Кметът на Благоевград направи първа копка на модерна спортна площадка в СУ „Арсени Костенцев“

Фандъкова: Създаваме четири индустриални зони в София

Правителството закрива почетното консулство в Монако

Самолет на испанските военновъздушни сили се разби в морето край Мурсия, двама са загинали

Община Търговище с нов главен архитект

Завърши ремонтът на виадукта при 37-и километър на магистрала „Хемус“ към София

С камбанен звън Враца посрещна Българския патриарх Неофит (СНИМКИ)

Вижте какво реши Министерският съвет днес, 18 септември 2019 г.

Мишел Темер заяви, че свалянето на Дилма Русев е било преврат

В село с 8 души възродиха 4 паметника

Община Свищов и УНИЦЕФ ще си сътрудничат по Програмата „Работилница за родители – Да пораснем заедно“ Програмата е универсална и е насочена към родителите на деца до 4 години

България в топ пет с инвестиции по Плана „Юнкер“

Тренировката на Славена Вътова за супер тяло (ВИДЕО)

„Алфа Рисърч“ измери слаба подкрепа за обединение срещу действащи кметове на балотаж

Река Марица тече и по пл. „Централен“ в Пловдив, макар и като фонтан

Мавзолеят на божествения Квинт Юлий Уникален римски обелиск се издига край търновското село Лесичери

Обелискът при село Лесичери.

Най-важните открития са статуите на лъв и на изображение на Тракийския конник

Деветнадесетият век е златно време за изследователите на древните старини. Българските земи съхраняват хиляди неизвестни никому паметници. Възрожденци като Петко Рачов Славейков, Спиридон Палаузов, Георги Сава Раковски неуморно обикалят страната и щателно ги описват. Именно на дядо Петко Славейков дължим първото кратко сведение за една уникална старина. Става дума за висок около 10 м каменен стълб, извисяващ се гордо на 4 км от великотърновското село Лесичери. Околното население го нарича „дикилиташ“, „стълбо“ или „Марков камък“. През 1871 г. мястото е посетено от австрийския пътешественик Феликс Каниц, който прави първите рисунки на паметника. От тях и описанията става ясно, че това е величествен каменен обелиск. До него стърчи пиедесталът на втори стълб, чиито части са разхвърляни наоколо. А край стълбовете се виждат останките от монументална сграда – фризове, плочи, корнизи, фронтони с релефи, стели с надписи. Австриецът допуска, че това е бил храм на богинята на лова Диана.

По-късно още мнозина учени са привлечени от загадъчния стълб и развалините край него. В края на същото столетие братя Карел и Херменгилд Шкорпил изказват хипотезата за издигането на стълбовете от римския император Траян в чест на победата му над даките в самото начало на II век. Други археолози пък са на мнение, че в светилището през римската епоха е бил почитан тракийският Херос. За първи път се прокрадва и идеята за мавзолей или фамилна гробница на обожествени след смъртта си местни първенци. Тайнствените обелиски пък насочват към примери от северноафриканските провинции на обширната Римска империя. С изясняването на загадката чрез археологически разкопки в последно време се зае археологът Иван Църов от Историческия музей във Велико Търново.

Той намира паметника в плачевно състояние. Още през 30-те години на ХХ век частите от втория стълб и много елементи от храма са използвани за настилането на пътя Лесичери – Мусина. По времето на социализма мъдри текезесари опитват да махнат стърчащия обелиск, за да си разчистят нивите. Тракторите го остъргват и накланят настрани, но така и не успяват да съборят хилядолетния монумент на Римската империя.

Първоначално Църов прави геофизично проучване, което регистрира аномалии и ориентира залагането на сондажите. Той бързо открива основите на втория стълб, с което се потвърждават данните от рисунките на Каниц. Постепенно започват да излизат архитектурните елементи от сградата. Това са части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгоната Медуза. Пак там изваждат парчета от база и йонийски капител. А най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на Тракийския конник.

В главата на археолога започва да се оформя хипотезата, че сградата е представлявала фамилен мавзолей. Тя е построена във II век в имението на богати земевладелци, представители на муниципалната аристокрация на близкия голям град Никополис ад Иструм. Учените намират сред развалините надпис, който гласи: „Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който преживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си“. Този текст насочва учения към идеята, че храмът е бил изграден именно от Квинт Юлий, уважаван градски съветник и жрец на официалния култ на Римската империя. В такъв случай мавзолеят е бил превърнат в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец. Двата високи стълба са маркирали свещеното място. Иван Църов намира убедителни аналогии с подобни обелиски от Северна Африка. Дали пък Квинт Юлий не е произхождал именно оттам? Неговото име е от италийски произход, но това не е толкова определящо. По време на популярната Юлиево-Клавдиева династия мнозина провинциалисти са приемали императорското име. Надписът е на старогръцки език и това по-скоро потвърждава неиталийското потекло на обожествения херой.

Археологът Църов прави приблизителна реконструкция на хероона. Мавзолеят е построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левия, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на Тракийския бог – конник. Той е представен в обичайната иконография, но не е изключено в незапазеното лице да са били отразени портретни черти за обожествения Квинт Юлий. Много е вероятно във вътрешността да е имало негова статуя в цял ръст, за което свидетелства открития при разкопките фрагмент от релефно изображение на човешки гръб.

Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV век. Тогава той е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини на новата религия, християнството, или при зачестилите варварски нашествия. Самотният стълб е останал, за да напомня за величието на отдавна загиналата Римска империя. Не са успели да го съборят нито превратностите на историята, нито човешката глупост. А днес, когато всички говорим за развитието на културно-исторически туризъм, е просто грехота българи и чужденци да не знаят за този великолепен паметник. На други места из Европа той отдавна щеше да привлича хиляди хора от целия свят.

 

Великият град Никополис ад Иструм

Той е основан от император Траян в 102 г. в чест на победата му над войнственото племе на даките, живели на територията на днешна Румъния. Самото му име означава “градът на победата на Дунав”. Никополис ад Иструм става гарнизонно средище на една от най-мощните военни части на Римската империя, Първи италийски легион. Останките от античния град се намират до село Никюп на 20 км от Велико Търново. От началото на II век до средата на IV век Никополис ад Иструм е най-значителния градски център между Дунав и Стара планина. Разрушен при страшните готски нашествия, той е възстановен частично през V-VI век, но по-късно е изоставен след нахлуването на славяните.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.