дори инстинкта за самосъхранение. И което позволява насилие над лекари.

  7. тартаковер-най-вероятно си същият “делиормански”,защото точно той има навика да се възхищава на…себе си!Защото,ако си БЪЛГАРИН-то тогава си срам за нацията ни.Много добре съзнаваш,че в написаното от мен няма нищо,което да говори за “шимпанзе”.Но да се възхищаваш от същия турчин,дето постоянно оплюва БЪЛГАРИЯ и копнее за турското робство…..Трябва да си или пълен идиот или….си “делиормански”.Пак се върнах на същото.Абе-турчинът си остава турчин.От него човек не става

  8. Да бе,нямам си друга работа и напук на тебе от сутрин до вечер се чудя какви оди за възхвала да си измислям! Poor creature!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.