Някак изненадващо за този свят - без цветна революция, без изненадваща кончина, прикривана с дни - поста си напусна вечният президент на Казахстан - Нурсултан Назарбаев. Вероятно е имало хора, които са подозирали подобни планове някъде по структурите на ЦРУ, ГРУ и както се казва там китайското разузнаване, но новината поведе хорото в световните емисии.

Казахстан е ключова държава в световната политика. Освен, че е деветата по големина в света, тя е една от важните държави в производството на нефт и природен газ. Още по-голям относителен дял държавата има в добива на уран. Но не това я прави толкова интересна, колкото ключовото й географско значение. На Изток тя се докосва до Монголия, граничи с Китай и е най-важната територия по пътя на коприната и подпира почти цялата южна част на Русия. Стратегическите интереси тук са на САЩ, Китай и Русия и затова накъде ще се запъти Казахстан и дали ще е стабилна, касае трите могъщи държави.

Начинът, по който Назарбаев си тръгва от поста до голяма степен дава надежди, че в централноазиатската държава няма да има сътресения. Въпреки че е диктатура по същество, в Казахстан е доста по-сложно. Това е държава на кланове и на сложни етнически взаимоотношения. Централната власт се опитва да балансира интересите, като държи васалните сити.

Един малък пример за начина на управление на Казахстан може да илюстрира този баланс. Лидерът на Западния клан - Аслан Мусин - дясната ръка на Назарбаев в началото на века, направи бърза кариера. Той бързо достигна до централното място - шеф на канцеларията на президента, като преди това беше министър на икономиката. Неговото влияние в икономиката и престъпния свят бързо започва да се разпростира и на териториите на други кланове, като засегнати се оказаха Южния и Централния, ръководени съответно от Нуртай Абикаев и Тимур Кулибаев. Броженията на последните двама започват да притесняват Назарбаев. Едно събитие променя нещата.

През 2011 година в Мангистауската област, която се намира на брега на Каспийско море и в зоната на влияние на Мусин, започват протести срещу властта, които прерастват в бунтове. Те са потопени в кръв, като загиват повече от 15 души, стотици са ранени, а хиляди вкарани в затвора.

Назарбаев е убеден от Абикаев и Кулибаев, че Мусин е предизвикал клането, за да разклати централната власт. Днес е трудно да се каже дали това е така или не, но става ясно, че атаманът на Западния клан е опасен. Той има собствени сили за сигурност, готови да изпълнят всяко нареждане. След няколко месеца тихичко Мусин е преместен на далеч по-ниската длъжност - шеф на Сметната палата, а две години по-късно го изпращат в “далечна” Хърватска като посланик. През това време един по един всички хора от неговото обкръжение получават безплатен престой в затвора. През 2017-а е пенсиониран, което е равно на публично унижение. Случайно или не синът му - Асилбек пада от 17-ия етаж на сграда в Рига, от същия прозорец, от който пада жена му три месеца по-рано.

Назарбаев управлява близо 30 години Казахстан и той е последният мохикан от времената на СССР. Той оглавява Казахстан от април 1990 г., а през 2015 г. беше преизбран за пети мандат. Конституцията е променена така, че всеки друг президент не може да стои на поста повече от два мандата, освен “първият президент на страната”. Поправка, лично предложена от Назарбаев.

Той е роден някъде в подстъпите на Алтай. Вероятно има и нещо прабългарско в корените му, защото неговият баща Абиш Назарбаев, обикновен селянин, владеел свободно казахски, но и руски, и български език. Бил весел човек и пеел много песни - чист българин.

Кариерата на Нурсултан е впечатляваща. Той започва като леяр в Карагандинския комбинат и постепенно се издига, но където трябва - в партията.

По време на Перестройката той вече е министър-председател на Казахската ССР. Ако не беше се разпаднал СССР, той щеше да е начело на съюза, казват. Но не става. След обявяването на независимостта на Казахстан, той става неин първи президент.

Проблемите пред Казахстан не са малки. Месец преди да подаде оставка, Назарбаев уволни цялото правителството. Тогава той се оплака, че “положителните промени не са постигнати”, като поясни, че “В много сфери на икономиката, въпреки приемането на много закони и решения на правителството, не са постигнати положителни промени”.

Проблемът на държавата е, че е изключително корумпирана, хората са отчаяни от липсата на нормални условия на живот, от подтисничество.

Назарбаев все пак ще запази може би най-важния в изпълнителната власт пост - председател на Съвета за сигурност на страната и председател на партията “Нур Отан”, а също така ще остане член на Конституционния съвет.

Кръщават столицата на неговото име

Двете камери на казахстанския парламент прие тържествено закон, както би се случило във всяка една азиатска държава, закон за преименуване на столицата Астана на Нурсултан в чест на първия президент на страната - Назарбаев.Членовете на Мажилиса (долната камара) и Сената (горната) гласуваха единодушно. Законът се смята за приет и сега предстои той да бъде подписан от президента - дясната ръка на Назарбаев - Токаев, който пък отстъпи мястото си на дъщерята на Назарбаев - Дарига.

За него

Ще зависи от другите кланове

В Казахстан не всичко е толкова добре, колкото изглежда. Назарбаев е притеснен за властта си. Той е на 78, с влошено здраве и просто може да умре. Предаването на властта е с дълга и сложна история. Сега всичко ще зависи от другите кланове. Ако в преходния период техните интереси бъдат гарантирани, тогава и предаването на властта ще мине гладко. Дотогава Назърбаев е гарантирал донякъде сигурността си.

Константин Боровой, руски политик

Ще търси истинския наследник

До този момент нямаше никакви симптоми, че Назърбаев е готов да сдаде мирно властта, че иска да се оттегли от президентския пост и че търси някакво решение. Очевидно Токаев, съдейки по всичко, ще изпълнява временно длъжността, докато Назърбаев търси истинския си заместник. Той има за пример съдбата на Борис Елцин, когато той качи на власт Путин, за да гарантира сигурността на себе си и своето семейство.

Джон Хербст, директор на центъра за Евразийской политики в Atlantic Council

За Путин няма проблем с приемствеността

За разлика от Русия, обществото в Казахстан е много плуралистично, а не толкова монархическо, както нашето. Това трябва да притеснява Кремъл. Освен това Китай също имат огромни интереси тук и това също е проблем за Русия. Но за Путин проблем с приемствеността в Казахстан не съществува, защото той смята, че е в центъра на световната политика и че няма да изтърве контрола.

Глеб Павловский, шеф на Фонда за ефективна политика