Четири пъти женен, с над 12 деца, но никой не се наема да преброи любовниците му

Обявяват китайския вожд за феминист №1 – накарал жените да работят наравно с мъжете

„Жените крепят на раменете си половината небе“ – казвал често още в младостта си Мао Цзедун. И веднага след като завзема цялата власт през 1949 г., съзидателят на Китайската народна република, стремяща се днес да стане първа световна сила, въпреки че си е все така комунистическа държава, предприема колосална реформа за предоставяне на нежния пол на същите права, които имал силният. Според обожателите на Великия кормчия, както пекинската пропаганда първо, а след това и обожателите му по цял свят го наричат, Мао имал много личен мотив да предприеме тази стъпка. През 1906 г., когато той е едва 13-годишен, родителите му го женят без да го питат за неговата акранка и братовчедка от родното му село - Луо Иксиу. Тя обаче умира от малария три години по-късно, изоставена и ненужна, без дори близките ѝ да направят опит да бъде лекувана, като никой не може да каже дали бракът на двамата млади е бил „изконсумиран“ или не.

Отчаяно и покрусено, след смъртта на съпругата момчето Дзедун - това е личното му име, докато Мао е фамилното, започва да се възмущава пред съучениците си от безправието на жените. Защото крепящият обществото в страната „конфуциански алгоритъм“, тоест логиката на великия древен и все така уважаван в страната философ Конфуций, жената била само най-обикновен, но все пак нужен на мъжете придатък. Ами, още от прощъпулника си момичетата в Поднебесната империя на мандарините трябвало да се подчиняват безусловно на бащата, след брака и веднъж дорасли до жени - на съпруга, а ако овдовеят – на най-големия си син. Освен това те били просто „бройки“, тъй като много от тях дори не били кръщавани, а били именувани с цифри – „момиче номер едно“, „момиче номер две“ и т.н., като били харизвани за съпруги единствено след пазарлък на родителите. И още след като поема юздите на Китайската комунистическа партия в началото на трийсетте години, Мао Цзедун се заканва да премахне това жестоко унижение и наистина го прави след две десетилетия, когато оглавява Народната република. Най-напред вкарва китайките, 90 процента от които не могат да четат и пишат, в училищата да се образоват, после разкрива обществени кухни да готвят за семействата, за да разтовари жените от това задължение, започва да отваря на поразия детски ясли за децата им. Накрая превъзпитава къде с добро, къде с лошо, дори проститутките и те се превръщат в образцови социалистически труженички. Съответно народът му и неговите фенове по света го обявяват за „Феминист №1“ на планетата и безпардонен защитник на правата на жените.

Младият Мао

Но неговите политически опоненти преди всичко в „Малкия Китай“ /оставения през 1949 г. от САЩ и техните съюзници на националистите на антикомуниста - генералисимус Чан Кайшъ днешен трън в очите на Пекин – сто процента китайският остров Тайван/, както и редица западни апологети на капитализма, смятат, че на Мао Дзедун въобще не му пукало за нежния пол. Да оставим настрана доста смехотворните им намеци, че с въдвореното от него равенство той едва ли не бил унищожил жените като такива, защото бил ликвидирал точно тяхната женственост, надявайки им задължителния за всеки китайски мъж „тъжен скафандър“. Тоест облякъл бил „другарките“ като „другарите“ - в черен или тъмно син панталон, с куртка пак в такива мрачни цветове, с безформени най-често сини блузи, обул ги в ниски черни половинки, лишил ги от фино дамско бельо, нямали дори сутиени, да не говорим за гримове, сенки за очи, камо ли за червило, всяко кокетство било порицавано.

Смехотворни са тези упреци за „външното уеднаквяване“, тъй като то въобще не се отразило отрицателно върху сексуалността на китайците и върху възпроизводството на нацията. Заслужават обаче внимание онези подмятания на опонентите на Мао Дзедун, които времето доказва като съвсем правилни, че всъщност целта на широко пропагандираното равенство на китайките с китайците е била то да бъде реализирано преди всичко в труда, в изпълнението на грандиозните мечти на кормчията за индустриализация и модернизиране на всички икономически сектори в държавата. Защото обявявайки ги в прочутия си лаф за крепителки на половината небе, той не вижда в сънародничките си животворното им призвание да бдят над домашното огнище, а преди всичко това, че те съставляват половината работна сила на Китай, която трябва да бъде мотивирана с някакви елементарни облаги, за да бъхти наравно с мъжете. Разбирай, тази огромна мощ да бъде вкарана образована във фабриките, да бъде изкарана на полето, за да бъде впрегната в изпълнението на амбициите на комунистическия вожд Китай да стане в обозримото бъдеще водещ световен икономически, военен и политически гигант. Оказва се визионер от класа Кормчията, работите му се получават и днес страната мери ръст единствено със САЩ, като китайците никак не изглеждат недоволни.

Иначе сега дори и някои от родните му биографи не вярват много, много, че Мао Дзедун е станал „Феминист №1“ от състрадание, нежност или любов към жените. Разприказвали се пред журналисти след смъртта му през 1976 г. негови близки помощници, лекари и прислужници свидетелстват, че той се е отнасял направо брутално дори към онези нежни създания, които са били негови спътнички в живота след нещастната девойка Луо Иксио. Ами, един от най-известните мъже на ХХ-ти век се жени още три пъти, като се проявява винаги като неверен, непостоянен в елементарните си семейни задължения и дори пренебрежителен съпруг, изоставяйки половинките си на произвола на съдбата въпреки огромната си власт. Най-напред той постъпва зле с втората си съпруга Ян Кайхуей, която е дъщеря на неговия професор от университета в Пекин, който в началото на двайсетте години пръв му отваря очите за Маркс, Енгелс, Ленин и някои други апологети на работническата класа и на диктатурата на пролетариата. Женят се през 1922 г., Кайхуей му ражда трима сина, от които само вторият Мао Анцин доживява до дълбока старост. Но през 1928 г. съпругът ѝ я изоставя, за да заживее с интелектуалката и партийна другарка Хе Зизжен. И когато през 1930 г. той сформира Червената си армия и образува първите „комунистически анклави“ в Китай, неговите врагове – националистите на споменатия Чан Кайшъ залавят изоставената в някакво градче Кайхуей, изнасилват я и след като ѝ се насищат – през 1930 г. я екзекутират. А благоверният не си мръдва пръста, за да я спаси, въпреки че е можел да я замени с пленени от него съратници на генералисимуса. За жалост тримата им невръстни синове започват да просят из улиците на Шанхай и единият от тях, роден с недъг, умира от недохранване и липса на грижи. За бедстващите други две момченца научава съветският лидер Йосиф Сталин и разведките му успяват да ги открият и отведат в Москва, където остават чак до началото на петдесетте години, когато баща им оглавява Китай.

След смъртта на Ян Кайхуей, а според някои биографи и преди това, Мао се жени за споменатата Хе Зизжен, която му ражда на бърза ръка шест деца – три момичета и три момчета. Но през 1938 г. Великият кормчия зарязва и тази трета съпруга, тъй като изведнъж осъзнава, че за честите спонтанни и изкуствени аборти на половинката си той въобще не бил „виновен“. Изоставена, Хе Зизжен започва да откача и десетина година по-късно завършва живота си в лудница. 

А още през оная 1938 г. на развода Мао Дзедун се жени за четвъртата, последна съпруга Дзян Цин. Тя е актриса, поетеса и злите езици разправят още по онова време, че била съблазнила Кормчията с брилянтните си умения на куртизанка, той обаче често се хвалел, че тя го била пленила и вдъхновила с познанията си по литература и всякакви изкуства. През 1940 г. си раждат момиченцето Ли На, тя става любимата дъщеря на Мао Дзедун, учи история и по-късно заема отговорни постове в Китайската комунистическа партия. А още през 1942 г. таткото започва да изневерява на майка ѝ, както правел на поразия докато бил женен и за двете си предишни съпруги. Така например, когато предвождал прословутия „Дълъг марш“ – военният поход през 1934 – 1935 г. на сформираната от него малка китайска „Червена армия“, с която прави опит да установи комунистическа власт в различни райони на държавата - Мао Дзедун изисквал от авангарда си да му осигурява всеки ден нова девица, за преспиване с нея във всяко селце или град, където войската спирала на бивак.

Преди няколко години интересна статия за пословичната похотливост на Мао Дзедун публикува авторитетният френски всекидневник „Льо Фигаро“, който подчерта че Великият кормчия не бил измислил нищо ново в задоволяването на безмилостния си нагон, а само се бил вписал в традицията на китайските императори. А те смятали, че тайната на дълголетието се крие в активната сексуалност и според мнозина мислители от великата страна нейните владетели в миналото винаги свързвали енергичността си и здравословното състояние като цяло със своето превъзходно сексуално представяне. И имали вековна система за снабдяване с млада, свежа и превъзбуждаща плът, наречена „гинецеум“ на името на фертилната част на всяко цвете, т.е. неговите семепъпки или яйчници.

Та според „Фигаро“, за да задоволи жаждата си за секс, Мао Дзедун бил организирал и той „гинецеум“ или гигантска мрежа от опитни куртизанки, които му водели любовници от цял Китай. Набирали обикновено красиви млади жени, най-често момичета на възраст от 18 до 22 години, повечето от които девици, като работата им никак не била трудна, тъй като девойките от малки били възпитавани в самоотвержено преклонение пред „Председателя Мао“ и те го смятали за полубог. А за да се представя добре пред пърхащите непрекъснато около него метреси в тийнейджърска възраст, той се доверявал и на използваната от китайските императори народна медицина. Така например личният негов лекар Ли Жисуи твърди пред френския вестник, че редовно бил укрепвал вирилността на могъщия си пациент чрез инжектиране на традиционния китайски афродизиак - прах от еленов рог. Що се отнася до местенцето за неговите секс-изблици, когато бил в Пекин, Великият кормчия най-често се разпасвал в обзаведения специално за авантюрите му луксозен апартамент в сградата на Народно събрание на Републиката. И, както твърди доктор Ли Жисуи, „в неговото огромно легло никога нямаше достатъчно място, за да побере всички, понякога три, четири или пет млади жени едновременно...“

Но предпочитаното място за секс на Мао Дзедун според някои от най-известните му биографи като например англичанина Филип Шорт, бил неговият специален брониран влак, с който сновял непрекъснато из голямата си държава и който бил превърнал в истински харем. Там Великият кормчия също имал гигантско легло, където обикновено се валял с по няколко млади привлекателни жени, пърхащи към него от всяка гара. А когато им обръщал гръб, той потъвал в разхвърляните около него десетина книги от почитани китайски класици. Както пише Филип Шорт, изоставил в началото на шейсетте години съпругата си Дзян Цин, Мао Дзедун нямал нито един приятел и живеел изолиран от света, особено след предприетата през 1966 г. т.нар. Културна революция, съпроводена с жестоки чистки по върховете на компартията. И според бившия кореспондент на Би Би Си в Пекин, той търсел в книгите моменти на нормалност, но се доверявал за намирането им най-вече на младите си любовници – „единствените, които бяха в състояние да го дарят със спокойствие, да му докажат неговата човечност, да го измъкнат от депресиите, параноята и съмненията.“

Мао и Джан Юфенг на срещата с американския президент Ричард Никсън

Във влака-харем Мао Дзедун е постоянно заобиколен от няколко верни момичета и негови протежета, сред които намира жената, склопила очите му, когато напуска този свят през 1976 г. Тя се казва Джан Юфенг, срещат се през 1962 г., когато е назначена в Специалния влак на вожда, влюбват се, той е на 68 г., тя само на 18, произхожда от железничарско семейство и не след дълго се утвърждава като предпочитаната метреса в морето от девойки за поддържане живо на чувството на Великия кормчия за вечна младост.

Мао и Джан Юфенг

Не се женят, тъй като той не желае да се оковава пак в брак и предпочита волната сексуалност, като дори през 1967 г. омъжва вярната си Джан Юфенг за свой бодигард и те си раждат две момиченца. Вече в качеството си на специален личен секретар, след 1970 г. тя следва плътно Мао Дзедун навсякъде до кончината му, придружава го дори като „първа дама“ по време на някои от неговите държавни визити в чужбина. А на 9 септември 2016 г., на 40-та годишнината от смъртта на Мао Цзедун, Джан Юфенг, съпругът ѝ Лиу Аймин, внучката на Мао Дзедун - Ли Не и внукът Мао Синюи – най-младият генерал в Китайската народна армия, отдават заедно почит пред мемориала на Великия кормчия в Пекин.