Мария Валявичарска, доктор по специална педагогика в СУ, пред „Труд“: Липсата на контакти с връстници прави децата плахи и несигурни

Трябва повече внимание на възпитанието в училище, а не само на обучението

- Госпожо Валявичарска, какво се променя у децата в условията на социална изолация?
- Моите компетентности и наблюдения в междуличностните отношения и социализацията са обвързани с деца от предучилищна възраст до прогимназиален етап. Емоционалната стабилност, психическо развитие на децата са обвързани до голяма степен с техните социални контакти и роднинския и приятелски кръг. Следователно, социалната изолация, особено принудителна, както бе в случая с извънредното положение вследствие на COVID-19, е объркваща и стресираща за всички тях. В началото на карантината децата бяха по-скоро доволни от идеята, че ще бъдат вкъщи и социалните им ангажименти като спорт, курсове, училище ще останат на заден план. Бяха развълнувани от всички платформи и варианти за обучение, които предлагаха училищата, а и изпитваха усещане за уют и спокойствие, тъй като вършеха всичко у дома. Тоест, в началото на периода те разглеждаха това като вид почивка.

- Казвате, „в началото“. Какво се случи по-късно?
- Истинските последици дойдоха след това. Пълната изолация, страхът на семействата от заразата, невъзможността да се излиза и играе навън, липсата на възможност да поканиш приятел вкъщи за игра, строгостта в изпълнението на училищните ангажименти, макар от дома, се оказаха пагубни за децата. Силно впечатление ми направи, че голяма част от тях започнаха гласно да изразяват липсата на контакт с учителката си. Често срещано явление стана и честата смяна на настроения. Разбира се, както става обикновено при децата и подрастващите, голяма част от тях се отказаха от своите таблети, телефони и компютри, защото електронното обучение ги засити.

- Възможно ли е по някакъв начин да се избегнат негативите от отсъствието на нормални отношения между децата?
- Негативите не могат да бъдат избегнати. Единственото, което може да се направи, е положението да бъде смекчено с помощта на семейството. Да се включват повече игри, в които участват всички, децата да могат да се чуват по телефона със своите приятели, или да се виждат във вайбър, скайп.

- Кои са плюсовете на дистанционното обучение и какво ще промени то у децата и родителите?
- Плюсовете на дистанционното обучение според мен са много по-малко от минусите, а това важи с пълна сила не само за децата и родителите, а и за учителите. Като плюс бих могла да посоча възможността на децата да се организират за самостоятелно справяне. Ангажираността на родителите и липсата на постоянно наблюдение от страна на учителя създават условие за това. Също като позитив може да се изтъкне фактът, че родителят неизбежно стана част от образователния процес на детето си. А това даде нов поглед и нова оценка от негова страна за работата на учителя и за силната му натовареност в училище. Чувам много от родителите да казват: „Аз толкова трудно се справям с едно, а нямам идея как се справя неговата/нейната учителка в училище с 25-30 деца“. Положителни са и още два факта: децата започнаха да използват по предназначение електронните си устройва и се научиха да боравят с много голяма част от образователните платформи.

- А негативите?
- Те не са тайна за никого - липса на социален контакт за децата, смазващо еднообразно ежедневие, липса на физическа активност, прекалена натовареност с учебни занятия. Обучението от вкъщи отнема много повече време за организация на материалите от страна на учителите, а също и за справяне от страна на учениците. Двойно натоварени са и родителите им, които освен, че работят в домашни условия и изпълняват домакинските си задължения, се налага да се ангажират активно с често недостъпен за тях учебен материал (в случаите на изучаване на чужд език, който не владеят, например).

- Как мислите, ще започнат ли децата да ценят повече своите приятели в училище, ще станат ли по-емпатични след дългата принудителна раздяла?
- Емпатията се изгражда от ранна детска възраст и е дело както на семейството, така и на работата на педагозите в училище и в детската градина. Не смятам, че децата ще бъдат по-емпатични и разбиращи, когато се върнат в нормалното си ежедневие. По-скоро ще приемат свободата, с която доскоро бяха свикнали не като даденост, а като нещо ценно, което лесно може да ти бъде отнето. За сметка на това съм убедена, че родителите и учителите със сигурност ще бъдат много по-разбиращи едни към други и тази война родител - образователна система ще бъде ако не прекратена, то определено смекчена. Извънредното положение в България постави родителите и учителите в ситуация с абсолютно равни задължения и отговорности в името на благоденствието на детето. И двете страни бяха поставени в нова ситуация, която налага бърза и своевременна реакция. За учителите това беше предизвикателството да се справят все по-ефективно с електронното обучение и да предлагат по интересен и различен начин своя материал всеки ден. За родителите това беше своевременно напомняне на неоспоримия факт, че всеки от нас носи отговорност и е част от образователната система, което като че ли бяхме позабравили. В тази война, която се водеше доскоро и за която споменах по-горе, родителите често пъти смятаха учителите на своите деца за недотам компетентни и справящи се с ангажиментите си, че винаги има какво още да се направи, за да се чувства тяхното дете добре в училище. Аз самата като родител смятам, че ни беше дадена възможност да покажем дали ние самите бихме могли да се справим с тази задача вкъщи и това да промени погледа ни върху дейността на учителя в училище.

- Много се коментира у нас и по света, че това изпитание сериозно ще ни промени. Какво е най-важно да се промени в българската образователна система?
- Това, за което аз и колегите ми от факултетите с педагогическа насоченост в Софийски университет настояваме, е да се обърне повече внимание на възпитанието на децата в училище, а не само на обучението. Заедно с мои колеги разработихме един такъв проект, наречен WellBeCome. Той е част от Програмата Interreg-ИПП за трансгранично сътрудничество България - Сърбия 2014-2020. Осъществява се от неправителствената организация „Сдружение Азбукари“ и е разработен съвместно с водещи специалисти от Софийския университет. Партньори в програмата „WellBeCome“ са училище „Иван Вазов“ в с. Алдомировци, община Сливница, България и училище „Христо Ботев“ в Димитровград, Сърбия. Целта беше да се обучат 20 души (по 10 от България и Сърбия) как да преподават концепцията на „WellBeCome“ на ученици и други обучители.

- Какви промени предвиждате в училище според този проект?
- Фокусът на обучението беше да се създадат подходящи знания, умения и инструменти за критично мислене, необходими за учене на децата и младежите как да живеят живот на благополучие, който съчетава здраво тяло и ум, създаване на необходимата култура на хранене и хармонично възприятие на света. Установихме, че от двете страни на границата се наблюдават едни и същи проблеми: липса на култура в младите хора как да живеят здравословен, активен и ценен живот; липса на образователни програми за развитие на навици и умения да живеят здравословен, активен и щастлив живот; неразвита инфраструктура за практикуване на извънкласни инициативи за благосъстояние; недостатъчно извънкласни инициативи, ангажиращи младите хора да живеят активен живот. Осъзнавайки тази тревожна ситуация, ние обединихме усилията си и започнахме съвместно сътрудничество, което осигури „средство за защита“ на горепосочената „младежка болест“. Малко преди началото на извънредното положение събрахме педагозите от България и Сърбия на четиридневно обучение. Този път курсът беше в София. Заради карантината сме в принудителна пауза, но се надяваме в близко бъдеще да продължим със занятията в Димитровград, Сърбия.

- Били сте ресурсен учител, имате преки наблюдения от работата с деца. Какво трябва да се промени в междуличностните отношения в училище?
- Част от моята дисертация беше за междуличностните отношения на децата със специални потребности и всички останали. На практика се оказва, че учителят е единствената движеща фигура в изграждането на тези отношения в класа. Без значение дали говорим за дете в риск, от малцинствена група или със специални образователни потребности. При изследването си влязох в 42 класа и се оказа, че децата, които са от класове на разбиращи, емпатични и широко скроени учители, обикновено са емпатични, широко скроени и разбиращи ученици. Те са такива както към децата със специални потребности, така и към съучениците си в други ситуации. Много повече прави впечатление кои техни съученици са на разведени родители, отглеждани от баби и дядовци, деца с наднормено тегло. Междуличностните отношения предполагат общуване, приятелство, близост. В класа не е задължително всички да са приятели, но абсолютно всички ние имаме нужда от културни и нормални взаимоотношения в работната обстановка.

- У нас като че ли децата, пък и родителите най-често проявяват нетърпимост и неприемане на циганчетата. Как може да се преодолее това?
- Имах такъв случай с дете, от което всички други в класа страняха и не искаха да седнат до него. Проблемът беше, че момчето беше немарливо, рядко се къпеше и това, което всъщност отблъскваше децата, беше неприятната миризма, която се усещаше още от влизането в стаята.

- Как може да се преодолее това? Не може да накараш детето насила да общува с някой, който му е неприятен?
- Има начин. Извиках детето на разговор насаме и му обясних в прав текст защо другите не искат да общуват с него. И резултат имаше. То започна да се къпе по-често и да се облича по-чисто, защото осъзна, че това е начинът да го приемат останалите.

- Подобни проблеми съществуват май във всички образователни степени?
- Да, въпросът за междуличностните отношения в училището и обществото е еднакво актуален за всички етапи на училищно обучение. Съвременният начин на живот, промените в модата за общуване, които обхващат предимно онлайн пространството, както и времето за общуване между дете-родител са определящи за вида на взаимоотношенията, които децата и младежите изграждат. В тази ситуация място има и учителят, който чрез своя професионализъм, поведение и пример, както и чрез ясно целенасочена дейност, може да окаже позитивно влияние и да създаде много добри практики за изграждане на позитивни междуличностни отношения, както и да изгради приемливи личности за бъдещата социална общност, в която така или иначе ще участват.

- Споменахте, че настоявате да се обръща повече внимание на възпитанието. Какво трябва да се промени, за да учат всички деца в приятелска среда?
- Трябва педагозите и родителите да работят в посока възпитание на децата в толерантност към различните. Почти във всяко училище има деца от различни религиозни общности, от рискови групи, от малцинствата. Навлизането на различни полови идеологии е фин, прецизен и много личен въпрос, но за съжаление на педагозите се налага да говорят по него с децата. Вече почти във всеки клас има и деца със специални образователни потребности. След приемането на Наредбата за приобщаващо образование у нас, децата със специални образователни потребности са вече част от общообразователната система. След като те са сред нас, много е важно и в училище, и в къщи децата да бъдат възпитавани в приемане на хората такива, каквито са. Не можем да изгоним различните, а по-скоро да променяме себе си и системата към така предлаганата ситуация. Много е важно също у децата да се вменява отговорност към правата и задълженията им и да бъдат те въведени в идеологията за равенство и различия между хората.

Нашият гост
Докторът по специална педагогика Мария Валявичарска преподава във Факултета по науки за образованието и изкуствата, катедра “Специална педагогика и логопедия”. Обект на изследванията и докторската й дисертация е “Възприемане и изграждане на взаимоотношения между децата със специални образователни потребности и техните съученици без нарушения в общообразователна среда”. Работила е с деца със специални нужди - слухови нарушения, множество увреждания, умствена изостаналост и аутизъм, както и с дейности по приобщаващо образование като ресурсен учител.

Коментари

Задължително поле