Може би това беше последната Олимпиада...

Ако не беше станал скандала с руските гимнастички, щеше да е необходимо да се измисли такъв...

Нито ежедневната равносметка на броя на медалите, нито историята с новозеландския транссексуален предизвикаха интереса на руската публика. Само обидата към Дина Аверина нарани до кръв националната им гордост. Но тогава Олимпиадата внезапно приключи и обидата отново остана неотмъстена.

Трудно е да се каже какво предопредели до голяма степен безразличието на руските фенове - дали белият флаг, под който руските спортисти трябваше да се състезават, или пандемията, която напълно наруши много от навиците за година и половина, включително традиционните модели на потребление на съдържанието. Или може би, всичко това наведнъж ... Социолозите фиксират, че частта на руснаците, които гледат новините всеки ден по телевизията, бързо и стабилно намалява. И в останалата част на света протичат подобни процеси. Тази социология е присъдата за много неща, включително и за Олимпийските игри.

В края на XX век, едно от най-важните глобално развлекателно шоу с бюджет от десетки милиарди долари, световното олимпийско движение умира пред очите ни заедно с глобалната телевизионна индустрия, която е принудена да се състезава за зрителите със социалните мрежи и интернет платформите като Netflix или HBO. Аудиторията пада и с нея падат и приходите от реклама. А без този универсален двигател, олимпийското движение, измислено от Пиер дьо Кубертен, бързо ще изчезне.

Вторият двигател, който осигури възхода на олимпийските спортове през XX век, беше Студената война. В сравнение с традиционния национализъм, състезанието между националните държави, идеологически противопоставени между двете политически системи беше равностойно на противопоставянето между термоядрена бомба срещу пистолет. Това, че днес Китай повтаря доказаните идеологически рецепти на СССР, включително и в спорта, е просто имитация, жалка имитация на величествената картина на модела от 1980 г., където съветския спортист, българина или например спортиста от ГДР, се качваше на олимпийския пиедестал в някакъв вид спорт и ние знаехме, че всички призови места са „наши“. При китайците няма никакво „наши“.

Но дори това не може да бъде окончателната присъда за световната олимпийска система. И може би медиакрацията ще измисли някакъв нов модел за да осигури приходите за онлайн спортните предавания. Но прозрачната, като медицинския алкохол, спортна система, е изградена върху националната арогантност и големите приходи от реклами, се разяжда като от киселина от лявата идеология. На пръв поглед транссексуалният представител на Нова Зеландия е един незначителен инцидент, екзотика, странност на толерантното западно общество.

Транссексуалният новозеландец Лоръл Хъбард, със своите 100 килограма, просто извади ''Прозореца на Овертон'' и сега от него изригва адската буря, която ще помете цялата световна спортна система. Лево толерантната диктатура спечели. Спортната бюрокрация се уплаши и след кратка съпротива напълно капитулира, и призна всички искания на борците за окончателното равенство. 

Заплахата за руската художествена гимнастика изобщо не се крие в митичната русофобия (все пак същата тази русофобия не ни попречи да доминираме в този спорт през последните 40 години). Вероятно националните федерации по художествена гимнастика няма да могат да представят своите отбори за следващите олимпийски игри, ако не спазват принципът на равенството и приобщаването.

Да, да! Мъжете като художествени гимнастички, с ленти, бухалки и топки ще станат задължителна опция. Това, което каза Татяна Навка (бел. ред. - олимпийска шампионка по фигурно пързаляне), и за което либералната общност я преследва, е вече реалност. А Ирина Винер ще трябва да търси гъвкави момчета в цяла Русия и да ги учи на упражненията с топка, но без да  мислят, че става дума за футбол. Ще има както транссексуални спортисти, така и смесени отбори, балансирани според принципите за половото разнообразие. 

Определено ще бъдат въведени и квоти за гей спортистите и представителите на расовите малцинства. Съдиите ще започнат да се подбирате на либерални партийни събрания, за да не дадат случайно победата на някакъв си бял Майкъл Фелпс, а на чернокожия плувец от Хаити, защото той е жертва на системния расизъм.

И точно в този момент и може би малко по-рано Олимпиадата и целият „голям спорт“ ще приключат със  своето съществуване. Защото архаичният модел на спорта от 1896 г.одина предполагаше прост и разбираем свят, пълен с насилие, жестокост, расово и социално неравенство и най-ужасната несправедливост. Именно в този свят Олимпиадата беше необходима за да могат великите държави поне за кратко да спрат да се бият помежду си в своите африкански и азиатски колонии, а белите джентълмени, да оставят настрана пушките и ръчните гранати, и церемониално да се състезават помежду си в бягане, гимнастика или в борба.

Компромисите няма да могат да спасят световната спортна бюрокрация. Всеки път, когато спортистите коленичат или носят лентите в чест на поредния протест, апетитът на либералите само ще нараства.
И тогава Олимпиадата ще бъде официално прокълната като изобретение на бели супермасисти и ще бъде забранена. А бившите олимпийски шампиони ще трябва публично да се разкайват, че са участвали в тези расистки и хомофобски състезания.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)