Саудитска Арабия - новата ООН или новата Америка?

„Мултивекторният“ Рияд преговаря с всички и застава на страната на всички

Превръща се в най-големия инвеститор - ще вложи в САЩ 600 млрд. долара

Не се поколеба да предложи ценна подкрепа на Владимир Путин

През последните дни медиите в Западна Европа сякаш се надпреварват да наричат Саудитска Арабия „Новата ООН“ или „Новата Америка“. Първият „прякор“, все по-често срещан в британския, германския или френския печат, се дължи на факта, че страната вече се превръща в кръстопът на глобалната политика - тя съумява да преговаря с всички и да бъде на страната на всички, тоест да защитава общи интереси. А е „Новата Америка“ най-вече за бизнес-медиите в големите страни от ЕС доста преди да стане „новата ООН“, тъй като развива с мощни темпове вътрешното си стопанство и е все по-желан и сигурен инвеститор в чужбина. Завчера италианският всекидневник „Кориере дела сера“ пък публикува просторна дописка, в която не се поколеба да нарече Саудитска Арабия и с двата „прякора“. По простата причина, че според международния анализатор на вестника Джузепе Сарачина те вървят ръка за ръка и единият без другия е невъзможен.

Последното свидетелство според френския в. „Льо Монд“ за иззетата от Рияд от ООН водеща роля в разплитането на най-сложните казуси на момента са проведените във вторник в саудитската столица първи преговори на високо равнище между Вашингтон и Киев след пълния провал на визитата на Володимир Зеленски преди две седмици в САЩ. Но саудитците организираха и първите разговори пак за Украйна след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом между официални американска и руска делегации, начело с първите дипломати на двете велики сили Марко Рубио и Сергей Лавров. Столицата Рияд или друг град в страната почти сигурно скоро ще бъде домакин и на срещата на върха между американския президент и Владимир Путин, която за добро или за лошо би трябвало да остане в историята. Освен това, още през август 2023 г., саудитският принц Мохамед бин Салман организира в Джеда конференция за мир в Украйна, в която участваха 38 държави, включително такива, които не са враждебни на Кремъл като Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка. За германския седмичник „Дер Шпигел“ доказателство за намеренията на Саудитска Арабия да играе все по-значителна роля в самата ООН е поемането през миналата есен на председателството на Комисията за правата на жените - решение, което предизвика удивление в редица държави-членки на организацията.

Доколкото до „Новата Америка“, както подчертава Джузепе Сарачина, само преди 15-20 години политическата тежест на Саудитска Арабия се измерваше изключително в барели петрол. Като в началото на хилядолетието ЦРУ дори започва да подозира, че режимът в Рияд е сред финансистите на ислямския тероризъм. Повратната точка е през 2010 г., когато на върха на властта се възкачва ново поколение, начело с нарочения за наследник на саудитската корона - едва 25 годишният тогава - Мохамед бин Салман. Той изоставя ретроградната икономическа култура на „рента“, тоест на приходите, базирани изключително на родния петрол и насочва огромна маса от петродолари, оценени между 400 и 700 млрд. долара, в „Pif“ - държавния инвестиционен фонд „Public Investment Fund“. С този финансов лост Бин Салман активира веднага огромни инвестиции във възобновяема енергия, транспорт, автоматизирани промишлени предприятия, информатика, туризъм и здравни услуги. Но това сякаш не стига и под негово ръководството саудитците въвеждат стабилни стимули за привличане на поне три трилиона долара инвестиции от чужбина. В същото време за търговски преговори с Бин Салман на крака в Саудитска Арабия през декември му дойде президентът на Франция Еманюел Макрон, през февруари го посети премиерката на Италия Джорджа Мелони, а в понеделник това стори и Володемир Зеленски, за да търси пари за нови оръжия и да пазари Рияд да участва във възстановяването на Украйна след войната. Но както писа френският в. „Льо Фигаро“, „големият удар“ на Бин Салман би трябвало да бъдат обещаните на Доналд Тръмп инвестиции от 600 млрд. долара за четири години в Съединените щати. В същото време икономическите инвестиции са придружени от социални и културни маркетингови операции - Саудитска Арабия нае няколко световни футболни звезди, развива повсеместно любимата на милиони игра, получи и правото да организира Световното изложение „Експо 2030“. Както отбеляза „Кориере дела сера“, това е витрина, която би трябвало да прикрие и до някъде да неутрализира автократичния характер на наследствената монархия. И да накара общественото мнение на Запад да забрави скелетите в гардероба на близкото u минало и преди всичко един - подозренията на тайните служби на САЩ, че Бин Салман е подбудител на убийството на критичния към режима журналист Джамал Хашоги, който беше нарязан на парчета в Истанбул през 2018 г.

Във всеки случай изграждането на стабилна икономическа база от Саудитска Арабия според медиите в Западна Европа е основната предпоставка за нарастване на дипломатическото u влияние. Като Рияд го увеличава благодарение на преработен вариант на възприетата от Швейцария концепция за неутралитет, но с една огромна разлика - швейцарците винаги са се пазили от противоположните военно-политически блокове, докато саудитците правят точно обратното - преговарят с всички, застават на страната на всички. Например Съединените щати остават отправна точка за военна сигурност на Саудитска Арабия - страната покрива 73% от оръжейните си нужди с внос за милиарди от Америка. Но това не пречи на принц Бин Салман да поддържа добри отношения с противниците на Вашингтон или поне с онези, които бяха смятани за такива, докато Тръмп не се върна на власт. Ами престолонаследникът не се поколеба да предложи на Путин ценна подкрепа - първо той пренебрегна санкциите срещу Москва, наложени от европейци и американци, а след това намали производството на петрол, за да избегне обезценяването на суровия руския нефт.

На дипломатически жаргон този вид външна политика се нарича „многовекторна“. В правния вакуум, породен от парализата на ООН, страна като Саудитска Арабия, способна да „говори с всеки“ печели пространство и с право може да бъде наречена „Новата ООН“. А също така е „Новата Америка“, тъй като е в състояние винаги да спретне нещо като „План Маршал“, примерно за Украйна. Все добри неща, които европейците сега не могат да направят, а Америка - още по-малко - изтъква Джузепе Сарачина в „Кориере дела сера“.