Наша медсестра изцери Конан Дойл

Ако не беше българката, перото на бащата на Шерлок Холмс щеше да секне.

Екатерина се грижи за болния писател в Южна Африка

Най-страшна е епидемията от тиф. Тя поразява 13 272 англичани, докато в сраженията падат 5776, а от рани умират 2019 бойци

Славно минало имат българските медицински сестри. Участват във войните за национално обединение. Помагат при земетресения и наводнения. Достойно изпълняват Хипократовата клетва. Днешните им посестрими в бяло обаче са я забравили. Разиграват водевили за пари - в условията на вирусна епидемия!

Лондонският „Клуб на приятелите на Шерлок Холмс“ е съхранил една интернационална история. Българката Екатерина Кукова и сър Артър Конан Дойл сплитат съдбите си по време на Англо-бурската война. През 1900 г. двамата пристигат с походна болница в Южна Африка. Конан Дойл като лекар, а Екатерина като милосърдна сестра.

Тя е дъщеря на Антон Куков от Охрид. През Възраждането имал златарско ателие в града. Заради кавга с богат турчин бил принуден да забегне във Влашко. Митарства с дружината на Желю войвода. Предполага се, че той е гравирал надписа върху сабята на дядо Желю: „Българино, братко мой, ти от турчин са не бой, земи сабля - върви на бой.“

През 1876 г. Куков минава Дунава с четата на Христо Ботев. Загива до знамето, покосен от пушечен залп. „От тоя залп един куршум улучи главата на ранения Антон, който се прескунди (претърколи) няколко пъти и падна в дола, като заспа навеки“, свидетелства очевидецът Никола Кючуков.

След Освобождението семейството на загиналия поборник се преселва в София. Към края на века Екатерина заминава за Лондон да учи медицина. С хайдушка кръв в жилите, тя е една от първите българки, решили се на подобна дързост.

През 1899 г. избухва Англо-бурската война. Лондон иска да сложи ръка на Южноафриканската република и съседната Оранжева република. Те са основани от холандски преселници, наричащи себе си бури. Поводът за конфликта е отказът да бъдат предоставени избирателни права на английските колонисти, заселени по-късно.

Военните действия започват на 11 октомври и са посрещнати противоречиво на Острова. Конан Дойл е от онези, които твърдо застават зад британските интереси. По това време той вече е прочут писател - думата му тежи.

Дойл хваща перото, защото не му върви в лекарската професия. Завършва медицина в Единбургския университет, но за да получи титлата „Доктор“, му е нужна практика. Опитите да завърти клиентела се провалят. Пробва в Шефийлд, после в Лондон, а след това в градчето Рюйтън. Никой не обръща внимание на младока с бяла престилка. Мъчи се да пробие поне в Астън, работническо предградие на Бирмингам, но и тук пациентите отминават кабинета му.

За да се изхрани, Конан Дойл става корабен лекар. Със старото корито „Хоуп“ плава из Арктика, а с търговския кораб „Маюмба“ обикаля бреговете на Западна Африка. След пътешествията упоритият Дойл отваря кабинет в Плимут. После се мести в крайморския градец Саутсий и най-сетне през 1885 г. слага пред името си заветното „Доктор по медицина“.

Той обаче борави по-добре с перото, отколкото със скалпела. Неговият първи пациент не му брои хонорар. Обратното - иска 1 шилинг за щетите, нанесени при операцията. А още за първия си разказ докторът получава от едно лондонско списание цели 3 фунта и 3 шилинга.

През 1887 г. Конан Дойл пише „Етюд в червено“, където се появява детективът любител Шерлок Холмс. Следват „Знакът на четиримата“, „Приключенията на Шерлок Холмс“ и „Спомените на Шерлок Холмс“.

Писателят обаче е със самочувствието на лекар. Като пламва Бурската война, бащата на Шерлок Холмс хвърля перото и отново хваща скалпела. Предлага услугите си на една полева болница, която се стяга за Южна Африка. В същия екип милосърдна сестра е студентката по медицина Екатерина Кукова.

На 28 февруари 1900 г. д-р Дойл и медсестрата отплават за фронта с лайнера „Ориентал“. На 21 март корабът хвърля котва в пристанището на Кейптаун. Болницата е настанена в хотел „Маунт Нелсън“. След няколко дни лазаретът продължава за Ийст Лондон, откъдето с влак е прехвърлен в Блумфонтейн, център на Оранжевата република.

„Блумфонтейн през 1900 г. беше угнетяващо място - пише биографът на Дойл Чарлз Хайъм. - Беше безцветна бъркотия от тенекиени покриви, постройки с веранди, паянтови бунгала и палатки, разхвърляни по масленозелената равнина като боклук, изръсен от небето.“

Този пейзаж убива илюзиите за вълнуващо приключение в екзотично-феерична страна. Става ясно, че войната с бурите ще е тежка и продължителна. Местните се бият като лъвове. Те са отлични стрелци, познават релефа на родината си и печелят битка след битка. Освен всичко друго болести морят изнежените британци. Най-страшна е епидемията от тиф. Тя поразява 13 272 англичани, докато в сраженията падат 5776, а от рани умират 2019 бойци.

В лазарета на Конан Дойл и Екатерина не достигат легла, медикаментите са кът, липсват лекарски инструменти. Тифозният вирус прониква в организма и на самия д-р Дойл. За капак той пада и пука ребра. Фиксираща превръзка стяга гърдите му. Екатерина е около леглото на писателя. Освежава челото му с компреси, дава му от оскъдните цярове.

Когато от време на време му просветва, студентката все тика разговора към литературата. Болният обаче не е разположен за словесни анализи. „Конан Дойл не обича много Шерлок Холмс - въпреки успеха“, пише Екатерина на своя братовчедка. „Читателите повече познават героя, отколкото автора, а известно е, че никой не бърка Шекспир с Хамлет“, обяснява тази неприязън начетената българка.

Наблюденията на Екатерина се потвърждават от сетнешните събития. Когато след войната Конан Дойл получава благородническа титла, някои британски вестници излизат с куриозното заглавие „От днес Шерлок Холмс е Сър!“

Под грижите на Кукова д-р Дойл постепенно се възстановява. На 23 юни той пише от Претория, че се готви да напусне Африка. Все още не е добре, почти не може да яде. На 11 юли Артър и Екатерина се качват на лайнера „Бритън“ и потеглят за Англия. През август Конан Дойл вече е в отлично здраве, виждат го да играе крикет.

Екатерина Кукова се прибира в София да отдъхне от изнурителното пътешествие. На 10 декември 1900 г. тя се снима в ателието на майстора фотограф Иван Карастоянов. Носи шапка с щраусови пера - спомен от Южна Африка.

Коментари

Задължително поле