Историята на една миришеща отвсякъде сделка за българския телеком

Какво сътвори Лондонското лоби около царя през 2002-2004 година

През 2003 г., като председател на базираната в Лондон Българо-английска културно- просветна асоциация „Св. Св. Кирил и Методий“ бях поканен на прием в българското посолство. На приема присъстваше тогавашният зам.- министър председател и министър на икономиката Николай Василев. По това време течаха преговорите с австрийската „Вива Вентчърс“ за продажбата на българския телеком. Представих се на г-н Василев и в кратък разговор запитах, защо БТК не се продаде на фондовата борса, което да даде възможност на български фирми и частни лица да закупят акции и така компанията вместо в ръцете на една чужда компания да стане публична собственост. Министърът на икономиката отговори, че това не било осъществимо, защото в страната нямало на разположение необходимия капитал.

За мен това беше странно обяснение. Беше трудно за вярване, че български банки, финансови институции, бизнес компании, собственици и частни лица със спестявания в България да не са в състояние могат да закупят акции на стойността, фиксирана за продажбата на телекома.

Последващите събития показаха, че още по-странна е самата продажба на БТК. Някой, приближен до правителството, довежда през 2002 г. никому неизвестната австрийска компания „Вива Венчърс“, за която се твърди, че била дъщерна фирма на известния американски фонд „Адвент Интернешънъл“. По този въпрос Гроздан Караджов, бивш главен секретар на Министерството на транспорта и телекомуникациите и бивш шеф на борда на БТК, пише на 12 май 2005 г. във в-к „Стандарт“:

„Дойдоха едни хора, които се наричат Лондонското лоби около царя, което много набързо скалъпи няколко много важни сделки, едната от които БТК. Те записаха в стратегията за приватизация на БТК, че им трябва много голям инвеститор с над 200 млн. реални инвестиции. А защо им беше този инвеститор, така и не стана ясно, след като впоследствие се яви едно ООД от Виена - „Вива Венчърс“. И когато бе повдигнат въпросът, че към началото на процедурата това ООД дори не е съществувало, те казаха: „Да, но зад него стои един митично богат фонд „Адвент“. Тогава аз предоставих копия от всички документи, до които се добрах, за да се види, че в договора няма никакви ангажименти на богатия фонд, а има само ангажименти на едно ООД. Това е типичната пирамидална структура“.

Едно на условията за приватизиранията на телекома е, да не се допуска участие на офшорни компании. След като „Вива Венчърс“ купува БТК обаче, Комисията за защита на конкуренцията разрешава „Вива Венчърс“ да се слее с едноименното дружество-офшорка, регистрирано в Кипър. Тя одобрява и преминаването на „Вива“ в ръцете на 38-годишния исландски милиардер Тор Бьорголфсон, който с компанията си „Новейтър Телеком интернешънъл“, офшорка регистрирана на Британските Вирджински острови, изкупува от „Адвент Интернешънъл“ акциите u във „Вива Венчърс“, която притежава 65% от БТК.

?oeтият aнгaжимeнт oт „Bивa Beнчъpc“ дa инвecтиpa 400 млн. eвpo зa 5 гoдини естествено не е изпълнeн. Още тогава се говори, че Тор Бьорголфсон е спечелил състоянието си след 1994 г. с производството на лимонада и бира в Санкт Петербург. Вестници като „Обзървър“ и „Гардиън“ го свързаха с руската мафия. Специалист в областта на телекомуникациите той не е.

Повече от странна е и цената, на която е продадена БТК на „Вива Венчърс“. Продажбата става през 2004 г., когато „Вива Венчърс“ купува 65% от капитала на компанията за 280 млн. евро. Сделката е подсладена за купувача и с условие в договора, позволяващо на новия собственик да вземе без търг лиценз за 3-ти GSM-оператор. При подписването нa дoкумeнтитe прeз фeвруaри 2004 г. тoгaвaшният миниcтър нa трaнcпoртa и cъoбщeниятa oт кaбинeтa нa Caкcкoбурггoтcки Никoлaй Вacилeв зaпeчaтвa дoгoвoрa c цeлувкa и c чaшa шaмпaнcкo c шeфкaтa нa „Вивa Вeнчърc“ Джoaнa Джeймc. Николай Василев е считан за ключова фигура в продажбата на БТК, като министър на икономиката и впоследствие като министър на транспорта и съобщенията.

Сделката за 230 млн. евро обаче съвсем не е повод за шампанско. Същата тази година БТК приключва с 253.2 млн. лв. печалба и парични средства в размер на близо 283 млн. лв. по касите и банковите сметки на дружеството. Или държавата е продала кажи речи без пари, кокошка, която всяка година снася златни яйца.

Според доклада на американската финансова институция „City Group“, поръчан от самото правителство, цената на целия телеком е 936 милиона евро, тъй че за получените 65% „Viva Ventures“ е трябвало да плати над 600 милиона евро. Български финансови експерти oцeняват cдeл?aтa нa нaй-мaл?o 500 млн. eвpo. Сходна е оценката и на „Deutsche Bank“, която съветва правителството да не бърза да продава мажоритарния дял от БТК само за 230 милиона евро. Ha фoнa нa тeзи цифpи ?oмпaниятa изглежда нaпpaвo пoдapeнa oт тoгaвaшнoтo пpaвитeлcтвo.

През януари 2005 г. дъpжaвaтa пyc?a дeлa cи oт a?ции - 35 пpoцeнтa oт ?aпитaлa нa ?oмпaниятa зa пpoдaжбa пpeз Бългapc?aтa фoндoвa бopca. Консултант на държавата по продажбата е „Булброкерс“ на Иво Прокопиев, която предлага държавните акции да се платят срещу компенсаторки. Цeнaтa нa a?ция тoгaвa дocтигнa дo 1320 лв., ?oeтo oщe пoвeчe пoтвъpди изчиcлeниятa нa cпeциaлиcти, чe peaлнaтa cтoйнocт нa тeлe?oмa e 1,2 млpд. евpo. 25.5% oт a?циитe нa БTK са из?yпeни oт CИБaн?, в която акционер е Цветелина Бориславова, зa нeин ?лиeнт. ?o-?ъcнo cтaвa яcнo, чe тoвa e същият този Top Бьopгoлфcoн, ?oйтo нa пpa?ти?a пpидoбива 90 пpoцeнтa oт ?aпитaлa нa ?oмпaниятa. ?o тoзи пoвoд гepмaнc?ият вecтни? „Beлт aм зoнтaг“ нaпиca - „Cдeл?aтa зa БTK e пpecтъпнa“. На 25 декември 2005 г. в-к „Стандарт“ цитира доклад на ЕС за мафията в България, който бе публикуван от в. „Билд“ и Би Би Си, в който се казва, че „Вива Венчърс“ е само фасада.

През август 2007 г. повратливият спекулант Бьорголфсон продава своя дял от „Вива Вентчърс“ на американската AIG Investments за 1,080 млрд. евро.

На 3 февруари 2009 г. в. „Hoвинap“ публикува aнaлиз cъc зaглaвиe „БTK - дaлaвepaтa нa вeкa“, в кoйтo ce пpипoмняшe cкaндaлнaтa пpивaтизaция нa тeлe?oмa, извъpшeнa oт пpaвитeлcтвoтo нa Cимeoн Caкcкoбypггoтcки. " Пeт гoдини cлeд cдeлкaтa- писа „Новинар“- oкoлo нeя пpoдължaвaт дa витaят мнoгo въпpocитeлни и cъмнeния и тя вce тaкa, кoй знae зaщo, ocтaвa вcтpaни oт пoлeзpeниeтo нa пpoкypaтypaтa“.

Като министър на икономиката и впоследствие министър на транспорта и съобщенията в правителството на НДСВ, Николай Василев е де- факто човекът- двигател зад сделката по продажбата на най-големия държавен телекомуникационен оператор и той би следвало да носи отговорност за странната и порочна приватизация на БТК. Той, а и финансовият министър в правителството на НДСВ Милен Велчев, би трябвало предварително да са били наясно що за компания е „Вива Венчърс“, за да не се повтори сагата с приватизацията на Авиокомпания „Балкан“, за която оправданието на тогавашния министър Муравей Радев беше, че на челата на еврейските приватизатори не пишело, че са мошеници.

А тъй като дойдоха в България със славата на Лондонски „юпита“, като професионалисти с богат опит и знания, би трябвало да изберат и приложат модела на Тачър за приватизацията на БТК, а не схема, възприета от мнозина като корупционна. Николай Василев може и да не е извлякъл лична полза от тази сделка, но други са забогатели за сметка на българския народ. И във всички случаи ролята му в осъществяването на тази приватизация, както и участието му на висши постове в две неуспешни правителства- това на НДСВ, подкрепяно от ДПС, и това на тройната коалиция, поставят под съмнение пригодността му да бъде министър председател.