Магистрален полет във времето

Крайно време е да се оправи пътя от Русе до Бяла

 

До 1990 година в България са завършени 273 километра магистрали. В средата на 2016 година те са точно 777 километра. Почти три пъти повече. И какво от това?

От началото на магистралното строителство у нас през 1973 година специалистите са изчислили, че пускаме средно по 5 километра аутобани годишно. В Хърватия строят по 100 километра на година. Сравнението обаче не е коректно. Защото в нашия случай имаме години без нито метър аутобан и други, когато ударно са се рязали лентички.

Много е интересно да се проследи във времето как се променят идеите на съответните управляващи за съответните магистрали. Преди време приоритет беше „Тракия“, после „Струма“ и „Марица“, а сега на мода е „Хемус“. А за „Черно море“ се говори като за умрял. Или добро, или – нищо. Всъщност, логично е да не се прави сега магистрала между Варна и Бургас. Просто трафикът, като изключим 3-4 летни месеци, е слаб и няма икономическа изгода. Имаше моменти, когато се лансираха ударно идеи за много скоростни пътища – нещо като аутобани, ама не съвсем. И за тунели – под Шипка май все пак ще се прави, но за Петрохан изтече някъде в канала на новините…

Стигаме до горката многострадална магистралка „Хемус“. Замислена като бърз начин за транспорт между Южна и Северна България, тя успя при социализма да стигне едва до Правец. Онзи ден по БНР един изследовател на магистралите – Любомир Пожарлиев, който ще защитава докторантура по темата в Германия, прозря, че въпросният аутобан бил проектиран само до Правец - родното място на Тодор Живков. Е, не е точно така – при демокрацията „Хемус“ навъртя още няколко десетки километри до Ябланица. А далече преди това вече бе готова отсечката Варна-Девня. Сега отново сме в изходна позиция – ще се строи от Ябланица до Боаза, тепърва ще се проектира трасето до разклона за Ловеч, на изток бавно се напредва в посока Търговище. И всичко това без европейско финансиране, защото магистралите вече не са приоритет на Евросъюза.

Модата да си мериш магистралите, вече не е на мода. Защото, логично, един ги започва, а друг лисва менчето и пуска движението. Ако все пак трябва да правим класация, сегашният премиер Бойко Борисов с втория си мандат печели златния медал.

А дотогава почти всеки ден между Бяла и Русе гинат хора. Покрай „Хемус“ обаче тотално се забравя за може би най-смъртоносния път в България. Отдавна да го бяха направили, но не би. Чакат се някакви предполагаеми приходи от бъдещите ТОЛ-такси.

Като споменахме за ТОЛ-таксите, не можем да не коментираме и най-прясната идея на регионалната министърка Лиляна Павлова изграждането на системата за таксуване на изминат километър да е за сметка на фирмата изпълнител. И тя да се бръкне с 200 милиона лева, пък после евентуално държавата да почне да й ги връща. По тази логика дайте направо да накараме строителните компании сами да финансират изграждането на пътища у нас. И да сложат табели: „Частна собственост. Не преминавай!“. Тъй че, в обозримо бъдеще забравете за Русе-Бяла…

Сега да отидем малко по-на юг. Покойният строителен министър Валентин Церовски обещаваше на българите да стигат по магистрала до Гърция за олимпиадата в Атина през 2004 година. Ако стане до 2024 година, ще е истинско постижение. Вярно, че напоследък нещата се раздвижиха, но казва ли ти някой дали с височайше нареждане няма да бъдат спрени вече обявени обществени поръчки и всичко да почне отначало. А и Кресненското дефиле се е барикадирало като средновековна крепост и устоява вече второ десетилетие на атаките на инженери, строители, проектанти… И на вездесъщите природозащитници. Тази крепост няма да падне скоро, повярвайте ни…

 

Само в три страни разрешават 140 км/ч

България, Хърватия и Полша са единствените страни в Европа, в които максималната позволена скорост за лек автомобил по някоя от автомагистралите, е най-висока – не повече от 140 км/ч. Изключение на Стария континент прави единствено Германия, където по автомагистралите няма абсолютно никакво ограничение на максималната допустима скорост.

140 километра в час е максималната позволена скорост по автомагистралите само в Обединените арабски емирства и в американския щат Тексас. А освен в Германия, единствено в Северните австралийски територии няма никакво ограничение на максималната скорост по аутобаните. В повечето европейски страни тя е 130 км/ч.

Коментари

Задължително поле