На 20 януари 2019 да почерпят

ЦСКА продаде Мауридес

Американски военни убиха 52 сомалийски ислямисти при въздушен удар

Николай Банев с писмо от следствения арест

Тайбе и ансамбълът отличени в Нощта на шампионите

Тръмп обяви, че е избрано мястото за срещата му с Ким Чен-ун

Брутален феминизъм и политкоректни глупости в „Капитан Марвел“ Новата партийна линия се спазва от Холивуд

„Битка“ под водата САЩ-Русия – 0:1 Американците се самоуспокоиха като победител след края на Студената война

17 мигранти са в неизвестност, след като лодка се преобърна край Либия

Общинските съветници от БСП питат Фандъкова защо не прилага мерките срещу замърсения въздух

„Левски“ тръгна с хикс срещу руснаци, Стоянович доволен от промените в клуба

Отмениха и забавиха около 6 700 полета заради снежните бури в САЩ

Меркел заяви, че ще направи всичко възможно Великобритания да напусне ЕС със споразумение

България екстрадира в САЩ руски хакер, обвинен в компютърни измами

Броят на загиналите при пожара около мексиканския горивопровод достигна 66

“Мисия България” тръгва по света Първа спирка е българският университет в Молдова

Нощният Кишинев днес.

Тараклия е едно от най-старите български селища в Южна Бесарабия.

Понякога хора ме спират на улицата през есента или зимата и ме питат: „Ти не си ли на разкопки?“ Сякаш ние, археолозите, трябва да живеем по обектите си целогодишно. А всъщност нашата работа, разбира се, ако я вършим както трябва, е много по-всеобхватна. Не на последно място в нея е да можем да разказваме за българската история и за нейните забележителни паметници.

Читателите знаят, че особено активно се занимавам именно с представянето на нашата древна култура по света. Ето защо през есента на 2017 г. у мен се заражда смела идея. Предстоеше българското Председателство на Европейския съюз и у нас се очакваше да идват държавни глави и делегации на страните от Стария континент. Безспорно те щяха да се интересуват от историята на най-старата европейска държава, която и до днес пази оригиналното си име. А какво би станало ако ние, българските учени, излезем по същото време навън и разказваме за тази история.

Речено-сторено и ето, че през ноември вече съм изготвил концепцията и я представям лично на министъра на външните работи г-жа Екатерина Захариева. Идеята се възприема отлично и „Мисия България“ се оказва една от най-важните задачи по комуникационната стратегия за Председателството. В нея се включва и известният историк проф. Пламен Павлов и през първите месеци на 2018 г. ние сме готови за път.

От Външно ни изготвят програма, по която ние за по-малко от два месеца трябва да посетим 10 страни, като най-далечната е Китай. Но за първа спирка избираме едно място, което е близко до сърцето на всеки българин. Става дума за българския град Тараклия на територията на днешна Република Молдова.

„Мисия България“ започва на 16 март 2018 г. С Пламен летим през Букурещ и след смяна на самолетите там пристигаме в Кишинев привечер. Лично ни посреща българският посланик Петър Вълов и това ще стане практика при по-нататъшните ни мисии. А на следващия ден колата на посолството вече ни отнася на юг към българския Тараклийски район.

Проф. Павлов е бил шеф на Агенцията за българите в чужбина при управлението на Иван Костов и е добре запознат с историята на това място. Пейзажът на западналата бивша съветска република не е особено радостен и затова с интерес слушам неговия разказ за нелеката участ на нашите сънародници по тези земи.

Паметникът в Тараклия, посветен на 200-годишнинита от основаването.
Паметникът в Тараклия, посветен на 200-годишнинита от основаването.

Тараклия е едно от най-старите български селища в Южна Бесарабия. Още през 1806 г. в близост до древно поселение на ногайските татари със същото име се заселват три семейства от Дунавска България. Официална дата за създаването на Тараклия е 1813 г., когато тук вече живеят 185 български семейства с 875 души. Те са главно от Северозападна България и това се вижда от името на селището – Шоп-Тараклия.

След поредната руско-турска война от 1828-1829 г. идват още 88 семейства – този път от Североизточна и Южна България. Вече в средата на ХІХ в. в Тараклия живеят над 3000 българи и градчето заема трето място сред българските и гагаузките селища в Южна Бесарабия след Болград и Комрат.

До 1819 г. българските мигранти в пустеещите степи още не се водят за руски поданици. Едва в началото на 20-те години на ХІХ в. Сенатът в Санкт Петербург издава указ за особения статут на тези земи. Създава се извънреден тип общинско самоуправление, като всички жизненоважни въпроси за всяко селище се решават чрез общо и задължително гласуване на жителите. Така запазилото бита си българско традиционно общество носи отговорност за живота на всеки негов член.

Дошлите отвъд Дунав тараклийци живеят в землянки или обмазани с кал плетени жилища с покрити със слама покриви. В началото руската държава не оказва никаква помощ, но през 40-те години на ХІХ в. е разработен план за преустройство на селата. В Тараклия е създадена улична мрежа и централен площад, а наоколо изникват 29 каменни сгради. Още при основаването на селището е изградена дървена църква, а след изгарянето й в 1817 г. е построена сегашната. Край нея пък функционира училище.

Тараклийци са трудолюбиви и се занимават главно със земеделие. Те отглеждат пшеница, ечемик, фасул, грах, а по околните ниски хълмове се появяват лозя и овощни градини. Сътресенията в Руската империя и СССР не подминават жителите и мнозина са принудени да мигрират из страната и в чужбина. Вече през последните десетилетия много бесарабски българи се завръщат в историческата си родина.

Скалните манастири на Стария  Орхей.
Скалните манастири на Стария
Орхей.

България също полага грижи за своите сънародници в Тараклия. Тук се влагат доста средства, а на 1 ноември 2017 г. вицепремиерът на Република България Екатерина Захариева и вицепремиерът на Република Молдова Андрей Галбур откриват в града българско консулство. В речта си външният министър на България подчертава, че е горда с първия български университет зад граница, изграден именно в Тараклия.

Точно в него с проф. Павлов изнасяме нашата първа лекция по „Мисия България“. Висшето учебно училище е основано на 30 март 2004 г., а официално е открито от президентите на България и Молдова на 1 октомври същата година. Малко по-късно е именувано на видния средновековен български книжовник Григорий Цамблак, чиято мисия в днешна Украйна е добре известна в православния свят. Днес университетът има общи програми с редица български висши училища и най-вече с Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Изключително вълнуващо е нашето представяне пред повече от 200 души, събрали се, за да научат още нещо за миналото на своята историческа родина. Презентацията се води от доц. д-р Мария Паслар, ректор на университета „Григорий Цамблак“. Ние с вдъхновение минаваме по цялата българска антична и средновековна история, като акцентираме на най-новите археологически открития у нас.

Професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов с ректора доц. Мария Паслар
Професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов с ректора доц. Мария Паслар

Естествено накрая дискусията става непринудена и с Пламен отговаряме на десетки въпроси. Разглеждаме и скромния, но интересен университетски музей, където са събрани документи и предмети, свързани с миналото на българите по тези земи. Време е обаче да се връщаме към Кишинев, тъй като още на другия ден отново пътуваме. „Мисия България“ продължава!

Трудолюбието на българите от Тараклия

Още в средата на ХІХ в. известният руски изследовател А. Скалковский пише: „Жителите тук са добри стопани, гледат много животни, имат отлично овцевъдство и с успех се занимават с градинарство и винарство. Жените пък отглеждат черници, събират пашкулите и извличат от тях голямо количество коприна.“

Първият ми спомен от Молдова

През далечната 1997 г. за пръв път посетих тази малка, но много интересна страна. Тогава участвах във важна научна конференция за скалните манастири. След нея обиколихме невероятно интересни исторически места. Особено силен е споменът ми за Стария Орхей, където освен средновековните скални манастири се е намирала и една от столиците на татарската Златна Орда.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. О, великий болгарский шарлат.архиолог,
    намери ли там , в Тараклия “ the Ark of the
    Covenant”

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.