Маринчо от Биволаре плювна по Вапцаров

Марин Георгиев дава автографи на почитатели.

С поръчковото писание "Третият разстрел"

Йордан Соколов е персона с тъмно минало. Подозираха го, че е агент на Държавна сигурност. Отговарял за писмата с псевдоним Момата

Поръчителят Йордан Соколов

Поръчковите книги са най-срамните. Дори порнографията е по-достойна. В поръчковите четива авторът разголва своята продажност. Емблематичен е случаят с Марин Георгиев и "Третият разстрел". Маринчо, както го наричат почитателите, плювна с това писание по Никола Вапцаров.

Марин Георгиев е родом от плевенското село Биволаре. Детството му минава със стадата, характерни за този край на родината. Самороден поет, той попива аромата на живата природа, който оплодява неговия талант. През 1975 г. издателство "Народна младеж" обнародва първата му стихосбирка "Село". През 1979 г. иде и втората "Памет". Валентин Караманчев, бивш директор на издателството, разказва:

Тях Марин приложи към молбата си да бъде приет в Съюза на българските писатели. Но само писателското звание не беше достатъчно за бързо изкачване на поетични върхове. Добре беше да бъде подсилено с партийно членство. Вдъхновен от идеал и дълг Марин Георгиев кандидатства в БКП. Бил си в Биволаре, когато му съобщили, че събранието за приемането му в Партията е насрочено. Метнал се на колата и полетял към столицата. От бързане се нахакал в стадо овце, което пресичало пътя. Попаднал не на събранието, а в болницата.

"Както ято диви гъски е спасило Рим от варварите, така стадо овце спаси Партията от Марин Георгиев. Или Марин Георгиев от Партията. Все тая, кой кого са спасили овцете", обобщава Караманчев.

Междувременно Георгиев гради кариера в писателския орган "Литературен фронт". Първо е редактор, после завеждащ отдел и най-сетне заместник-главен редактор. След превратния Десети ноември 1989 г. извърши преврат във вестника. Приватизира го с всичките му активи плюс кошчетата за боклук. Не брои дори левче, каквото Иван Костов поиска за "Кремиковци". През 1992 г. се самоназначи за директор на "Литературен форум" ООД.

Тази далавера беше извършена с решаващата помощ на правителството на Филип Димитров. Няма обаче безплатен обяд и Марин Георгиев го плати с национален резил. Йордан Соколов, министър на вътрешните работи, му възложи да охули Никола Вапцаров. Поръчката беше политическа, поетът да поеме вината на "червената върхушка", която беше заклет враг на "синята".

Соколов е персона с тъмно минало. Подозираха го, че е агент на Държавна сигурност. Отговарял за писмата с псевдоним Момата. Феминистки заради особените му сексуални пристрастия. Като вътрешен министър той концентрира много информация и задкулисна власт. Една от силовите фигури в уж първото демократично правителство. Беше в тайното общество на така наречените "кинжали".

Йордан Соколов извади прашясалото досие на Вапцаров и го връчи на Марин Георгиев. "Вие, като литературен историк, смятам, че е подходящо да покажете драмата на един поет", цитира думите му самият Георгиев. "Той е проявил според мен верен усет", коментира избора си министерският довереник.

И правилно! Кой ще тръгне с рогата напред срещу самия Никола Вапцаров? Маринчо от Биволаре, защото знае как го правят тамошните добичета.

Той смени лентата на пишещата машина за по-добър отпечатък и започна да пренаписва биографията на поета. Още топли, страниците излизаха в неговото ООД. Пролетта на 1993 г. бяха събрани в книга, тиражирана от военноиздателския комплекс "Св. Георги Победоносец". "Третият разстрел" е заглавието на романа-разследване, както го определя авторът. Първият извършили фашистите, вторият бил на комунистите, а третият – запазена марка на екзекутора Марин Георгиев.

Става дума за явление, известно в литературната история като "макдъфщина". Доказани класици са обявявани за фалшиви идоли и измислени кумири. Демитологизацията почти винаги е поръчкова и платена. С идеологическа или политическа цел. Тръгва от 1929 г., когато Светият синод възлага на някой си Петър Наумов да развенчае Христо Ботев. Чернокапниците не могат да му простят "Моята молитва". Скрит зад псевдонима Макдъф, герой на Шекспир, Наумов пише пасквила "Чий е Ботев? Нравственият лик на тая зловеща личност". Националният герой е обърнат в национален предател.

"Третият разстрел" е копие на "Чий е Ботев?". "Ами той в нищо не е успял. Затова казвам, че е бил "аутсайдер", извън класацията", отсъжда макдъфовецът за Вапцаров. "Нито в професията си е успял, нито в брака си, нито в литературата... А нали трябва да се докаже пред себе си с нещо? И е станал конспиратор", дава отговор на вечния екзистенциален въпрос Марин Георгиев.

Според него Никола Вапцаров се е продал на съветското разузнаване. В едно интервю го питат имал ли е сметка поетът в швейцарска банка. "Не знам дали е имал сметка, но пари е получавал на ръка, разнасял и раздавал. В моята книга на базата на фактите пиша, че жена му работи в банка, получава по 2000 и повече на месец от Цвятко Радойнов – Вапцаров не е бил беден човек. Доходът му е бил над средната заплата тогава."
Добре, питам аз, защо като е тънел в охолство "Моторни песни" са отпечатани със заем?

Марин Георгиев бърка много дълбоко в черния кладенец. "От това, което съм чел, съм си създал впечатлението, че този род е доста меркантилен – още от бащата Йонко Вапцаров", сочи той. После задава неудобен въпрос: "Мая Вапцарова какво прави в ДПС? Все повече се убеждавам, че това е партия на ДС. Това е един продажен род, позволявам си да го кажа, още от бащата." Като доказателство добавя Никола Вапцаров-внук, който търгувал с "Лада нива".

Премиерата на "Третият разстрел" не беше в Гарнизонното стрелбище, а в Столичната библиотека. На 25 май 1993 г. тук се събраха почитателите на автора. Енчо Мутафов представи произведението. Приветства автора за неговата гражданска смелост. Понеже това е само книга първа, препоръча във втората да бъде казана останалата истина. "Ура!" и "Да живей!" огласиха тържеството.

Читателската аудитория обаче не беше единодушна. "Ами това ми прилича на случая с Яворов, когато е вече сляп, страда, минава по улицата и те го натикват във въглищата", сравни Блага Димитрова. "За мен Блага е бездарна поетеса. Подла и глупава", реагира Марин Георгиев. Стефан Цанев също не оцени по достойнство неговият труд. Георгиев веднага извади компромат: "Според мен той има нещо общо със службите. Защото за мен, като познавам тази система, не може леля ти да е убита като горянка, а ти да следваш в Москва. Такъв закон няма. И цялото му поведение доказва това. Имал съм си работа и с него. Той също е патологично суетен."
Едно време по панаирите продаваха пищовчета, наречени "тапешници". Слагаш на дулото тапа и гърмиш във въздуха. Това е оръжието на Маринчо от Биволаре, с което плювна по Никола Вапцаров. Само че за големия поет дори бронебойни патрони няма открити. Няма открити!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи