„Глория“ удари Испания с най-високата вълна в историята на Средиземно море (ВИДЕО)

Варненската апелативна прокуратура взе на спецнадзор делото за боклука от Италия

Турция инсталира термокамери на летищатa за проверка на новия коронавирус

Разкриха телефонна измама от миналия септември

Протест срещу данъчна наредба на жълтите павета

Великотърновският университет реализира амбициозен медиен проект

Хванаха администратор от прокуратурата в Търговище с 2,96 промила алкохол Срещу служителя тече бързо производство, вече е без работа

Тесен кръг близки и приятели изпращат акад. Благовест Сендов

„Опел“ блъсна пенсионер в Бургас

Нова улица и кръгови кръстовища в Бургас

Сърбия обмисля да помогне на България строежа на “Турски поток”

Девет години чества търновският клуб UN BESO

ГДБОП задържа мъж и жена за трафик на хора с цел сексуална експлоатация в Русе

Арестуваха иманяр рецидивист в Силистра

Румен Петков за предложенията за хазарта: Грубия популизъм ще го платят българите

Любо Ганев – Гигантисимото

Защо пак той? Това е въпросът в българския волейбол и днес, когато е напечено, а Любо Ганев отдавна не на терена. И явно няма смелчак, който да поеме отговорност за решаващата точка и да забие безпощадно за мачбол или поне за геймбол. Както на терена, така и извън него. Затова и сега, когато високите момчета на България са до стената и през януари 8 отбора ще играят само за 1 място на олимпиадата, родната федерация пак иска 210-сантиметровият гигант да вади кестените от огъня. Така, както го правеше като играч, и така, както го стори вече в един подобен момент ала „да бъдем или да не бъдем” преди олимпиадата Лондон 2012.

Тогава националите бяха потъващ кораб с десетки пробойни. Раздирана от войни федерация, гневни и дори злобни критици, разделен на групи национален отбор, скрити и открити скандали както между състезателите, така и между… който се сетите. В резултат – шансове „от нула до никакви” за забележимо представяне на игрите.

Точно в този напечен момент лидерите в управата на волейболната ни федерацията се сетиха (ах, колко „трудно” беше това!), че само известният от времето като терминатор на терена Лупо (б.а. – от италиански Вълка) може да спаси положението. И на часа го хвърлиха в „Мисия невъзможна”. Но той успя с решителността, която торпилираше съперниците на терена. Не беше за вярване, но стана факт – високите момчета на България играха като преродени на игрите в английската столица. Влязоха в Топ 4 и от първия до последния ден на олимпиадата вълнуваха родния запалянко. А волейболът доказа, че е останал единствен от колективните спортове на изстрадалата майка България, който в новия век може да бъде в голямата игра на най-високо ниво.

Неочаквани движения като в асансьор имаше сред българската делегация във волейболната зала на Лондон 2012. В началото на надпреварата Любо Ганев беше до отбора, но когато нещата тръгнаха „на шеста” скорост той започна да сяда сред българската агитка да повдига и там духа. Останалите фактори от федерацията пък слязоха от последните на първите редове в арената. Няма лошо. Въпросът е, че когато тежката мисия свърши за тях, от сеньор Ганев вече нямаше нужда. Тя се появи чак, когато трябваше да се организира световно в България при поделено домакинство с Италия. Безспорният бизнес нюх и контакти на гиганта отново се оказаха от полза. И шампионатът бе успешен за страната ни поне във финансово отношение и като престиж във волейболния свят. А като резултат – не стана това, което ни се искаше.

Колелото обаче се върти и сега гигантисимото пак има отредена от федерацията роля в „Мисия невъзможна” II. Този път даже на куб невъзможна! Апропо, един от популярните ни спортни журналисти в началото на 90-те казваше, че няма дума „гигантисимо” в родния език. Но прие, че заради възклицанията и писанията в италианските медии за един „булгаро-гигантисимо”, трябва да я приемем. Беше по времето, когато „Гадзета дело спорт”, спортната библия на Европа, излизаше със заглавия като Любо Ганев – „Модена” 3:0. Разбира се, това днес е само „Златен фонд” от годините, когато родният ас правеше невероятно шоу на терена.

За съжаление, в България обикновено хубавото не се помни, а лошото не се забравя. И не това е най-неприятното. Далеч по-зле е, че високите ни момчета са се снишили и сякаш са загубили самочувствието си. Явно ги потиска и факта, че мнозина в социалните мрежи ги „погребват живи” за Берлин. Смазваща е само мисълта, че евентуално фиаско на квалификацията в Токио 2020 ще нанесе сериозни щети по финансирането на волейбола от държавата. Възможно е централата да загуби половината от близо 3-милионния си бюджет.

В тази кофти ситуация Любо, който никога не казва лоша дума дори за недоброжелателите си, пак показва голямо сърце. И приема да посредничи за помирение в националния отбор. По-точно между бившия си треньор Силвано Пранди и низвергнатите от италианеца петима „блудни синове”. Затова и прие мисията на посредник и вече дори ходи до Катар, където играе един от близнаците – Валентин Братоев, смятан за бунтар №1 срещу спечелилия безброй отличия в треньорската си кариера Силвано Пранди. Впрочем, за мнозина Георги и Валентин Братоеви са „трудни характери”, най-меко казано. Но за Любо те са „Жорко и Валко”, с които просто трябва особен подход. И той го намира – понякога им се кара, понякога ги награждава с почивка в Дубай от собствения си джоб. Явно знае как да се отнася със звезди, след като самият той е бил мегазвезда. Дали ще успее като преди Лондон 2012? Едва ли, но можем да го поздравим за смелостта да опита. Както и за рождения му ден, макар и „на патерица”. Символично, но може би точно, защото и българският волейбол днес се движи с патерица…

 

Стана Царя на метана

„Много взех от волейбола като играч с рекордни договори на Ботуша”, признава Лупо. И се мотивира защо не иска да бъде мениджър, директор или треньор – не желае да взема пари от любимата си игра щом не играе. Предпочита да се забавлява с бизнес, както го правеше навремето на терена. Затова и, както сам признава, най-силно е избухвал в живота и когато чул обвинението: „Тези от федерацията само крадат!”. Няма как да го приеме при положение, че прави дарения и облича на символични цени маса отбори.

Той все още е Царя на метана у нас. Печели златни медали от Пловдивския панаир всяка година и дори стари търговци като гърците го канят за бизнес лекции в Солунския университет. Неслучайно продължава да мечтае да го наричат бизнесмена Любо Ганев, а не волейболиста. Макар, че знае – след милиони успешно забити топки няма как да стане.

 

За него

С него винаги е спокойно и весело

Любо Ганев не спира да ме изумява и то винаги в положителна насока. Работя с него в Българския олимпийски комитет и никога досега не съм чула нещо от рода „Не мога, не искам, не ми е приятно…”. Шаблонни обяснения, които често срещаме, когато някой не иска да свърши нещо. При него такъв филм няма. Умее да общува с всякакви хора и да разведрява и най-напрегнатата обстановка. Винаги е позитивен и живее така сякаш няма хора, които не го обичат. А това явно му помага винаги да успява в живота.

Стефка Костадинова, председател на БОК и притежателка на феноменалния световен рекорд от 209 см в скока на височина

 

Щастлив съм да имам толкова голям приятел

Много емоционални моменти ме свързват с този голям в буквалния и преносния смисъл българин. Щастлив съм да го имам за приятел. Той винаги е готов да помогне и никога не го прави с някаква цел. Около него винаги е весело и се усещам, че много често разказвам на мои близки уникалните истории с него. Например, наскоро светнах колегите от телевизия „Унивижън” как се е родил съвременния сервис с отскок с хвърляне на топката напред. На Любо му се спяло на сутрешна тренировка и вместо нагоре хвърлил топката напред и инстинктивно… тръгнал да я догонва във въздуха. И като я ударил направо се „събудил”! Стреснал се от по-голямата сила и коварната траектория, която описала. Така се родил съвременният сервис.

Христо Стоичков, носител на “Златна топка” и “Златна обувка” във футбола

 

Най-интересният характер в цялата ми кариера

Любо Ганев вероятно e най-интересният персонаж и характер в цялата ми кариера. С него успях да прекарам само две години в един отбор – „Кунео”, където аз му бях треньор. Говорим за 1994 и 1995 г. Дадохме на публиката две години на много техничен и атрактивен волейбол, а Любо имаше основен принос за това. Със силния си сервис и убийствената си атака той можеше да спечелва мачовете ни почти сам. Така Ганев даде на отбора на „Кунео” една наистина значима роля.

Силвано Пранди, бивш треньор на Ганев в италианския “Кунео”, настоящ селекционер на българския национален отбор

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.