На 16 януари 2019 да почерпят

Юнкер: Призовавам Великобритания да изясни намеренията си възможно най-скоро Кой ще има куража да каже какво е единственото позитивно решение, попита Туск

Британският парламент отхвърли сделката за Брекзит Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин поиска вот на недоверие към правителството

Албанският език вече е втори официален в Македония

Мей призова депутатите да гласуват „за“ сделката за Брекзит

Цистерна със сярна киселина се обърна на околовръстния път във Видин Превозното средство е изправено, мястото - обезопасено

Сомалийските радикални ислямисти поеха отговорност за атаката в Найроби

Всеки трети пенсионер e в риск от бедност

Тръмп искал да вади САЩ от НАТО Вашингтон осигурява над една пета от бюджета на пакта

Буферната зона по границата със Сирия ще бъде под турски контрол, заяви говорителят на Ердоган

Силен вятър ни очаква утре

Пазаруваме по-често на кредит

Грипът захапа половин България Епидемията обхваща цялата страна в края на януари

Жената, пътувала със задържания за нападение на курсанти от НВУ: Изпревариха ни и ни показаха среден пръст

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 16 януари 2019

Наши “аргонавти” разгадали мисията на ценна мида в древността 30 години от морската експедиция „По пътя на спондилуса“

Накити и украшения от мидата спондилус, намерени във Варненския халколитен некропол.

Корабът бил единственият малък съд, напускал пределите на страната отвъд „Желязната завеса“

Има  три вида хора- живи, мъртви и такива, които плават по море. Мотото е на  Веселин Венков, капитан на легендарния водолазен кораб “Камчия”, с който преди 30 години се осъществява уникалната морска експедиция “По пътя на спондилуса” , на който той посвещава едноименната си книга. Второто й издание, а и неговите спомени за това пътешествие с варненски учени по пътя на ценната мида в древността, бяха представени във  фотоизложба в Регионалния исторически музей  по инициатива на археолога Теодор Роков по повод на годишнината. Основната цел на морската експедиция преди три десетилетия е била проучването на търговските маршрути, свързвали Черно и Средиземно море през праисторическата епоха. Научни ръководители са били проф. Михаил Лазаров и изследователят на най-старото обработено злато от Варненския халколитен некропол Иван Иванов, двамата вече покойници. Доказателство за оживената търговия по море са били огромните количества украшения и бижута от мидата спондилус, които са открити сред гробните дарове в халколитните некрополи във Варна и Дуранкулак.

Необичайното пътешествие е осъществено  с кораба “Камчия”, който по здравина не е отстъпвал на митологичния “Арго”, а маршрутът е бил от Варна до Пирея и обратно през Черно, Мраморно и Егейско море. Плаването започнало на 7 септември и е завършило на 22 октомври 1988 г. Мидата спондилус се е ловяла сезонно в Адриатическото и Егейско крайбрежие и поради липса на парична единица, бързо се превърнала в разменна монета, с която древните хора са търгували по-лесно. Изделия и украшения от черупката й са намерени далеч от естествените й местообитания. А притежаването им някога е било белег на висок обществен престиж и материално благополучие, обяснява археологът Теодор Роков. Мидата спондилус се е намирала на дъното в топлите води на Средиземно, Егейско и Адриатическо море. Още по онова време хората са се гмуркали на 10 и 20 м дълбочина, за да я извадят. По крайбрежието се е използвала основно за храна, а черупката за търговия и размяна, казва Роков. Според него това е още един пример как тези общества от древността са живеели в хармония с природата и не са допускали разхищение на ценния улов.
Във Варненския халколитен некропол, който стана световна сензация, са открити гривни, медальони и други накити от мидата спондилус. Находки от нея има и в страните от Централна и Западна Европа, както и в тези по поречието на Дунав, където е вървяла оживена търговия. Разкритията допълват и историята на древното корабоплаване. По време на експедицията са посетени различни археологически обекти и музеи. Резултатите намират място в статията на Иван Иванов “Търговските контакти през халколитната епоха. Морски и речни пътища” , а също и в монографията на проф. Михаил Лазаров “Древното корабоплаване по Западното Черноморие”. Това плаване затвърждава традицията на Варненския археологически музей да участва в морски експедиции с научна цел след проведените две “По пътя на древните мореплаватели” и “Аргонавтика”. Археологът Теодор Роков през 2010 г. беше в международния екипаж на експедиция “Дунавска одисея”  със съвременна реплика на древен плавателен съд от Белград до Констанца и от там по западния бряг на Черно море до Варна. Предстои му да се включи в предстоящата международна експедиция с древноегипетски кораб другото лято. Тя ще бъде в Черно море и Източното Средиземноморие.

Освен събраните научни факти, имаше и много комични ситуации, разказва капитанът на кораба “Камчия” Веселин Венков. За плаването в Средиземно море е трябвало да има дублиращ екипаж, за това са били общо 9 човека, както и задължителния партиен секретар на борда. Без котва може, но без партиен секретар не може, връща лентата назад капитанът. Тогава той бил на 45 години. А корабът бил единственият малък плавателен съд, напускал пределите на страната, отвъд “Желязната завеса”. Гръцките власти не били много гостоприемни към нашите моряци и още на второто пристанище запечатали техниката им за снимане. Когато останали без пари, а и ремъкът на динамото се скъсал, гръцки моряк ги завел в магазина, платил за нов ремък, купил им и 5 кутии цигари. “Той прави пропаганда”, отсякъл партийният секретар. “Абе каква пропаганда, бай Пенчо, момчето е моряк и иска да помогне”, убеждавал го капитанът.  Своите спомени от красивите гръцки брегове, от моряшкото светилище на остров Самотраки, манастирите на Атон и богатия музей в Солун ги е описал в книгата си.  Корабът “Камчия” претърпял и няколко вълнения, като най-силното било в малкия Бискай край нос Матапан. На пристанището гърците се смаяли от здравината на плавателния съд и един дори предложил да го купи.

“Много се гордея с “Камчия”, казва капитан Венков, който 15 години давал команди на руля. Дървеният водолазен кораб е дело на наши морски специалисти от Мичурин и е бил скован от странджански дъб, а обшивката от родопски чам. Това е най-младият дървен кораб, строен в България. След 25-30 години от създаването му дошла комисия за проверка, задялала дървото, а то още миришело на смола, на бор. Сега корабът продължава да плава във Варненския залив, но като атракция за пиратски битки в морето.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. „Куфарът“ на кораба не се казваше партиен секретар, а „помполит“.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.