Тръмп подкрепя идеята да се поиска от Конгреса сумата от 750 млрд. долара за отбрана

Жандармерия и полиция нахлуха в старозагорското село Хан Аспарухово

Адвокатът на Баневи: Арестът на семейството във Франция е бил като тризвезден хотел

Румен Петков: Нова АЕЦ би дала съществен принос за енергийната сигурност на България

Половин Хасково остана без вода

Последните думи на Джамал Хашоги: Не мога да дишам

Защо за мъжете животът е зебра, а за жените – зоопарк?

Каракачанов: В Скопие се самозабравят и не е лошо от време на време да ги вкарваме в пътя

Шефът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов: Предстои операция на 10-годишното дете, пострадало в катастрофата край Саранци

Ивайло Калфин: Не знам дали ще има предсрочни избори, не виждам опозиция, която да свали управлението

Окръжният прокурор на Пловдив Румен Попов: Изключваме сексуален мотив в убийството на Десислава Стоянова

Русия е на второ място сред най-големите производители на оръжие в света

Снежната буря в САЩ остави над 300 хил. без ток и отмени 1300 полета

Еманюел Макрон прави обръщение към французите в опит да успокои напрежението и протестите

Решават днес за ареста на рейнджъра от Кербала Заподозреният за убийството не бил лекуван в психиатрия

Миграционният натиск – нулев или напротив Бегълци атакуват река Марица

Данните за миграционната обстановка в страната през март 2018 г. показват обезпокоителна тенденция – задържаните на вход, изход и при незаконен престой във вътрешността на страната са 175 души. Това е увеличение над два пъти в сравнение с данните от февруари. Промени в тенденциите има и при друг показател. През предходния период се отчитаха най-много задържани при опит за напускане на страната, което през 2015 г. бе охарактеризирано от Фронтекс като „ясно наблюдавано несъответствие между броя на регистрираните незаконни преминавания на българо-сръбската и българо-турската граници“. Данните от март обаче показват, че най-много мигранти са задържани във вътрешността, докато опитите за излизане са едва 20.

Всичко това контрастира на повтаряното като мантра от някои висши държавни служители твърдение, че напоследък непосредственият миграционен натиск върху България бил нулев. Подобна позиция показва не само дълбокото неразбиране на същността на миграционния натиск, но и непознаването на основни принципи в миграциологията.

От една страна, анализът на досегашните миграционни потоци показва наличието на определени закономерности в динамиката на миграционните маршрути и че наближава моментът на започването на нова фаза на натоварване на Източно средиземноморския маршрут и Западно балканския, като негово продължение. От друга страна, ако бе следена внимателно миграционната обстановка в разположените преди България страни по протежение на Източно средиземноморския маршрут, неминуемо щеше да се стигне до извода за предстоящо нарастване на непосредствения натиск. Според отчет на специализираната част към командването на турската пехота „Гранични орли“ за 2017 г., само на граничната бразда с България и Гърция са спрени, заловени и върнати към вътрешността на Турция малко повече от 20 хил. мигранти. Тези данни по категоричен начин показват, че непосредственият натиск по границата ни съвсем не е нулев, но понеже се упражнява отвън, нашата миграционна статистика не може да го отчете.

Тенденция към нарастване на миграционния поток започна да се забелязва в началото на 2018 г. Така например през първите три месеца на тази година турските власти са заловили 17847 мигранти и бежанци от Афганистан, 9426 от Сирия и 5311 от Пакистан. Тази миграционна активност веднага се прояви с натиск върху Гърция, а очевидно и върху България. За първите три месеца на годината броят на мигрантите в Гърция се увеличи c 33 % в сравнение със същия период на 2017 г. Ежедневно от турския бряг пристигат от 30 до 35 лодки, в резултат на което до края на март новопристигналите бежанци и мигранти по гръцките острови възлизат на 6280 души, а през миналата година по същото време са били 2400.

Ако подобно явление все пак е наблюдавано преди 2-3 години, новост е нарастването на миграционните потоци, опитващи се да преминат през pека Марица, по протежението на която е изградена ограда. Само през март са арестувани 1658 души, които са успели да я преминат. За сравнение през миналата година през същия период броят им е 262, което представлява нарастване на потоците в този участък над шест пъти в сравнение c 2017 г.

Тъй като Западно балканският маршрут е трудно проходим, не е изключено някои мигранти в този район да се изкушат да влязат нелегално у нас през разположената съвсем наблизо неохранявана гръцко-българска граница. Освен това до скоро България бе частично предпазвана от намиращите се по гръцките острови бежанци и мигранти благодарение на решение, взето през 2016 г. от службата за предоставяне на убежище, според което подалите молби за убежище трябва да остават в приемните центрове до края на процедурата по молбите им. През април 2018 г. обаче най-висшата инстанция на административния съд на Гърция отмени тази заповед и се разпореди новопристигащите да не бъдат ограничавани по островите, а да могат да се придвижват свободно към континенталната част на страната. Това допълнително води до нарастване на вероятността от възникването на вторичен маршрут през уязвимата в миграционно отношение гръцко-българска граница.

Тревогите на България обаче не свършват до тук. Неотдавна австрийското правителство подготви проект на закон, според който ще могат да бъдат конфискувани мобилните телефони на влезлите нелегално в страната, за да може чрез GPS данните да се установи кои са страните на произход, какъв е бил маршрутът им и коя е първата страна на влизане в Европейския съюз. Подобна практика вече се използва и в Германия. Това означава, че един нелегален мигрант дори да успее да влезе и впоследствие да напусне България, по силата на отричания, но все още действащ Дъблински регламент, ще може да ни бъде върнат.

Очевидно е, че страната ни трябва да излезе от пасивната си позиция по европейския миграционен дебат, тъй като в близост до нашите граници се наблюдава повишаване на миграционния риск. На първо място на държавно ниво трябва да се преосмисли възприетата концепция за нулевия миграционен натиск, защото подобно послание говори за липса на застрашаващи сигурността ни фактори и в такива случаи европейските партньори ще ни обръщат все по-малко внимание.

Грешните послания

Занижените стойности на нелегалните влизания у нас, които доскоро наблюдавахме, показват степента на овладяване на съществуващия висок, макар и предимно транзитен миграционен натиск. Този факт сам по себе си е успех, от който обаче не съумяваме да се възползваме пълноценно поради грешните послания.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.