Лошите нови реалности в условията на глобална криза

Как да поведем държавата към възходящо развитие

Националният предводител трябва да вдъхва кураж, спокойствие и увереност

Държавното управление по време на криза коренно се различава от това във времена на благоденствие и възход. Възникват съвсем нови приоритети, решенията трябва да се взимат много бързо, понякога - експресно. Това свежда до минимум възможностите за спазване на всички процедури и демократични изисквания, характерни за спокойните времена на плавно развитие. Демокрацията и защитата на частните интереси отстъпват пред необходимостта от бързина и незабавни резултати в интерес на населението и държавността. На практика планетарният ни свят, включително и България, се намират в странна полумирна-полувоенна ситуация, която изисква съвсем нов тип управление, както на държавите, така и на стопанските субекти. Аз бих го нарекла „Динамично управление в екстремни ситуации“. То е вид ситуационно управление, прилагано във времена на война, бедствие или криза, като обикновено преминава в централизирано и дори еднолично управление.

Случващото се понастоящем е безпрецедентна по мащаб и сложност управленска ситуация с глобален произход, проявление и характер на преход от едно състояние на планетарната социално-икономическа система към друго, от неизвестен за сега тип. Успешното управление в такава ситуация изисква енергични, психически издържливи предводители, притежаващи умения и тренинг за работа в сложни екстремни условия, както и геополитически опит и интуиция за посоката и силата на глобалните размествания. Националният предводител трябва да вдъхва кураж, спокойствие и увереност в крайния положителен резултат и да постига максимална сплотеност около общата цел.

Ключовата национална задача сега е вярната оценка на историческата ситуация, в която се намираме и то не само на правителствено ниво, а и на експертно и гражданско. Фактът, че външната, а не вътрешната среда имат определящо значение, е неприятен, но трябва да се приема като даденост, от която могат да се извлекат и много ползи, ако успеем да реализираме стратегическите си ценности и интереси. Следователно най-важните държавни приоритети сега са:

а) намирането на правилната посока за изход от критичната ситуация, в която се намираме, с възможно най-безопасна траектория на движение по нея и

б) поставянето на адекватна на новите реалности стратегическа цел, а това са задачи, изискваща както много познания, така и вярна интуиция.

Първостепенен императив на идващото време, който трябва бързо да се осъзнае, е че така наречената „Свободна пазарна икономика“ вече е в коша за исторически боклук. Позоваването на пазарните постулати и изкуствено наложени изисквания, като например „либерализиране на пазара за електрическа енергия“ скоро ще бъде не само нелепо и вредно, но и недопустимо. Жалко за блюстителите на пазарната идеология, които ще трябва да се преквалифицират.

Какво можем да очакваме в близкото и по-далечното бъдеще? Има няколко доста различни по съдържателния си характер посоки на възможно движение, някои от които благоприятни за човечеството, други не, или не съвсем. Две са относително по-вероятните посоки на развитие на събитията, но те са коренно различни по характера и целите си. Рязка смяна на посоката и завой от едната към другата посока е напълно възможно, и е твърде вероятно така и да стане. Възможно е събитийната композиция първоначално да тръгне в посоката, в която сега се мъчат да я вкарат блюстителите на досегашния световния ред и внезапно да се преобърне в корено различна посока. Но каква? Едва ли някой може сега да каже с достатъчна степен на достоверна прогноза, могат обаче да се предвидят такива подготвителни стъпки, които да осигурят гъвкавост и адаптивност накъдето и да тръгне потокът на събитията.

Усещането за силна уязвимост на човечеството вероятно ще доведе до бурни реакции с непредвидими последици. Голяма част от населението вече е убедено, че властващият все още глобален елит се опитва чрез изкуствено създадена и медийно моделирана пандемия да усили властта си, за да не я изпусне. Дали това е така - ще стане ясно скоро - когато навлезем в следващата фаза на сложния многофазен процес.

Какво е вероятно да се случи?

1. Разпадане на глобалистката конструкция след определени разкрития за ролята на нейните лидери и привърженици в сегашните планетарни събития.

2. Преструктуриране на досегашната планетарна политико-икономическа структура в съответствие с новите реалности.

3. Възстановяване на водещата роля на държавите, самоорганизиращи се в междудържавни сдружения при коренно променени управленски

механизми.

4. Смяна на управляващите елити - мястото на партийните и плутократичните елити вероятно ще се заеме от експертни образувания под строг обществен контрол.

5. Поредица от неочакваности, за които трябва да се подготвим така, че да минимизираме загубите и да увеличим ползите.

Това води до необходимостта новите реалности да се разглеждат в дългосрочна перспектива на три нива - глобално, наднационално и национално, в пряка и косвена взаимовръзка помежду им.

Огромната несигурност е вредоносна. Наложително е да се определи приблизителното времетраенето на етапите на поредния преход, през който сме принудени да преминем, а това изиска много задълбочени познания в поне няколко науки. Счита се, че точното прогнозно разполагане на събитията в очертана последователност от интервали е върхът в прогностичното изкуство. Нямам достатъчно самочувствие по отношение на това сложно познание, защото все отлагах и отлагах изучаването му, докато накрая малките ми кученца изгризаха корицата, заедно с главата за прогнозиране във времето от безценна книга с правила и указания на китайските мъдреци и така си останах учила - недоучила. Все пак, ще си позволя да направя една ориентировъчна прогноза за продължителността на този тежък, многофазен преход между досегашната и бъдещата реалност. Мисля, че за това ще са необходими около три до пет години, което означава, че ако не сме се лутали и бъркали, ако сме се старали и работили добре - към 2025 година, българите ще сме преминали стартовата линия по посока на пълноценното бъдеще.

Предстои глобално преструктуриране. От приоритетно значение е сега като народ и правителство да се ориентираме правилно и да положим достатъчно усилия, за да заемем самостоятелно водещо място в новата световна конюнктура. Не на изток, не на запад, не на ляво, не на дясно, а тук, където сме си сега от веки веков - в средноевропейските балкански земи на балканските племена и народи с древен местен произход. Време е вече.

Приоритет в новата ситуация е създаването на хармонични отношения между народ и предводители. За да се изтегли страната нагоре, към по светло бъдеще, народът и предводителите трябва да тръгнат едни към други, да се срещнат някъде по средата на пътя и със съвместни усилия да придвижат колата по каменистото нанагорнище до равния и относително безопасен път. Отговорността на народа е по-голяма от тази на предводителите, защото те са негови чеда. Той ги гласува, той ги търпи и той трябва да ги възпитава. Ако народът в преобладаващата част се отнася отговорно към националната общност и към водещите институции, ако всеки упражнява отговорно самоконтрол върху поведението и действията си, то ще се сведе до минимум необходимостта от принудителни мерки, санкции и репресия. Ако в много сложни ситуации като тази с непознатата и непредвидима вирусна епидемия, правителството има затруднения да открие и приложи правилното решение, най-правилното му действие тогава ще бъде - да се посъветва с народа си, а не само с Европейската комисия. Това е истинската демокрация.

Коментари

Задължително поле