Макроикономическият сравнителен анализ на ефективността на социалното подпомагане в България ясно показва, че социалните трансфери и услуги в страната не успяват да постигнат желаните и очаквани резултати - социалните плащания продължават да имат ограничен ефект върху намаляването на бедността и ограничаването на неравенството. В същото време преобладава схващането, че социалните услуги имат слабо покритие спрямо нуждите на населението. Последното твърдение е изследвано и в голяма степен потвърдено в проучването.

Моделът на социално подпомагане в България има условно две котви - трансфери, тоест социални помощи и плащания към различни групи, и социални услуги, които се предоставят почти изцяло от общините, като делегирани и финансирани от държавата дейности. Ако оставим настрана пенсионните и здравни плащания, то към момента социалните трансфери и социалните услуги получават приблизително еднакво публично финансиране. Прегледът на социалното подпомагане в България показва, че социалните трансфери не винаги са ориентирани към най-бедните и често насочват публичен ресурс към изключително широк кръг бенефициенти.

Една от най-големите социални програми например - семейните помощи за деца, традиционно достига до над половината деца, което означава, че това плащане може да се разглежда като почти хоризонтална подкрепа за доходите на семействата с деца в страната, но не и като политика, насочена към решаване на проблемите на децата в най-тежки материални лишения.

Паричните трансфери в социалното подпомагане са в голяма степен насочени към децата, в т. ч. месечни помощи за отглеждане на дете, както и за подкрепа за хората с трайни увреждания, в т. ч. месечна финансова подкрепа и механизма лична помощ. Оставяйки настрана пенсионните плащания, много от трансферите и програмите за възрастни в трудоспособна възраст са или обвързани с осигурителната система - различните обезщетения от Националния осигурителен институт (НОИ), или са в посока за активиране на пазара на труда - програмите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). На практика паричните трансфери към трудоспособното население почти винаги имат отношение към участието или възможността/пречките за включване на пазара на труда.

В същото време, социалните услуги предоставяни от общините, в т. ч. резидентните услуги и различните форми на патронажна грижа, са в по-голяма степен насочени към възрастните, които изпитват затруднения. Този тип услуги, особено резидентните такива, страдат от недофинансиране и имат недостатъчно покритие спрямо потребностите. Имайки предвид възрастовата структура на населението и прогнозите за следващите 20 до 30 години, то развитието на адекватна мрежа от социални услуги за възрастното население е ключово за успеха на социалната политика в България.

На фона на широката рамка от социални услуги, новият Закон за социалните услуги дава възможност за рационализиране на подхода при определяне на максималния капацитет и финансирането. Оценката на потребностите и изготвянето на Национална карта на социалните услуги е ключова в този процес. Данните на АСП показват, че недостигът в системата - особено по отношение на пълнолетните лица, е сериозен и в някои случаи е по-голям от капацитета на съответната услуга.

Наред с оценката на потребностите, ключови предизвикателства пред новия модел са взаимодействието между делегираните социални дейности и общинските услуги, както и оформянето на общ подход в сходни по тип социални услуги - подкрепата в домашна среда и различните форми на патронажна грижа. Проектното финансиране на някои дейности, които играят съществена роля на местно ниво, също поставя въпроса за устойчивостта на подобен тип услуги. Подкрепа за общините, в т. ч. чрез разширяване на възможностите им за генериране на собствени приходи и по-широки рамки на някои от делегираните дейности - например асистентската подкрепа, е една от стъпките към изграждане на работещ модел на местно ниво.

От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика