Французите вече мразят ветрогенераторите

Вятърните турбини из Хексагона създават опасни за добитъка електромагнитни полета

Моне, Дега и Сезан се обръщат в гробовете си заради съсипаните от ветропаркове пейзажи

Преди дни заместник-главната редакторка на парижкия всекидневник „Льо Фигаро“ Лоранс Дьо Шарет публикува уводна статия със заглавие „Лошите ветрове от вятърните турбини“. На пръв поглед то изглежда странно, но когато зачетеш текста, разбираш, че заглавието е от точно по-точно, защото на практика заклеймява бизнеса с ветрогенератори. По простата причина, че според влиятелната журналистка забогателите от него предприемачи напоследък са станали съвсем нахални и вече копнеят за все по-екстравагантни инсталации, с които да колонизират изцяло красивата провинция на Франция и приказното ѝ крайбрежие.

Като според Лоранс Дьо Шарет на тях вече не им е достатъчно да унищожават пейзажите, пресътворени от великите френски писатели и художници, да загрозяват просторните плажове на Нормандия или да ограждат с гигантски метални мачти чудните замъци в долината на река Лоара. Въпросните предприемачи искали да направят от Хексагона огромен ветропарк, „без да си дават сметка за нарстващото отвращение на французите от тези гиганти, чиито монументални остриета смразяват окото и обезобразяват визуалната перспектива“. „Превръщането на земята ни в полета с пилони и селата ни във възпиращи вятъра фактори, разтурянето на висотите на нашите исторически планини няма да ни направят добри приятели на планетата, а по-скоро бедни земляни, неблагодарни домакини на толкова много великолепие“, жалва се Лоранс дьо Шарет.

Но ако статията на журналистката от „Льо Фигаро“ е малко или много емоционален изблик на възмутена от грозните вятърни перки дама, то същото не може да се каже за публикувания само ден преди това в същия вестник просторен анализ за доказаните във Франция вреди от турбогенераторите. Става дума за унищожени цели стада от селскостопански животни, за загуба на тегло от други, за рязко намаляване на млеконадоя и за други жестоки злини, причинени от създадените от ветрегенераторите електромагнитни полета. Злини, които са накарали сенаторката от управляващата Републиканска партия и самата тя животновъдка - Кристина Плюше, да поиска от правителството спешни мерки срещу унищожителната напаст.

Като ярък пример за тази напаст известната политичка посочва почти изцяло ликвидираното голямо стадо кози на животновъда от Северна Франция Жан Филип Бургоа – то било уморено от електромагнитните полета, които генерират инсталираните преди няколко месеца недалеч от фермата турбогенератори и съпътстващи ги релейни антени и други линии с високо напрежение. Интересен е разказът пред репортера на „Льо Фигаро“ на Лорен Бургоа - дъщерята на животновъдите, снабдяващи с вкусно козе сирене едни от най-престижните парижки ресторанти. „Всичко се промени през август 2024 г. - казва тя - Първо животните имаха тежка диария, последва спад от 70% в млаконадоя, за няколко месеца умряха 138 кози. Проведохме безкрайни тестове без убедителни резултати. Нито ветеринарите, нито експертите откриха нещо...“

Но през зимата на два пъти някои от останалите живи животни били преместени в намираща се на 17 км разстояние ферма на приятел. "И тогава моите кози, които даваха само 0,8 литра мляко на ден, се върнаха към нормалното си производство от 2,6 литра! - обяснява пък таткото на Лорен - Жан-Филип Бургоа – Междувременно забелязахме, че в нашите кошари козите никога повече не пиеха от коритото с вода, защото получаваха лек токов удар.“ Фермерът поканил тогава двама геобиолози, които установили подземни електромагнитни течения, причинени от вятърни турбини. Като сега животновъдът и семейството му трябва да пълнят шест пластмасови легена на всеки два часа и половина, за да поят остатъка от голямото си някога стадо. До началото на юни загубите на фермата надхвърлят 120 хил. евро, поради липса на приходи са уволнени двамата общи работници, на Жан-Филип и семейството му им трябват пари, за да купят поне 40 кози, с които да попълни стадото си до рантабилния миничмум глави. Но животновъдът не смее да протестира срещу гигантите на вятърната индустрия, за да не си навлече гнева им, още повече, че няколко хиляди френски фермери били в неговата ситуация и никой не давал ухо на оплакванията им.

А в още по-тежко положение се оказват живеещите и отглеждащи едър рогат добитък в селището Пюсел недалеч от град Нант - Дидие Потирон и съпругата му Мюриел. Двамата забелязали преди известно време, че техните 320 крави повече не искали да бъдат издоени с автоматизираната инсталация, с която били привикнали открай време. „След инсталирането през октомври 2012 г. на парк от 8 вятърни турбини на 700 метра от фермата, нашите крави постепенно отслабнаха“, обяснява фермерът от долината на р. Лоара. При други животни е бил констатиран пък спад в имунната защита, довел в някои случаи до смърт.

„Загубихме 450 крави и говеда за десет години, като през този период бяха направени 30 научни експертизи, нито една от които не даде убедително обяснение на проблемите ни“, жалва се пред „Льо Фигаро“ Дидие Потирон. Но най-накрая геобиолог от град Брест констатира, че между сградите на фермата му и вятърните турбини тече „подземна електромагнитна река“, която атакува добитъка със стресиращ го ефект при докосване на мокри повърхности, метални огради, различни съоръжения и др. Тогава, през 2017 г., животновъдът моли собственика на вятърните турбини да ги изключи за 4 дни и чудото настъпва. „Броят на „доброволните посещения“ до доилните апарати се увеличи със 143%, а издоеното мляко нарасна с повече от 10% за 4 дни“, твърди Дидие Потирон. Освен това животните станали по-спокойни, вече не се опитвали да се откачат от доилните инструменти. Малко след това оборите са изследвани от специалисти на Постоянната държавна група за електрическа безопасност, която стига до извода, даващ право на Дидие Потирон с констатацията: „Има съпътстваща връзка между инсталирането на вятърния парк и смущенията, наблюдавани във фермата“.

В Па дьо Кале пък до протока Ла Манш, в процъфтяваща ферма за пуйки и пилета, разположена близо до парк с 15 вятърни турбини, преди шест години производството започва постепенно да запада. „Така беше до деня, в който след електрическа и електромагнитна диагностика забелязах, че кокошарниците са разположени във влажни зони, които стават проводник на електрически честоти и фонов шум, излъчвани от перките и цялата инсталация“, обяснява поканеният от стопаните специалист по електрическа диагностика Реми Тертре. Според него появилите се негативни явления били повлияли на растежа на домашните птици и той инсталирал медни проводници от едната страна на кокошарниците, както и „антихармонични електромагнитни филтри“, които не допускали вредните трептения. „Методи, които може да предизвикат усмивка, но този път дадоха много добър резултат - пилетата започнаха да наддават бързо, кокошките да снасят яйца както обикновено, а това не бе без значение за финансите на фирмата“, уверява специалистът. По собствените му думи, напоследък Реми Тертре не може да вдигне глава от работа с притеснени от перките десетки животновъди.

Но за какво се бори сега френската сенаторка Кристина Плюше? В писмо, изпратено миналата седмица до министърката на земеделието Ани Женевард, тя твърди, че организирано от нея проучване потвърждава отрицателното влияние на ветропарковете към намиращи се в съседство животновъдни ферми. И правителството вече обмисляло създаването на компенсационен фонд за животновъди, изправени пред производствени загуби поради смущения с доказан електромагнитен произход. В по-широк план тепърва щяло да се преразглежда мястото на животновъдството при разработването на нови проекти за възобновяема енергия. Обществеността пък се готви за борба за съхраняването на пейзажите, обезсмъртените от плеяда велики френски писатели и художници и отвеяни от перките и пилоните на ветрогенераторите.