Два навеса трябва да бъдат премахнати от терасата на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев

Труп на убит от скутер делфин намериха в Балчик

Засаждат Студентска гора в Аспаруховия парк Превръщат го във втората Морска градина на Варна

319 кандидати за евродепутати от България (пълен списък на листите и независимите)

БДЖ пуска 19 000 допълнителни места във влаковете за празниците

Над 200 полицаи и пожарникари ще следят за безопасността на гражданите по време на празниците

Румен Петков връчи писмо на Борисов с настояване за генерални промени в отношенията ни със Северна Македония

„Хювефарма“ оборудва кухня за ученици със специални нужди

Над 80 тона агнешко е влязло без мито в България

Майстор по кунгфу може да полива цветя с водна струя от очите си (ВИДЕО)

Автобус се заби в кола на Околовръстното шосе в София

Средната възраст в Шуменско скочи с 6 години

Полицията следи по списък над 100 апаши в Монтана

Висши служители в Шри Ланка съзнателно са укрили разузнавателна информация за терористичните атаки

Строителна фирма остави столичния квартал „Младост 4“ без ток заради скъсан кабел

Мобилната безотчетност на българските евродепутати Минимална отговорност срещу максимално заплащане

Интересен и все пак трудно смилаем от българския политически живот е фактът, че широкият и неограничен достъп до информация не просто изисква, а дори налага пълна прозрачност по отношение на делата, засягащи публичния интерес. Това доскоро се отнасяше до голяма степен само за предствителите на българското Народно събрание и висшия чиновнически и държавнически апарат на републиката. В този дух длъжностната характеристика на евродепутата бе изключително привлекателна за търсещите минимална отговорност срещу максимално заплащане.

При все заобикалящите ни ежедневно вътрешнополитически проблеми и скандали, кризи и предсрочни избори, на будната българска обшественост, а в това число и на медиите, не им оставаше време и ресурси да следят всяка крачка и всяко гласуване на народните ни представители в структурата на Европейския парламент. 12 години след присъединяването на България към Европейската общност едва ли е имало и един случай, в който гласът на българските представители в Брюксел и Страсбург да е бил от огромно значение, да е бил ключов и решаващ за съдбата на един или друг законопроект.

До понеделник – 25 март 2019 г.

Излишен драматизъм би било да определяме датата като съдбоносна за България. Пакетът от законодателни промени, касаещи транспортния бранш в Европа, известен като Пакет „Мобилност 1“ и Пакет „Макрон“ в най-лошия случай ще е изключително вреден за един от секторите на българската икономика, свързан с бизнеса на българските превозвачи. Макар евентуалните загуби за българския бизнес да биват изчисляване на стотици милиони и дори милиарди годишно, няма как едно такова събитие да е сравнимо с Брекзит, например. Със сигурност тези текстове не са първите, а няма и да са последните, които Европейският парламент и като цяло Европейският съюз приема в ущърб на българските интереси. В крайна сметка единната европейска общност изглежда все по-разединена на фона на чисто националните интереси на отделните страни-членки. Дори европейските семейства, като това на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти, отстъпват на заден план пред тези интереси – твърдение, лесно доказуемо не само на фона на гласуването по пакета „Мобилност“, но и в други подобни казуси.

Съдбоносен е обаче за начина, по който ще се отнасяме към българските представители в европарламента оттук-нататък. Защото отсъствието на трима от тях се превърна в пряка причина за влошаване на шансовете на България да постигне отлагане или отхвърляне на законодателството, което пряко застрашава транспортния сектор. Става дума за Николай Бареков от „България без цензура“, Неджми Али от ДПС и Светослав Малинов от ДСБ. Тримата, с различни мотиви, пропуснаха гласуването на дневния ред на европейския парламент в понеделник, с което допуснаха в него да попадне обсъждането на текстовете по Пакета „Мобилност“. Докато Бареков зае традиционна алтернативна позиция, а Али оправда отсъствието си с лични проблеми, то един от най-дейните евродепутати по транспортния казус Светослав Малинов обвини немските авиолинии за пропускането на гласуването. В своя пост в социалните мрежи той заяви, че го е изпуснал заради закъснение на полет LH 1427 с един час и последвала повреда на информационната система на летището във Франкфурт. Дотук добре. Оказва се обаче, че полетът LH 1427 е планиран да излети в 14:10 българско време от София и да кацне в 15:35 централно европейско време.

Гласуването според самия Малинов е проведено в 17:30 часа централно европейско време, а той не е могъл да пристигне в сградата на Европейския парламент преди 18:00 часа. Разстоянието между Франкфурт и Страсбург е 185 км по натоварена магистрала. Дори да пренебрегнем времето за излизане от аеропорта във Франкфурт и намирането на транспорт, както и градското движение в Страсбург до сградата на Европейския парламент, напълно невъзможно е било Малинов да стигне за гласуването с или без закъснението на полета. Каква е истинската причина за отсъствието му от Европейския парламент в този важен ден и защо тя не е разкрита към настоящия момент, остава неясно.

Проблемът тук не е дали Малинов е излъгал или не. Дали Али действително е имал лични проблеми или не. Дари Бареков е предвидил да се разграничи от иначе общата позиция на всички останали български евродепутати. Проблемът е, че психологията на българския евродепутат продължава да бъде свързана с безотчетност, безотговорност и безхаберие. И макар това да не важи в пълна степен за всички евродепутати, то общото усещане е именно такова. Всеки желаещ може да си направи труда да отвори сайта на Европейския парламент и да провери как българските евродепутати са участвали в други важни за страната ни гласувания. Нерядко голяма част от тях отсъстват от списъка с присъстващи и гласуващи представители в европарламента, без да се посочва конкретна причина за това.

 

Културата на прозрачност

Предстои дълъг процес на осъзнаване и изграждане на култура на прозрачност. Промотиране на всяко едно гласуване в Европейския парламент, представяне на мотиви по него, поемане на лична, както и партийна отговорност. И ако това не засяга пряко някого от тримата провинили се евродепутати, или дори всеки от тях, то би трябвало да е обеца на ухото за следващите, които ще изберем след по-малко от два месеца. Ако ли не, предстоят още много оправдания тип Али, Бареков и Малинов. Колкото до последния, избирателите му очакват поне по-добре скалъпени оправдания. Като будни и разумни граждани, заслужават поне това.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.