Дали тази поговорка вече не е опровергана

Сардините шумят като прибой в тиха нощ

Шум, който прилича на чирикането на птиченца

Тази поговорка е древна. Даже световноизвестният изследовател на моретата Жак-Ив Кусто писа: „Морето е истински свят на безмълвието”. Но дали тази поговорка вече не е опровергана?

Като се ползват от хидроакустичните уреди, рибарите могат да определят по характера на звука и вида на рибите, намиращи се наблизо. А по мощността на издаваните от тях сигнали съдят за нейното количество. Така например, големите селдови ята произвеждат шум, който прилича на чирикането на птиченца. Пасажите от килка издават звуци, които напомнят локомотивна свирка или шумоленето на клоните при вятър. Сардините шумят като прибой в тиха нощ. Едрата риба сциена, която се среща в Черно и Средиземно море, издава силни и мелодични звуци. Сафридът, морското конче, рибата - кълбо и рибата - таралеж имат способността да грухтят.

Общуването с помощта на звуци има голямо значение в живота на рибите. То им помага да намират храната си, да се ориентират в обстановката, да плашат враговете си, да предупреждават останалите си родственици за наличието на опасност, да призовават малките си. С помощта на звуци някои риби привличат ухажваните от тях женски. Така постъпват, например, мъничките попчета батихобиуси, които живеят във водите на Флорида. Преди мръстенето мъжкият построява гнездо и когато то е готово, повиква женската, като издава ниски грухтящи звуци. Те били записани на магнетофонна лента и после предавани под водата. Щом чуели гласа на мъжкия, женските веднага идвали и дори влизали в уреда. Пристигали тук и мъжките, за да се бият със съперника си...

При поглъщане на храната с широките си уста сомът произвежда характерен звук /”квок”/, който напомня на шума при излитането на тапата от бутилка шампанизирано вино. Рибарите на Волга, Дон, Кубан и други реки отдавна примамват сомовете, като възпроизвеждат това „квок” чрез удар по водата с пръчка с вдлъбнатина на широкия ѝ край. Щом чуят тези звуци, сомовете доплуват при рибарите и се хващат на въдицата с примамка. Тази особеност на поведението на рибите се е потвърдила от специални опити.

Чрез възпроизвеждането на рибни сигнали хората могат да помогнат на рибите и да ги предпазят от опасности. По време на миграциите в реките много от водните животни попадат в турбините на водните електроцентрали. За да се избегне това, могат да се възпроизвеждат сигнали за тревога и да се насочи рибата към специален изход.

Понякога се налага да се извършват взривни работи под водата. Тогава загива много риба. За да я предпазят, хората изпращат към мястото на взрива катер с магнетофон, на лентата на който са записани гласовете на хищни риби. Като пуснат репродуктора във водата и включат магнетофона, мирните обитатели на водоема мигновено напускат опасната зона.

В най-хубави премени

През брачния период птиците се перчат в най-хубавите си премени. Но понякога в момент на раздразнение или опасност, те показват ярко оцветените си пера. Ядосаният пуяк надува гуша, по която преливат всички цветове на дъгата, разперва пера и разтваря и прибира опашка. Настигнатият внезапно от ястреба папуняк разперва своята ярко оцветена качулка. Белият папагал какаду, когато е изплашен, показва долните жълти и червени пера на бялата си качулка.

Най-агресивно е поведението на папагала синеглав амазон. По думите на очевидци, когато е обезпокоена, красивата птица накланя тялото си хоризонтално напред, леко разперва крила и разтваря като ветрило опашката си, едновременно с това изправя качулката и наежва зелените пера на „яката” си. При тази поза се демонстрират яркочервените петна по крилата и опашката, които обикновено са скрити под зелената перушина. В това състояние на възбуденост птицата започва да се тресе по такъв начин, че треперещите ѝ пера издават шумолящ звук.

Птичият летеж

Птиците летят по два различни начина. Ако непрекъснато махат с крила, такъв полет се нарича махащ. А ако се задържат с разперени крила във въздуха, като използват въздушните течения, се казва, че птиците се реят. Въздухът рядко е неподвижен, обикновено неговите слоеве се движат в най-различни посоки. В зависимост от тях и скоростта на въздушните течения птицата може, без да маха с крила, да се вдигне много високо, може да се задържи на едно място или стремително да се спусне надолу.

Всяка птица умее и да се рее, и да лети, като маха с крила. Но едни птици по-често използват махащия полет, а други  -предимно едрите птици /орли, лешояди, щъркели, албатроси/се реят високо във въздуха.

Птиците, които летят над сушата /орли, лешояди/  използват възходящите въздушни течения. Крилата им са широки и силно ”нарязани” по края. Албатросите и буревестниците летят над самата морска повърхност, където скоростта на въздушните течения непрекъснато се променя и за летене са нужни тесни дълги крака. Когато попаднат при необичайни условия, реещите се птици понякога стават жертва на стихиите.

Портретчета

95 години от рождението на Видин Даскалов /1929-2001/

„Царят” на оперетното изкуство

Това твърдение си е лично мое /и сигурно не само мое/. Нека някой музикален критик ме опровергае. През десетилетията Видин е звезда на оперетното изкуство в България. По-старите поколения сънародници добре познават тази личност, която е родена в с.Горна Козница, Бобовдолска община /Кюстендилска област/. Той самият обичаше да се хвали, че е свързан с Кюстендилския край, където в онези години ловното дело беше в апогея си. Един мой приятел му беше внушил, че ще оправи всичките си болежки, ако стане ловец - ще обикаля родните места не само ей така, пешеходството му ще бъде целенасочено. Освен това ще се среща с приятни хора, които няма да го тровят с професионални интриги. И така певецът Видин Даскалов стана член на БЛРС.

Разказвал ми е как след тежки спектакли бленува за срещи с природата, с хората, които носят ловно оръжие в ръце ,но не са користни. Обаянието на този оперен артист беше безгранично. Според разните статистики до смъртта си през 2001 г. /на 72 години/ има над 120 характерни роли. Видин прекрачва прага на музикалния театър  „Стефан Македонски” през 1953 г. Търсен е на много световни сцени, но запазва патриотичното си чувство неосквернено. Неговите бисерни изпълнения завладяваха публиката. А в тандема с примадоната Лиляна Кисьова той постигна творческо съвършенство. В края на живота си, поизоставен от обществото /може би заради болестите си/, той не губеше чувството си за хумор. Естествено, заряза лова, но Видин Даскалов го признаваше за свое искрено хоби.