И Южна България има нужда от нови индустриални зони

Инвестиции, индустриални зони, бизнес средата в България – за тези ключови теми разговаряме с министъра на икономиката Емил Караниколов. Той ни отговаря и на въпросите: Как се развива стартъп екосистемата у нас и как реално бизнесът може да достигне до еврофинансиране. Министърът коментира и влезлите в България преки чуждестранни инвестиции през 2018 г.

- Министър Караниколов, предоставените сертификати за инвеститори през 2018 г. са за 850 млн. лв., а през 2017 г. са за 311 млн. лв. На какви проекти се дължи този ръст?

- За 2018 г. планираните инвестиции по сертифицираните проекти превишават над два пъти тези от 2017 г. Те са предимно в секторите производство, аутомотив, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), здравеопазване и логистика. Важно е, че от тези сертифицирани проекти по Закона за насърчаване на инвестициите за 2018 г., 12 са на български компании с общ размер на инвестициите над 350 млн. лв. и 652 работни места.

- При реално направените инвестиции през 2018 г. има по-малък ръст от 10%. Очаквате ли през настоящата година отново да има ръст?

- Данните на БНБ за 2018 г. показаха, че влезлите в България преки чуждестранни инвестиции възлизат на 1,532 млрд. евро, което е с 10,3%, или 143,3 млн. евро повече от вложенията през 2017 г., които възлизаха на 1,389 млрд. евро. От 2016 г. до момента се наблюдава положителна тенденция за увеличаване на нивата на преките чуждестранни инвестиции с близо половин милиард евро. Данните за 2017 г. и 2018 г. подлежат на ревизия от БНБ в следващите месеци, поради което очакваме окончателните стойности да бъдат дори още по-високи. Преките чуждестранни инвестиции не само са положителни, а и се подобрява структурата им – в преработващата промишленост са 60% от нетните чужди инвестиции за 2017 г. и 66% през 2018 г. Очакванията ни са през 2019 г. инвестициите да продължат да се повишават. Доказателство за това са проектите, които са в процес на сертифициране в Българска агенция за инвестиции (БАИ). Към настоящия момент те са над 60 и са на обща стойност 1,7 млрд. лв. с потенциал да разкрият над 7000 нови работни места.

- Към кои градове се насочват инвеститорите през последните години?

- Стимулираме инвестициите в райони с висока безработица и през изминалата година, тенденцията е, че много от заявените инвестиции бяха най-вече в Северна България. По важното е, че това са инвестиции в заводи, които ще създадат трайна заетост в тези райони. Инвестиции в заводи за автомобилни части бяха обявени през 2018 г. в Ловеч – 1000 работни места, немската „ВОСС“, в Плевен – 2000 работни места, “Леони“. Започнахме 2019 г. с обявяването на нова инвестиция и във Враца, още един регион с висока безработица. Немска компания, пак от аутомотив сектора, ще направи там завод като ще бъдат разкрити нови 300 работни места, които се очаква да достигнат до 1000. Още една компания вече получи сертификат за инвеститор клас А за инвестиционния си проект, който предвижда изграждане на завод във Враца за производство на каучукови и пластмасови съединения за автомобилната промишленост. Размерът на инвестицията възлиза на 22 млн. лв., като ще бъдат открити 500 нови работни места. Изключителен продължава да бъде интересът и към Пловдив и Бургас, където през 2018 г. бяха открити заводи за самолетни части.

- Каква е политиката ви по отношение на индустриалните зони. Трябва ли да се създават нови?

- Разбира се това ни е приоритет. Всеки инвеститор търси терени с готова инфраструктура, затова Национална компания индустриални зони (НКИЗ) следва именно този модел на работа в зоните си - да предлага имоти с вече изградена инфраструктура, за да може бизнесът да започне бързо проекта си. Последните два нови проекта, по които компанията работи, са Индустриална зона „Загоре“ в Стара Загора и Индустриална зона Кърджали. Очакваме в най-скоро време да започнем работа и по зона в Свищов. Има нужда от нови индустриални зони не само в Северна България, но и в Южна България. В момента текат интензивни преговори с близо 20 потенциални инвеститори – инвестиционни проекти за над 160 млн. лв. и откриване на повече от 1000 нови работни места. Общият размер на договорените инвестиции във всичките 11 държавни индустриални зони за десетгодишния период надхвърля 820 млн. лв. Сумата включва както инвестициите на компаниите, с които има вече подписан окончателен договор, така и тези, с които все още се водят преговори.

В най-бързо развиващата се зона Божурище има шест работещи компании, като съвсем скоро се очаква да заработи още една. Останалите са в процес на изграждане на обектите си, а в най-южната зона – Свиленград, работят 3 фирми. В Индустриална зона „Телиш“ в началото на тази година подписахме първия предварителен договор за тази зона с австрийска фирма в машиностроителния сектор, която се занимава с производство на системи за сепариране на отпадъци.

- С какво сме по-добри, да кажем от Сърбия, Македония и Румъния, като дестинация за чуждите компании?

- България твърдо вече е на картата на международните инвестиционни процеси. Има една комбинация от три показателя, които определят лидерското място на страната в региона. На първо място, това е кредитният рейтинг, който беше увеличен преди около година от международните агенции. Той беше потвърден и през 2018 г., а съвсем скоро международната рейтингова агенция Fitch Ratings повиши перспективата на дългосрочния кредитен рейтинг на България от стабилна на положителна. Този показател, съчетан с много устойчивия икономически растеж в България и мерките на Министерството на икономиката по отношение на бизнес средата, извеждат страната ни като един от лидерите в региона, а защо не и в Централна и Източна Европа като добра инвестиционна среда. Като трети фактор можем да посочим финансовата стабилност. България запазва третата си позиция за най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт сред страните от ЕС. Определено можем да кажем, че България започва много бързо да скъсява дистанцията и с държавите от Източна Европа. В страни като Полша, Чехия и Унгария се наблюдава глад за квалифицирани кадри. Изчерпването на човешкия потенциал кара компаниите да се обърнат към региона на Югоизточна Европа и ние се възползваме от това. Разбира се и тук все повече освен за инфраструктура, чуждите инвеститори питат и за работна ръка.

- С какво Министерство на икономиката може да облекчи чуждите компании, които искат да правят бизнес в страната? Работи ли се по такива мерки?

- Инвестиционни стимули у нас дават възможност за приоритетно разглеждане на България като дестинация за потенциалните инвеститори, същевременно ние наблюдаваме процесите в страните от ЕС и региона и се стремим да предложим подходящи решения, да използваме нови подходи, за да отговорим на нуждите на инвеститори, които биха помогнали да модернизираме нашата икономика. Когато говорим за насърчаване на инвестициите, достатъчно е да отбележим, че чуждестранни инвеститори, чиито проекти са били сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, разширяват дейността си, отново инвестират и кандидатстват за сертификати. Такива са например Lufthansa Technik, BHTC ,Witte, Teklas. Приоритетно се насърчават инвестициите в регионите с най–висока безработица, както и във високотехнологичните производства и услуги като машиностроене, електроника и електротехника, автомобилостроене, медицинска техника, оптични продукти, лекарства, информационни технологии и научноизследователска дейност, технологичните и индустриални паркове за високотехнологични производства и иновации. Мерките, от които могат да се възползват инвеститорите, получили сертификат клас А или Б, се свързани не само с административното обслужване, но включват и финансови мерки, а именно подпомагане за изграждане на техническата инфраструктура, финансово подпомагане за придобиване на професионална квалификация (само за инвестиции във високотехнологичните дейности или в общините с висока безработица), финансово подпомагане за частично възстановяване на направените от инвеститора, задължителни осигурителни вноски, придобиване право на собственост или ограничени вещни права върху имоти – частна общинска собственост, без търг или конкурс. Само през 2018 г. приложените мерки за изграждане на техническа инфраструктура и за възстановяване на направени от работодатели осигуровки, от бюджета на министерството са в размер на 6,199 млн. лв. за насърчаване на сертифицирани проекти, които предвиждат разкриване на 2437 нови работни места.

- Кога в България може да очакваме завод за производство на цели автомобили? На какъв етап са преговорите с „Фолксваген“?

- В последните години развитието на аутомотив сектора в България е изключително положително и все по-динамично, а страната ни се превърна в атрактивна инвестиционна дестинация в автомобилостроенето. В сектора вече има 220 фирми, в които работят над 50 хил. души, произвеждащи компоненти за всеки от големите световни производители на автомобили. Вече показваме, че можем да имаме и краен производител и аз съм сигурен, че това ще стане до няколко години.

- Не малко пъти сте коментирали, че искате да направите по-добри условия за стартъпите у нас. Има ли конкретни действия в тази насока?

- Работим активно в тази посока. Българската стартъп екосистема се развива вече 10 години от старта на инициативата JEREMI по която се създадоха фондове, които да инвестират в стартъп компании в България. Въпреки че няма официална статистика, изчисления от различни източници сочат, че през последните години в страната са създадени около 2000 стартъпа. От компаниите, в които са инвестирали инвестиционни фондове, около половината все още съществуват, а около 40% са получили последващо финансиране, което е един много добър процент. България заема водещо място на Балканите по развитие на стартъп екосистема, за да продължава да се развива така, обаче много важно е да се насърчава непрестанно търсенето и предлагането на иновативни продукти и услуги, както и разработването им. Провежданата към момента политика за насърчаване на иновативни идеи се реализира основно с подкрепата на финансовите инструменти, като Фонд за ускоряване и начално финансиране, Фонд за рисков капитал, със средства по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), както и по линия на инициативата JEREMIE. Съвместно с Асоциацията на стартъпите (BESCO) министерството участва в междуведомствена работна група за подготовка на изменения на нормативната уредба, касаеща подобряване условията за стартиране на бизнес у нас.

- Успяват ли малките и средни предприятия в страната да получат европейско финансиране?

- Над 2000 фирми са получили досега европейско финансиране. От началото на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ са сключени повече от 2000 договора с общ размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ близо 2 млрд. лв. Успешно е приключило изпълнението на 1331 индивидуални проекта, по които вече са извършени и съответни окончателни плащания. Същевременно продължава процесът по изпълнение на проектните дейности по 651 договора за безвъзмездна финансова помощ. По отношение на разплатените средства също е постигнат значителен напредък, като размерът им към 31 март 2019 г. възлиза на малко над 1 млрд. лв., или 38,82% от бюджета на програмата. През декември 2018 г. обявихме за набиране на проектни предложения процедурата „Подобряване на производствения капацитет“, която е с бюджет от почти 150 млн. лв. и кандидатстването ще бъде възможно до 21 май. Друга процедура, която също се отличава с висок интерес сред предприятията и е планувана за 2019 г., е „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятията“ с бюджет от над 100 млн. лв., както и процедура за съществуващи иновационни клъстери, която цели да подкрепи тяхното развитие като планираният за това бюджет е в размер малко над 15 млн. евро. В резултат на средствата, прехвърлени от ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 през юни планираме да обявим процедура за предоставяне подкрепа за изграждане и развитие на съвременна научноизследователска и иновационна инфраструктура и експертиза за провеждане на приложни изследвания и развойна дейност от отворен тип,. Общият бюджет по процедурата е 115 646 638 лв., разпределени по равно сред шестте района на планиране, с изключение на София. За края на годината сме предвидили и една процедура, която да бъде обявена в рамките на приоритетна ос 2 на ОПИК и насочена към дигитализацията на малките и средни предприятия в размер на 60 млн. лв., като чрез нея считаме, че ще отговорим на съвременните тенденции за развитие на бизнес средата.

Нашият гост

Емил Караниколов е роден през 1980 г. в София. Завършва магистратура по „Право” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) с допълнителна квалификация в областта на финансовия мениджмънт. От 2010 до 2017 г. е изпълнителен директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Избран е за министър на икономиката през 2017 г. от 44-ото Народно събрание. Караниколов е семеен с две деца.