Мюнхен - последен опит за стоп на ескалацията с Русия

На практика ЕС не участва като страна по нито един от основните договори, засягащи сигурността на Европа

В Германия започна тазгодишната Мюнхенска конференция за сигурност. Форумът е ежегоден, провежда се от 1962 година и представлява най-авторитетното мероприятие, посветено на военно-политическите аспекти на сигурността в Европа. До 1993 г. този форум се наричаше „Конференция по воените въпроси“ . В него, освен европейските държави, присъстват САЩ, страните от Залива, Китай, Индия и Япония. На тазгодишната 54-та конференция вземат участие генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, както и бившият Кофи Анан, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, също и предишният Андрес Расмусен, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, канцлерът на ФРГ Ангела Меркел, премиерът на Великобритания Тереза Мей, президентът на Украйна Петро Порошенко, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров. От американска страна пристигна истинска „Група за специални операции“ - съветникът по национална сигурност ген. Хърбърд Макмастер, секретарят по отбраната ген. Джеймс Матис, директорът на ЦРУ Майкъл Помпео, както и над 30 държавни и правителствени ръководители и над 80 министри на външните работи и на отбраната.

Министър-председателят Бойко Борисов също участва в конференцията в дискусията „Защитавайки заедно сигурността на Запада, отбранителният съюз и неговото въздействие върху трансатлантическите отношения“, чийто модератор беше председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Манфред Вебер.

Въпреки високото ниво на представяне и официалната атмосфера, конференцията се провежда под общото усещане, че нещо не е наред със сигурността в Европа. Противопоставянето е видимо, върнали сме се в епохата на Студената война и опасността от световен конфликт рязко се е увеличила. Самите организатори смятат, че е достигнат предел на конфронтацията с Русия, от който ситуацията може да се развие автоматично в негативен сценарий. В подкрепа на това изготвиха доклад озаглавен „До ръба и обратно“.

Според него 2017 г. се характеризира с продължаващото ерозиране на т. нар. Либерален международен ред и все по-непредсказуема външна политика на САЩ. Напрежението в много части на света нараства. Противопоставянето между САЩ и Северна Корея ескалира до опасност от ядрен конфликт, разривът в Персийския залив се задълбочава и то не само между Саудитска Арабия и Иран, но и вътрешните конфликти с Катар и войната в Йемен. Отбелязва се значителното разширяване на китайската инфраструктура в Южнокитайско море, както и нарастващото глобално военно присъствие на Китай.

Прави се оценка на състоянието на ядрената програма на Северна Корея и анализ на влиянието върху сигурността на споразумението за иранската ядрена програма.

Публикуван е обзор върху състоянието на режима за неразпространение на ядрено оръжие, въпросите за екологичната и климатичната сигурност, както и кибер-сигурността.

Специално внимание представлява докладът в частта си посветен на сигурността в Европа. Посочва се новата тенденция в европейската отбранителна политика и потенциалното въздействие на Брекзит. В допълнение докладът анализира регионалното развитие в Централна и Източна Европа, Африка и Близкия изток. Съвсем сериозна опасност за Европа представляват ерозията на споразуменията за контрол над въоръженията, разполагането на допълнителни въоръжения, напрежението около провеждането на военни учения, конфликтът в Украйна, като така са засилва рискът от непреднамерен въоръжен сблъсък между Европа и Русия.

Напълно правдив анализ на обстановката и правилни изводи с едно изключение. Светът не се връща към Студената война, той я изпреварва. По време на предишното противопоставяне беше достигнат един паритет, скрепен с международни договори и ясно разграничени зони за отговорности и ненамеса. Сега всичко това вече го няма. Нещата стават още по-сериозни за Европа, когато се анализира състоянието на сдържащите международни договори по сигурността и участието на сегашните европейски страни в тях. Основният въпрос е дали на този етап Европа притежава реални възможности активно да влияе и управлява процесите, застрашаващи сигурността на континента. При договорите за контрол над въоръженията става въпрос за: Договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег ДРСМ - подписан още през 1987 г. между Рейгън и Горбачов този договор премахна най-голямата и реална опасност от ядрена война в Европа. По силата му САЩ унищожават 846 ракетни комплекса „Пършинг“ и „Томахоук“, а СССР - съответно 1846 ракетни комплекса (РСД-10 „Пионер“, Р-12, Р-14, РК-55, ОТР-22 „Темп-С“, ОТР-23 „Ока“), превърнали европейските ни държави в заложници и жертви на размяната на тактически ядрени удари между двете свръхсили, но на нашия континент. Сега този договор се поставя отново под съмнение, САЩ обвиняват Русия, че разработва ракети със среден обсег, а от своя страна Русия ги обвинява, че разполагането на районите на противоракетната отбрана на САЩ в Румъния и Полша е нарушение на ДРСМ, защото пусковите установките са идентични с тези на ракетите „Томахоук“, а няма механизъм за проверка какво точно е инсталирано. Също така заплашва, че ще денонсира договора, ако под предлог на кризата с КНДР американците предоставят такива системи на Япония.

В случай, че ДРСМ отпадне, Европа отново ще бъде натъпкана с ракети и ще се върнем в епохата на 80-те. Възможност за въздействие от страна на ЕС е почти никакво, това си е договор между САЩ и Русия, дали се спазва или не, решенията си го взимат пак те, мерките и контрамерките - също. Ние можем да се надяваме само косвено да ни бъдат изслушани опасенията, а те не са никак малко. Отпадането на договора връща отново тактическите ядрени оръжия в Европа. При предишния случай СССР е демонстрирал възможности за достигане на превъзходство на европейската зона 8:1. Сега може и да е с разлика 4:1, но какво от това , че вече могат да те унищожат 4 пъти, а не 8 както преди?! В последните доктрини на Руската федерация са заложени термини като „превантивен ядрен удар“, в тази на САЩ - също, като там има и „изпреварващ“ (разлика съществува), както и „ограничен конфликт с ядрени оръжия с понижена мощност“. Този ограничен конфликт те са готови да водят с пълна решителност в чужбина - Европа, която обаче за нас е у дома.

Доколко войната ще се ограничи само с размяна на маломощни ядрени удари, е нелепост, защото такова задължение противникът изобщо не е поемал, а и се съмнявам да отговори сдържано и хуманно под заревото на горящите му градове. Може да се окаже, че руснаците просто не произвеждат такива маломощни бомби. Другият сдържащ ескалацията на въоръжаването в Европа е Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Подписан през 1990 г., той поставя лимити върху войските, силите и средствата от Атлантика до Урал. Тук вече страните от ЕС сме основни участници и имахме думата за поставяне на наши условия, за съжаление обаче този договор е невалиден вече от 10 години. През 2007 г. Русия излезе от него заради скоростното разширяване на НАТО към нейните граници. Това позволи отново да се увеличават безконтролно войските в Европа. Следващият е Договорът, забраняващ разработването на противоракетни системи, ПРО, който вече е невалиден, денонсиран от президента Буш. ЕС също не е участник по него, но е потърпевш, защото системите за ПРО на САЩ се инсталират в Европа, а руските средства за поразяване са насочени към европейски цели. Украинският конфликт - тук ЕС (Германия и Франция) участват като гаранти в споразуменията Минск-2, но рязкото покачване на напрежението и опасността конфликтът да излезе от кантрол, се определя от предоставянето на украинската армия на нападателни въоръжения, зависещо от Конгреса на САЩ и предоставянето на ответното ниво нападателни средства в Донбас от страна на Русия. На практика ЕС не участва като страна по нито един от основните договори, касаещи сигурността на Европа.

ЕС в момента е единствено страничен наблюдател на събития, които могат да направят отново европейския континент и населението му заложници на противопоставянето и геополитическите амбиции на извъневропейски държави. Това вече сме го преживявали и ще ни вкара в напълно излишни разходи за нова надпревара във въоръжаването. Неслучайно в доклада на председателя на Мюнхенската конференция Волфганг Ишингер се посочва, че „ЕС е най-големият потърпевш“ от ситуацията и настоятелно се привества самостоятелната европейска отбранителна инициатива, Постоянно структурирано партньорство (PESCO), т.нар. европейско НАТО, като единствения механизъм за независимо присъствие по въпросите на сигурността в собствения си континент.

Мерките, за да не се достигне до ръба, трябва да се вземат предварително, защото за разлика от оптимистичното заглавие на доклада, обикновено щом се достигне ръба, се пада от него, да се оттласнеш обратно е много рядко изключение.

Коментари

Задължително поле