Не питайте родните политици за пенсиите

Държавното обществено осигуряване вече е фалирало

Bсички гласоподаватели сме наясно, че преди избори и след лов се лъже най-много, но има една особено любима на политиците тема, при която обещанията са толкова далече от реалността, че запознатите с детайлите изпадаме в лек шок, щом започнат да се четат партийните манифести. Става дума за пенсионното дело, при което разликата между удвояването на парите за възрастните хора, в което се вричат кандидатите, се сблъсква челно с фактите от аритметиката и демографските тенденции, които ни казват, че дори на сегашните нива на пенсиите държавното обществено осигуряване е фалирало.

Звучи шокиращо, но числата са лесно достъпни в отчетите на НОИ. В момента парите, които всички работещи плащаме като осигуровки за пенсии на държавата, покриват едва около половината от разходите. Очакваният дефицит във фонд “Пенсии” за 2018 г. е 3,94 млрд. лева, което е скок от 262% от не толкова далечната 2007 г., когато дефицитът е бил само 1,5 млрд. лева. С други думи, ако няма сериозни капиталови трансфери от други бюджетни приходи, държавата не може да покрие дори наполовина днешните обидно ниски пенсии.

Всъщност, по-лошото предстои заради характера на нашата пенсионна система и влошаващата се демографска картина в страната. Тъй като държавното пенсионно осигуряване е от типа “разходо-покривно” на практика сме в ситуация, в която, ако изключим парите, които отиват по наша лична сметка в частен фонд (5% от брутната заплата), всички останали вноски на работещите се ползват за изплащането на пенсиите за днешните пенсионери. Такъв метод може и да е работил добре в края на XIX век, когато е създаден, с малко на брой пенсионери, с по-ниска продължителност на живота и с преобладаващо младо население, но в никакъв случай не е подходящ за днешната демографска обстановка. Днес сме в края на една продължила десетилетия финансова пирамида.

Всички сме наясно с ниската раждаемост, застаряващото население и масовата емиграция. Още по-проблемно е съотношението между пенсионери и работещи, за което следи държавната статистика през коефициента за възрастова зависимост. Той е нараснал от 24,9% през 2005 г. до 31,2% през 2015 г., а достигне ли 50% - за всяко лице над 65 години ще имаме по-малко две на възраст между 16-64 години. Опрем ли до ситуация, в която един работник издържа един пенсионер, системата ще рухне напълно. Всъщност, тежките последствия за държавния бюджет, за нивата на данъчно облагане, за икономическият ръст и дори за социалния мир ще дойдат доста преди пълния крах. Официалната прогноза на НСИ е коефициент на възрастова зависимост от 58,2% през 2055 – т.е. кризата ни е гарантирана в следващите 15 години.

В НОИ и Министерство на финансите отдавна са усетили за колко голям проблем става дума. Говорим за система, която днес представлява повече от ? от всички бюджетни разходи и 9,4% от БВП на България. За съжаление, единственото, което получаваме като решения, са временни кръпки, които отгоре на всичко имат сериозно негативно въздействие върху пазара на труд и цялостното функциониране на стопанството. Видяхме например, последователното увеличение с по 1% на пенсионните вноски през последните две години, което освен, че вдига цената на труда (изяжда директно от доходите на работниците) налива още повече пари в една пробита система, която просто харчи днес парите за старини, вместо да спестява. Още по-опасни бяха опитите (например през зимата на 2014-а) за национализация на вече спестеното във втория пенсионен стълб, както и промените от 2015 г., които на практика имат за цел да точат вече събраното от гражданите, за да може политиците да запушат временно дупката и да оцелеят до следващите избори.

И така правим пълен кръг до политиците, които отбягват темата, както дявол тамян. И кой би се изненадал, щом знаят, че не само не може да има удвояване, утрояване или дoри вдигане на пенсиите, нещо повече информирани са за предстоящите тежки драми в системата.

Излизането от кашата, в която сме се вкарали с държавната разходо-покривна пенсионна система, ще бъде трудно. Изисква още от сега да започнем открито да говорим за проблема, да представим истината за реалното състояние на пенсионното осигуряване. Да покажем на вече пенсионираните как са били излъгани, да обясним на младите работещи, че вероятно ще трябва да плащат и за себе си, и за родителите си. Да предупредим работещата и създаващата класа в България, че пенсионните осигуровки купуват само обещанията на политици, които няма да понесат никаква отговорност за неспазването им – напротив, те ще са натрупали достатъчно, за да не се интересуват от това дали имат държавна пенсия.

Нужни са мерки на ниво политики – намаляване на вноските към държавния стълб и компенсация на дефицита чрез съкращаване на разходи по други пера. Отваряне на възможност да се спестява в лични сметки извън частните пенсионни фондове, които все още предизвикват сериозни въпроси с поведението и инвестициите си. Най-вече поемане на лична отговорност от младите за собственото им бъдеще. Историята, икономиката, числата на НОИ, дори трезвата мисъл трябва да показват, че да разчиташ на днешните политици за благосъстоянието си след 30 години, не е много разумна идея.

 

Властта само кърпи дупките

Големият плюс за днешните политици е, че кризата ще се стовари дълго след като те вече са минали през властта и са получили нейните облаги. За тях най-добрата електорална стратегия днес е да кърпят дупките, да вдигат пенсионната възраст, да повишават осигуровките, да заграбват, каквото хората са спестили, и да обещават празни надежди на по-наивните възрастни избиратели. Последните десет години са показали, че не само не можем да разчитаме на сегашното поколение народни избраници да реформират или дори да отчетат въпроса, а трябва да пазим малкото работещи елементи от системата от краткосрочни партийни интереси и планове.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи