Фейсбук с нови правила за сигурност за предстоящите президентски избори в САЩ

Путин предлага помощ на Африка без условия

Еди Рама отхвърли искането на опозицията за оставка

Нетаняху върна мандата за съставяне на правителство

Испанската полиция разби банда обирджии, ограбвали домове на футболисти

Руски хакери се маскирали като ирански Атакувани били поне 35 държави, като в 20 нападенията били успешни

Христо Иванов и Атанас Атанасов приемат гаврата на Тома Белев с еврейския народ Лидерите на „Демократична България“ не искат да вземат мерки срещу кандидата им за общински съветник в София

„Пепел от рози“ получи френска награда

Протест пред френското посолство у нас в подкрепа на Северна Македония за ЕС

Вдигат заплатите с ускорени темпове

Колко месеца имам право на обезщетение като безработен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 22 октомври 2019

Трус от 2,6 по Рихтер в района на Доспат

Свинското поскъпна с 45% за година Цената му е рекордна за последните 5 години

Българските купувачи на имоти се завърнаха по морето 60% от сключените сделки са с нашенци

Неолибералният бяс е форма на кръстоносен поход

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Религиозните войни са основен сюжет в човешкото минало и настояще

Плашени с какво ли не, хората са склонни да хукнат след някого дори към погибел

Архетипният образ на Божественото дете, в който неолибералните сатанисти пробват да вкарат Грета Тунберг, е вкоренен в дълбокото подсъзнание на хората. Появил се е в зората на човешката цивилизация и е повтарян безброй пъти в приказки и легенди на почти всички народи на света. Десетината архегипи, посочени от създателя на аналитичната психология Карл Юнг като спонтанни древни творения на психиката, навлизат неконтролируемо в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или биват проектирани върху външни обекти.

От началото на ХХ век повечето от тези образи и фигури от Колективното несъзнателно все по-активно и на все по-сериозно научно ниво се използват от професионалистите в масовите манипулации на населението. Както и от редица политици. През последните десетилетия политическата дейност в огромна степен се е превърнала в театрално представление с цялата гама на литературните родове. Особено ефективна за промиването на мозъци и тласкането на човешки групи към себеувреждащо поведение и колективни изстъпления е епопеята.

В многомилионни тиражи се преиздава книгата за Хари Потър, събрала цял куп Божествени деца от притчи на Европа, Азия, Африка и Америките. Извънредно популярно четиво, само защото съдържа повечето архетипни образи – на Добрия великан, Злата вещица, Великата майка, Мошеника, Мъдрия старец, Вечното момче и др. В Холивуд манипулаторите отиват още по-напред, перфидно се използват техники за целево прекрояване на подсъзнателните фигури и се подвеждат към все по-голямо еднообразие в опит за формиране на общочовешко подсъзнание.

Във верските култове това се прави от хиляди години, особено често и нерядко успешно от еднобожиите религии. “Религията е въздишка на угнетената твар, сърце в безсърдечния свят, както и дух в бездуховните порядки” пише Карл Маркс, по-късно думите са малко преиначени като „опиум за народите“. Не че не са и значително повече от упойка, разбира се. В историята на християнството, към което днес все още предимно принадлежат Европа и Америките, случаите на използването на Харита и Грети са множество.

Вярванията са различни, но религиозните войни силно си приличат. Те не са само основен мотив от средновековната история, а са задължителен сюжет в човешкото минало. И настояще, както виждаме, възможни са с вяра в Бог, но и без нея! През XI в Католицизмът е драматично разклатен от комплекс от обективни икономически неблагополучия, политически и военни сблъсъци, позорни провали на Ватикана. Вярата е тежко компрометирана сред масите, заплахата за жестоки бунтове и крах на елитите е огромна.

Същевременно аскетът-войн Петър Пустинник, обхванат като множество християни в Европа от идеите за поход срещу неверниците, призовава за завоюване на Божи гроб. Към това него, „жалкият и дрипав пилигрим“, го бил призовал явилият му се лично Исус Христос! Описван като „невзрачен, дребен на ръст, но бърз и проницателен, с приятен и свободен говор“, несъмнено е бил талантлив манипулатор.

Идеята му се оказва навременна, с обозначаването на външен враг, на Злата вещица и Мошеника в едно цяло или поотделно, властимащите почти винаги успешно се справят с вътрешните напрежения и конфликти. Враждуващите европейски принцове се споразумяват, за Ватикана мероприятието е спасително, папа Урбан II през 1095 г. благославя Пустинника и призовава: „Мир тук, война там! Там текат мед и мляко, който тук е беден, там ще стане богат! Вървете към Божи гроб, Църквата ще се погрижи за близките ви. Dieu lo volti“ – Бог го желае!“

Обещава на устремилите се срещу „езичниците“ опрощение на греховете, а и на дълговете, каквито имат. Тълпите от фанатизирани бедняци тръгват към Йерусалим, следват ги свещеници и рицари. През 1099 г. превземат Йерусалим, но войната не свършва, а жертвите са много, нужни са нови бойци. Кръстоносците започват да нападат и грабят вече и по християнските земи, превземат Константинопол, разоряват и палят български селища. През 1204-а Калоян ги разгромява.

Крайно са необходими нови съчки в огъня на интервенциите на изток, така се стига до изграждането на образа на ново Божествено дете. През 1212 г. на 14-годишното пастирче Стефан от Клуа му се явил Исус Христос целият в бяло! Пак! Както преди се явил на Пустинника, а на Сан Франческо шушнал на ухо през 1209-а. Споделил Стефан за великата радост Божието наставление да оглави за кръстоносен поход детски „святи и непорочни души, на които не може да се причини вреда“ . Обещал му бил Спасителя, че ще се разтвори пред тях морето, за да преминат отсреща.

Събрал около 30 000 последователи на юношеска и дори детска възраст, след Великден тръгнали с хоругви и песнопения към Марсилия в посока Божи гроб. Не се разтворило морето пред обявения за чудотвореч Стефан, но като по поръчка се появили двама местни търговци, дали им 7 кораба, за да отплават към Африка. Чак след 18 години станало известно, че всъщност просто са ги продали в робство. Номерът обаче е повтарян неколкократно, Походи на пастирчета е имало през 1251-а, тогава Дева Мария се явила. Последният е бил през 1320-а.

„Божественото“ момиче Грета пътува с яхтата на Ротшилд през океана с бедни дрешки, аскетично телце и гневно изражение, приема храна за птички и призовава непорочните души за световен поход срещу Злото. Цяла купчина аналогии могат да се прокарат с Пустинника, пастирчето Стефчо, Сан Франческо, явленията и вещанията на отвъдни сили. И с кръстоносните походи, разбира се. В техния замисъл и в изпълненията им главната идея е завоюването на чужди земи и активи. Неолибералният бяс също е форма на кръстоносен поход.

В края на XI в. започва и Реконкистата срещу маврите в Испания, за която европейските принцове сключват първите си съюзи. Кръстоносните походи не свършват през XV в., както се твърди, военно-религиозните операции като удобни и предпочитани начини за установяване на влияние се практикуват от католици, протестанти, православни, мюсюлмани и разни светски сатрапии. Наричат ги различно, най-често колонизации, напоследък ограничени демокрации или либерални такива. Разликите са в дозата насилие.

Признаците обаче са все същите: на ангажираните съответния съюз – Тристранен, Многостранен, Варшавски договор или настоящето НАТО по подобие на Урбан II се гарантира преди всичко сигурност, чадър, безнаказаност и опрощаване на греховете срещу битки с враговете, неверниците и Злото в разните му проявления. Проповядва се като свърхценност пакет от добродетели, например политкоректност, гейпарадизъм, зелени инициативи, глобализация, универсална демокрация.

Същевременно както и преди, проповядващите слабо съответстват на проповядваните идеи и ценности, в името на които налагат санкции и обявяват поредния поход срещу някой сатанизиран персонаж, апетитна непокорна страна или ключова територия. Като Палестина, днешният Близък Изток, например, където от древността минават важни търговски, транспортни и енергийни магистрали, за които и сега се води люта борба за контрол и влияние. Крепостите пак се разрушават или задушават. На дъното остават пак същите лакомия, хищничество, богоизбранство, месианство и още няколко вечни човешки пороци.

И жертвите на днешния неолиберален бяс, ошашавените последователи на колективната неолиберална Грета са изправен пред остра потребност. От оправдание за съучастничество , от магическо вътрешно преобразяване чрез философския камък на Хари Потър, от Сенкитев себе си. Архегипите са и защитни стратегии. Изправени пред плашещото, опасното, хората чрез тях несъзнателно опитват да се спасят. А когато от ужас „не са на себе си“, могат и напълно да се укрият в архетипа. Плашени с какво ли не, тогава мнозина хукват след някого дори към погибел.

Новото е добре забравено старо, както се говори в света на модата. Но единственият извод от исторята е, че от нея не се правят изводи. При всички кръстоносни походи, също и при детските, неизменно с особена жестокост са преследвани, грабени и избивани евреите. Днес те обаче не само са възлови иделози на неолиберализма, но последователно и най-усърдно крепят неолибералните акции. Дано тази си част от историята не се повтори, но е съмнително. Пак поради наличието на два от архетипите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.