Повреда в трансформатора е причинила пожара във влака София-Горна Оряховица край Роман

Книги и дронове на празника на просветата

Съдът остави в ареста нападателя, намушкал с нож 16-годишно момче в София

Шествие с военен оркестър и мажоретни състави – на 24 май в Сливен

Започна закриването на кампанията на Вебер в Мюнхен, на което присъства и Борисов (НА ЖИВО, СНИМКИ)

Гаджето на Мегз излиза на свобода срещу 5000 лв. гаранция

Българската делегация поднесе цветя на паметника на Иван Вазов в Рим

Интензивен е трафикът на ГКПП“ Капитан Андреево“ за камиони

Премиерът Борисов в Мюнхен: Ние сме семейство във всяка една сфера с германската автомобилна индустрия (ВИДЕО)

Трус от 3,2 по Рихтер разлюля Димитровград и Хасково

Борисов в Мюнхен: Отношения между България и Германия са отлични (СНИМКИ)

Агресия на пътя: Мъже се нахвърлиха с ритници срещу шофьор в Пловдив (ВИДЕО)

Мъжката брада е по-населена с бактерии от кучешката козина

Найден Шейтанов: Сексуалната философия на българина У нас и у сърбите полови заклинания се отправят не само към живи същества

Заради пределната откровеност в изследванията

Комунистите го нарекоха фашист

Pадетел e за Ново българско възраждане

Когато нещо не се вписваше в техните идеологеми, комунистите го наричаха фашистко. След превратния Девети септември така беше дамгосана и погребана голяма част от българското културно наследство. Изследванията на Найден Шейтанов (1890-1970) също бяха забранени.

Родом от Троян, той е възпитаник на Лайпцигския и Карловия университет. Следва история и философия, защитава докторат, учител е по немски език. Шейтанов е в кръга на сп. „Златорог“, но сътрудничи и на други издания.

Народовед от висока класа, неговите изследвания поразяват със своята проницателност и откровеност. Преди всичко е радетел за Ново българско възраждане. Тълкува тракийската древност, циганският етнос, народната полова космогония.

Студията „Сексуалната философия на българина“ излиза през 1932 г. в сп. „Философски преглед“. Марксистите не могат да му простят, че не се позовава на „Еротика и социализъм“ от Димитър Благоев. Социализмът обаче отдавна го няма, а еротиката е вечна.

Поместваме част от изследването, което сякаш е писано днес.

Не ще да е преувеличение, ако се каже, че мисълта на обикновения ни народ, както и на неговата интелигенция, в някои случаи се отличава със силно еротична отсянка. И затуй в говорния ни език се срещат доста думи, чийто смисъл тегли все към генитални сфери. Дори израз, наглед съвсем официален, може изведнъж да потъне в нирвана на половото, стига само да се подчертае с нашенско намигване или с нашенска усмивка.

Доколкото се простират сведенията ми, такава е мисълта или по-точно такъв е говорът и на съседите ни: сърби, румънци, турци и гърци. Тъй че сигурно ще да може да става въпрос за полов манталитет като за нещо типично за балканските народи и за някои техни съседи. За характерен белег на тая сексуалност, мисля, служи клетвата чрез пол или, порнографски изразено: псувнята.

Нека кажем първом нещичко за географията на това заклинание. Западно от приблизителната линия Фиуме – Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно – с такова злословие. Опитайте се да обясните на западноевропееца що е псувня и ще се убедите, че той е безсилен да схване нейния смисъл. „Не разбирам, казва той, защо се обиждате! Напротив, изпсуваната трябва да се радва!“

За историята на половата клетва почти нищо не се знае, защото липсват данни. Мен ми е известно само, че в някои влахо-български грамоти от XVII век се употребяват официално псувни като вид наказание. За произхода обаче на сексоклетвата биха хвърлили светлина някои обстоятелства.

Например не ще да е случайно, че Европа, практикуваща псувните, съвпада почти с областите, над които дълго време са владели татари и турци. Сетне, в същите области, не и на запад, са разпространени характерни дуалистични приказки, повлияни от религиозните ереси на източното манихейство и на българското богомилство. Главни теми на тия приказки са: Бог-дух и дявол-плът, небесно целомъдрие и земна, „грешна“, полова наслада.

Тук сигурно ще трябва да се добави, че голяма роля в сексуалния ни фолклор играят духовни лица – нещо, което не може задоволително да се обясни само с отрицателната дейност на фанариотското духовенство у нас през време на робството. Трето обстоятелство от тоя род е, че на Балканския полуостров, в древна Тракия и Елада, са били разпространени и силно развити култовете на Диониса, бог на пола и виното.

Интересна е психологията на сексуалната клетва: мъжете псуват в случаите, където жените кълнат, макар да се съзнава, че нито едното, нито другото ще помогне нещо съществено. „Мъжки псувни, женски клетви, казва пословицата, дърво не изсушават.“

За „силния пол“ това злословие служи като психотерапия: „Разхока се, разпсува се, па му мина.“ Българинът сякаш е убеден, че както ястието му не може без пиперка, тъй и езикът му трябва да се приправя със силни, тлъсти псувни, за да си струва труда да говори човек. Като че афектът, ако не делирият, е важна цел на съществуването му.

Разправят за един българин, че не можал да стои повече от месец във Виена, защото там „нито имало кого да напсува, нито се намирал някой да го напсува“. Половото злословие се използува дори за разказвателни рекорди: уверяват, че известен човек на театъра ни могъл да псува половин час, без да повтори псувня!…

При анализа на сексоклетвата веднага изпъква главният й елемент – брачно насилие, което за въображаемия съпруг е наслада, възмездие, отмъщение, а за мнимата съпруга – унижение, поругание, светотатство. Тоя елемент сочи към епохата на турското робство, когато господарят насилник е похищавал безнаказано семейната чест на подчинения. Ала изглежда, че това обяснение не задоволява напълно. Като че тук се засягат по-висши понятия, неясни сега за нас – например за брачна предопределеност, следователно неприкосновеност, за личен път на спасение чрез плътта, за насилник дявол, който иска да разтури от Бога дадената хилядолетна наредба, и пр.

Сексоклетвата навежда и на друга мисъл. У нас и у сърбите полови заклинания се отправят не само към живи същества, но и към неодушевени предмети, дори към съвсем отвлечени понятия – също тъй кълнат и жените.

Българският селянин псува къпината, която го е одраскала, когато той върви по пътя; тръна, на който се убожда; камъка, който пада от скалата и го удря; водата, която е придошла и го заплашва; дъжда, който му пречи да работи, и пр. Българският гражданин пък псува новото време, което развратило младежта; робството, което убило у нас всяка преданост към държавата; стопанската криза, която го души, и пр.

Струва ми се, че всички тия сексоклетви имат само едно обяснение. Народът ни си представя къпината, камъка, водата, времето, робството, кризата – като същества с пол и следователно той може да ги уязви, да си отмъсти, като извърши над тях брачно насилие. Значи ние, хората с тъй отявлена половост, сексуализуваме света на неорганичното, на растенията, както и тоя на отвлечените понятия. С други думи, българският сексуален фолклор е създаден и се създава върху основата на полов анимизъм, на места дори полов фетишизъм.

Следи от народния ни сексо-анимизъм действително се намират във всички области на еротичния ни фолклор: космогонни творения, географски названия, приказки за растения, насекоми и пр.

За полова космогония в схващанията на нашия народ свидетелствуват песни и приказки, в които се разправя за женитбата на слънцето. Дневното светило пътува по небесните простори сякаш единствено за да си дири невеста. Затуй момите ходят за вода в ранна утрин, та „слънцето да ги не види“. Слънцето се схваща като голямо око.

От друга страна се казва, с типично намигване: „В едноокия (penis) ни е силата.“ Еднооки са древногръцките циклопи гиганти. Едноок е и германският бог Один. От опит зная, че когато се описва Один пред младежи, те се подсмиват „под мустак“.

Най-известна е небесната невяста на Слънцето: „Звезда деница“, инак Меркурий. За астрономната двойка народът пее, че „наедно ляга вечер, наедно става сутрин“. Мъжко-сексуалната представа за Слънцето се разширява и за небето. То е надвесено, дори легнало върху Земята и от него пада оплодително семе под форма на лъчи, дъжд и гръм.

Както се вижда от тая представа, земята е жена в народната ни полова космогония. Затуй се казва: „Жена без мъж, земя без дъжд не ражда“.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Вярно е че българина е простак селяндур и псува на всичко наоколо и то много често. Няма необходимото възпитание и уважение към никого около себе си. Точно – Булгар Булгар Ганьо! Както е казал Алеко!

  2. простаци има всяка нация.Най-вече мюсюлманите.Там всички мъже са изверги,изнасилвачи,простаци,тъпаци,нямащи милост към никого…

  3. простаци има всяка нация.Най-вече мюсюлманите.Там всички мъже са изверги,изнасилвачи,простаци,тъпаци,нямащи милост към никого…

  4. Така е, простаци има във всяко общество, сред всички народи, напр. едни данчо овчарчето е типичен туземен галош и простак от смесен произход.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.