Малко воля трябва за отношенията с Македония

През септември 2019 г. журналисти от България и от Северна Македония дебатираха заедно за фалшивите новини и езика на омразата

Когато оставиш настрана историята и не се правиш на аватари на Борисов и Заев, работата се получава

Някъде през пролетта на 2019 г. ми звънна посланикът ни в Скопие Ангел Ангелов и ми каза: „Ще ти се обади Мариян Николовски от ТВ „Сител“. Той и негови колеги от едно неправителствено сдружение спечелиха конкурса на посолството по програма за трансгранично медийно сътрудничество на Европейския съюз. То предвижда разширяване на връзките между журналистите от двете държави и конкретна помощ за решаване на някои въпроси от медийната среда по пътя им към пълноправно членство в ЕС. Иска, каза посланик Ангелов, да му помогнеш да организирате среща между колеги от двете държави“. „Разбира се, няма проблем“, отговорих. 

С Мариян се познавахме добре и отдавна, а само няколко месеца по-рано, през февруари 2019 г. беше дошъл в София с група интелектуалци от Република Северна Македония, водени от проф. Владо Бучковски, за дебат, организиран от Македонския научен институт, за бъдещето на двустранните ни отношения. Още един журналист имаше в тази група и целта ни беше да се опитаме да направим пробив в опознаването помежду ни и да придвижим нещата между държавите и обществата ни напред. Това беше Гоце Михайловски, главен редактор на новините на телевизия „Канал 5“. 

Скоро след това Мариян дойде в София заедно с бъдещата си съпруга Радмила Заревска, журналистка от в. „Нова Македония“, и с Виктор Стефановски, негов колега от „Сител“ и от сдружението. Седнахме, поговорихме, споделиха идеята със средствата  от конкурса да организират среща на журналисти от двете държави. „Идеята е чудесна, времето й е тъкмо сега, с какво да помогна“, попитах. Основна тема щеше да бъде борбата с фалшивите новини и против езика на омразата, една актуална „европейска“ проблематика. Договорихме се да им предложа списък с имена на журналисти от българските медии, които имат отношение към темата за Македония и двустранните ни отношения, както и за пътя, който България извървя към европейското си членство. Мариян и колегите му вече бяха осъществили контакти тук и там, пък и както се оказа, добре познаваха „профилите“ на българските си колеги, които се занимават с „тяхната“ тема. „Добре, отговорих, няма проблем. Но имам едно притеснение и две препоръки.“ 

Първо, притеснението – понеже вече съм участвал в други подобни форуми, които не успяха да прескочат първата си и единствена среща, като онази през февруари 2014 г., от която чак сега, от 1 март 2021 г. ще има резултат – размяната на сателитните програми на БНТ и МТВ в пакетите на кабелните оператори. 
И препоръките – първо, когато се срещнем, да не се занимаваме с история, за това си има Съвместна комисия. И второ, да не се правим на аватари на Бойко Борисов и на Зоран Заев, а да се фокусираме на професионалните си проблеми като колеги. Разбира се, отговорът бе: с намерение сме да си говорим за езика на омразата в медиите от двете страни на границата и как да го преодолеем, както и за фалшивите новини, които тормозят медийно пространство, но и създават недоверие помежду ни. 

Веднага трябва да кажа, че домакините бяха създали отлични условия за работа, както и бяха отделили достатъчно време за неформални контакти. Всъщност, те превърнаха срещата ни в истинско медийно събитие, за което у нас, за жалост, малко хора разбраха, май. На откриването и почти през цялото време с нас бе посланикът ни Ангел Ангелов, някогашен журналист, сега дипломат, който остана доволен от резултата.

След всички формални и неформални дебати създадохме платформа, наречена „Викенд за диалог/Уикенд за диалог“, която ето вече година и половина действа ефективно. Освен личните контакти между членовете на групата, си помагаме взаимно за адреси или телефони на хора за разговор от двете страни, проверяваме истинността на информациите за това или онова. За всичко, което ни интересува. Колко пъти после двамата с Мариян участвахме в предавания на български медии- той от Скопие, аз от София. Стигнахме без никакви проблеми до извода, че езикът на омразата в медиите, който трови отношенията ни, е крайно време да бъде пратен в миналото, колкото и трудно да е това за някои колеги. Договорихме се поне ние, тези 14 журналисти, по седем от  двете страни, в своята лична работа и поведение пред микрофон, камера или пред компютъра да се въздържаме от употребата му и да се опитаме с това да дадем пример на останалите. И да си призная, досега не съм чул или видял някой от седмината оттатък границата  и седмината у нас да е нарушил обещанието си, макар че, ако имам критика в това отношение към българските ни колеги, я отправям най-вече лично към себе си. Признавам, че на фона на това, което се случи в двустранните ни отношения през последните месеци, съм се изкушавал не рядко да напусна коректността по отношение на някои хора – политици и само мисълта, че всичко това се вижда, чува и чете, ме е възпирало. 

Що се отнася до фалшивите новини,  договорихме се при всяко съмнение относно достоверността на всяка вест, която засяга другата страна, да се свързваме и да търсим истината. Да ви давам ли примери? Много са, но ще приведа най-драстичния, който, ако не беше тъжен, щеше да бъде много смешен. Един ден, когато Съвместната комисия заседаваше в Охрид, ми звънна Мариян Николовски. Започна без предисловие: „Коста, тия са се степали!“ „Кой се е сбил?“  „Как кой, тия в Комисията… Не вярвам, но във „Вечер“ го пише.“ „Виж, Мариян, няма как да го проверя, но и аз не вярвам, познавам хората от българската част на Комисията, спокойни и разумни хора са, не вярвам. Но ти обещавам, когато се върнат, да проверя и да ти кажа…“ Ама, аз след половин час имам емисия „Новини“, които водя, ще трябва да кажа… Разбира се, че такова нещо е нямало, но пък журналистите от ежедневника „Вечер“ са го измислили – хем сензация, хем да трови атмосферата. Класика!

Пандемията и у нас, и при тях отложи провеждането на втората среща от Диалога. Но през цялото това време таим надежда, че ще можем да намерим подкрепа за организирането ѝ. Форматът е готов, основа има, моделът не е никак лош, защото има чисто практическа полза, а и вече се познаваме с колегите. Прочетох това, което си казаха генералните директори на БТА и на МИА Кирил Вълчев и Драган Антоновски и идеите им за бъдещо сътрудничество. Зарадвах  се, защото то до голяма степен съвпадна с нашите усилия, може би защото и Драган бе един от активните участници в срещата ни в Охрид. Патронаж на големи  български медии над Диалога, подкрепен и от български евродепутати, да речем, и други институции може да даде възможност да разширим малко състава на участниците, да го направим популярен в медийното пространство. А решенията, които ще вземем, да са такива, че борбата срещу езика на омразата и против фалшивите новини от двете страни на границата, веднъж приети като „пилотен проект“, да станат ежедневие в журналистическата работа.

А когато се съберем на втората си среща  някъде в България- Пловдив, Велико Търново или другаде,  отсега каня министъра на външните работи – който или която да е той или тя, да заповяда да я открие. Ще ни бъде приятно. Пък и ще се види, че сме свършили и ние някаква работа.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи