Турция инсталира термокамери на летищатa за проверка на новия коронавирус

Разкриха телефонна измама от миналия септември

Протест срещу данъчна наредба на жълтите павета

Великотърновският университет реализира амбициозен медиен проект

Хванаха администратор от прокуратурата в Търговище с 2,96 промила алкохол Срещу служителя тече бързо производство, вече е без работа

Тесен кръг близки и приятели изпращат акад. Благовест Сендов

„Опел“ блъсна пенсионер в Бургас

Нова улица и кръгови кръстовища в Бургас

Сърбия обмисля да помогне на България строежа на “Турски поток”

Девет години чества търновският клуб UN BESO

ГДБОП задържа мъж и жена за трафик на хора с цел сексуална експлоатация в Русе

Арестуваха иманяр рецидивист в Силистра

Румен Петков за предложенията за хазарта: Грубия популизъм ще го платят българите

Полицията в Казанлък влезе в ромския квартал заради замърсяване на околната среда

Антикорупционната комисия внесе иск за отнемане на имущество за близо 400 млн. лв. на Арабаджиеви

Нов археологически парк израсна край Благоевград

Най-важното сега е обектът да се социализира и до него да се изгради удобен достъп

Нов археологически парк израсна край Благоевград, до АМ “Струма”. Това се случи след като преди две години при прокарване на трасето на магистралата, археолозите откриха римско антично селище от III век след Христа. Екип начело с археолога доц. Здравко Димитров работи месеци наред и извади на бял свят едно древно, красиво селище разгърнато върху площ от 120 дка.

Радостта на благоевградчани бе огромна и веднага плъзна версията,че изровеното селище е Скаптопара, върху чийто темели векове по-късно е възникнал Благоевград.

Разкопките станаха обект на семейни посещения, правеха се селфита, започнаха да идват и групи от чужденци.

Но месеци по-късно се разбра,че селището не е Скаптопара, и няма как да бъде запазено, защото няма как тепърва да се мести трасето на магистралата, за да заобиколят разкопките.

Това донесе огромно разочарование за благоевградчани и така започнаха бунтове и протести.

След бурната реакция на благоевградчани лично на крака дойде миналата година през май месец премиерът Бойко Борисов. Разгледа разкопките, чу хората какво говорят и какво искат. И отсече, съдбата на селището ще се реши от експертите, каквото кажат те, това правим.

Така и стана, експертен съвет към министерството на културата взе решение,че намерената археология не е толкова ценна, а това, което има стойност ще бъде извадено, преместено и консервирано. С една дума археолозите решиха хем нещо да запазят и да се направи парк, хем да има магистрала.

Решението не се хареса на благоевградчани, но експертите си казаха думата.

Правителството удържа на думата си и АПИ финансира и организира създаването на нов археологически парк край Благоевград.

На мястото, на което бяха открити, са запазени римската вила и римската баня, които единствени не попадаха в сервитута на магистралата. Преместени са раннохристиянската черква, античната гробница и пещта за керамика. Изградена е дренажна и отводнителна система, за да не се задържа дъждовна вода и влага. Целият обект е ограден, има оформени пешеходни алеи, а в дъното под навес е депото за керамика, открита на обекта.

Нищо не е изхвърлено от обекта, той е възстановен единствено с археологически камък, а онези, които са останали при преместването, ще се депонират като история встрани.

Преместването на разкритите обекти е направо прецедент за археологията, само в София и Пловдив е правена подобна процедура, която е изключително сложна, казаха археолозите. На място е извършена и реставрацията и консервацията.

Камък по камък, всичко е било описано, картографирано и заснето, а след това и възстановено. Но всичко е в много по-малки размери от откритото.

Остават още довършителни работи в парка. Има и паркинг за около 50 автомобила.

“Най-важното сега е обектът да се социализира и до него да се изгради удобен достъп. Предвидено е монтиране на указателни табели, а в момента подходът от АМ “Струма” към разкопките е през отбивката на кръговото кръстовище при с. Зелен дол в посока вътрешна митница и по черния път, който е около 400 м”, обясняват общи работници от обекта.

Засега остава неясен въпросът кой ще стопанисва обекта. Местните хора не харесаха новия парк, но са доволни, че все пак го има, защото можеше и напълно да бъде зарита археологията, а ценните антики просто да отидат в музея.

 

Находка

Историята на „Скаптопара”

Върху площ от 120 дка бяха откри останките от селище датирано от трети век след Христа. Установяват се няколко исторически пласта от трайкийско и римско време.Откриват римска вила, църква, баня и канализация, цял мавзолеен комплекс от III век след Христа и гробници.

Разкопките разкриват добре запазени останки на архитектурни детайли (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири периода на обитаване, свидетелства за производствена дейност (20 пещи за строителна керамика), 40 помещения, запазена водопроводна система, огромно количество находки (включително и останки от тъкани), военна диплома и други.

“В подземната част са разположени две гробни камери и предверие. Предверието и едната гробна камера са били нарушени още през античната епоха и са били ограбени”, обясни тогава доц. Здравко Димитров, ръководител на обекта.

Третата гробница обаче не е ограбена, запазена е и това е изключитено рядък шанс за археологията. Има няколко цели стъклени съда, няколко лампи, метални предмети”, казва още доц. Димитров.По думите му там не е погребан случаен човек, тъй като не се правят гробници толкова често с такава сериозна архитектурна конструкция и с толкова богат инвентар.

Римската гробница се намира обаче точно под осевата линия на бъдещата магистрала.

Разкритата баня е на около 1700 г., от началото на IV век по времето на императора Константин, който приема християнската религия. Банята има три басейнчета, едното от тях, дъговидно, е било за горещата вода. Водоснабдяването є е осигурено с водопровод, много добре са запазени водопроводните тръби.

На метри от банята е открита малка пещ за производство на керамика, на която даже е запазена част от скарата. Отдолу се вижда каналът за горещия въздух. В сградата има цели пещи за строителна керамика, каквито в цяла Югозападна България няма откривани, освен една до Видин, която е проучена. В помещенията има открити над 20 цели съда. Има паници, купи – трапезна керамика, която участвала в банкетите.Отделно са намерени и хранилища, над 20 делви, които са над метър високи, вкопани в земята и са запазени изцяло. Повечето от тях са дори с каменните им капаци.

Над разкопките има хълм и археолозите подозират,че и там има още находки, но трябва да се осигури финансиране. Според тях може и там да се крие стария град Скаптопара.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.