Консолидираният бюджет продължава да отчита рекордни излишъци и през юни, но изпълнението му потвърждава притесненията от предходния месец за забавяне на вътрешното търсене. В същото време разходите по националния бюджет (без средствата от ЕС) не само растат, но и се правят нови заявки за увеличаването им - преди дни премиерът заяви, че средствата от излишъка ще се насочат приоритетно към общински проекти и строеж на автомагистрала “Хемус”.

През юни консолидираните приходи се увеличават с 373 млн. лв. в сравнение със същия месец на предходната година, което се дължи поравно на увеличението на данъчните приходи и на постъпленията на средства от ЕС, а малък принос имат и неданъчните приходи. За разлика от други месеци обаче приходите от ДДС не помагат за този ръст. Както вече писахме, при тях се наблюдава известно забавяне, което не се дължи само на спада на приходите от налога върху вносни стоки заради по-ниските международни цени (на енергийните ресурси и суровините). През май има голямо еднократно разплащане на забавени задължения на НЕК, които осигуряват еднократен приход в бюджета от поне 190 млн. лв., а в същото време постъпленията от сделки в страната за месеца се увеличават едва с около 60 млн. лв. в сравнение със същия месец на предходната година. През юни постъпленията от сделки в страната са с около 3 млн. лв. по-ниски в сравнение с предходната година.

Сами по себе си данните от последните два месеца не са страшни - подобни спадове в постъпленията от ДДС от сделки в страната не са изключения през годините. Притеснителното е, че се случват в година, в която очакванията на управляващите са вътрешното търсене да се превърне в двигател на икономическия растеж. Нещо повече - проверки на НАП по морето отчитат високи обороти, като само за юни увеличението е от 200 млн. лв. в сравнение със същия месец на миналата година. И докато данните на НСИ за икономическия растеж през първото тримесечие потвърдиха очакванията за сериозен ръст на крайното потребление, данните за постъпленията от ДДС за май и юни поставят под въпрос запазването му и през второто тримесечие.

Въпреки това има и добри новини - приходите от акцизи се увеличават през последните три месеца, като само през юни годишният ръст е в размер на 143 млн. лв. в сравнение с увеличение на консолидираните приходи от данъци с близо 166 млн. лв. Това се дължи почти изцяло на по-високите приходи от акциза върху тютюна и тютюневите изделия, който беше увеличен от началото на годината. Увеличението на ставката доведе до първоначален годишен ръст на приходите през януари и спадове през следващите два месеца заради изчерпване на количествата стоки, които бяха освободени от акцизните складове през декември с цел да се възползват от по-ниската ставка на акциза преди увеличението. Следват два месеца на ръст на приходите от акциза с между 20 и 50 млн. лв., а през юни увеличението на годишна база е с близо 160 млн. лв., което е невиждано увеличение за последните пет години. Това се дължи както на увеличената акцизна ставка, така и на затягането на контрола от страна на Агенция “Митници” с цел ограничаването на сивия сектор при тютюневите изделия.

И докато премиерът обяснява как ще се финансират жизненоважни общински проекти с парите от излишъка, финансовият министър твърди, че превишението е резултат от развитието на икономиката. Това само отчасти е така, тъй като на фона на натрупан излишък от близо 3,1 млрд. лв. за първите шест месеца на годината увеличението на приходите е в размер на 1,4 млрд. лв., а останалите 1,7 млрд. лв. се дължат на по-ниски разходи, включително 1,1 млрд. лв. по-малко инвестиции. С други думи, високият излишък се дължи в по-голяма степен на слабото усвояване на европейски средства и отлагане на обществени поръчки за втората половина на годината или за 2017 г. и в по-малка степен - на по-високите приходи. Към това трябва да се прибавят няколко еднократни ефекта върху приходите.

През втората половина на годината тези фактори могат да обърнат посоката си на действие. Ако тенденцията за забавяне на вътрешното търсене, която се наблюдава през май и юни, се запази, това ще доведе до по-ниски приходи. Поради забавянето на вътрешното търсене икономиката, а и бюджетът, са зависими от другия голям икономически двигател - нетната външна търговия. Започналият спад на износа през март обаче продължава и през следващите два месеца, движен изцяло от спадове с по повече от 20% в износа към трети страни. Допълнително утежняващи фактори са резултатът от референдума във Великобритания и неуспешният военен преврат в Турция. Сериозно намаление се наблюдава и при вноса на стоки и услуги, което единствено подсилва тезата за забавяне на крайното потребление в страната.

Бюджетните разходи през втората половина на годината традиционно са по-високи, а тази година това ще е още по-ясно изразено заради отложените обществени поръчки от първото шестмесечие. Към това се прибавят и редица вътрешни и външни фактори, които могат да намалят икономическия растеж до края на годината. И на този фон вече се планират непредвидени разходи, а това не е добра идея.

Вярно е, че в разходната част има известни буфери, най-малкото под формата на традиционното завишаване на разходите по европейски програми, но това е възможност, която трябва да се използва за осигуряване на гъвкавост на бюджета. Тя е необходима като застраховка срещу негативни шокове, като по-сериозно забавяне на икономическата активност, а оттам и на бюджетните приходи; влошаване на пазара на труда и включване на т.нар. автоматични стабилизатори, например по-високи социални плащания; материализирането на други външни рискове и фактори, каквито не липсват.

Ако разходите, за които говори премиерът, наистина са приоритетни и/или неотложни, би следвало те да са част от ясна държавна стратегия, а не да се финансират с преизпълнения на бюджетните цели, когато такива има. Най-лесно се харчат пари, които не са планирани, като по-висок от очаквания фискален излишък или намерени 100 лв. на улицата, което може да бъде илюстрирано с термина “умствено счетоводство”. Разглеждането на излишъка като “неочаквано” добър или “безплатен” приход много бързо води до усвояването му, както се видя през последните две години, така и до 2008 г., когато има огромни бюджетни излишъци.

Друг е въпросът, че разходите естествено се увеличават през втората половина на годината и излишъкът намалява, а като се поеме ангажимент за нови разходи, това може да е за сметка на намаляването на бюджетния дефицит (все още се говори за такъв в края на годината на фона на рекорден излишък за полугодието). Нещо повече - еднократните приходи от тази година ще изчезнат през 2017 г. и тогава въпросът за овладяването на дефицита най-вероятно отново ще излезе на дневен ред. Финансовият министър обърна внимание в началото на годината, че “ако няколко години напред няма последователна политика за намаляване на дефицита и ако всеки път си поставяме въпроса колко и докога можем да бъдем на дефицит, винаги ще излиза темата за дълга и някой ден, за да я преодолеем, ще стигнем до темата дали данъчната система е подходяща, за да финансира така структурираната държава”. По същия начин, ако всеки път, когато изпълнението на бюджета е по-добро от очакваното, но това винаги води до повече разходи, вместо до по-нисък дефицит, едва ли може да се говори за последователна политика. Ако това продължава, дори няма да има дебат за данъчната система, а в един момент просто данъчната тежест ще се повиши поради липса на други възможности.

*Авторът е икономист в Института за пазарна икономика.