Някои мисли за всестранно дресираното ловно куче

Английските породи са специалисти по крилат дивеч

Не се допуска до ловуване екземпляр, който не е издържал специален изпит

Шпаньолите и кръвоследните кучета също могат да бъдат приучени

Може би мнозина ловци ще се усмихнат скептично, когато се споменава терминът всестранно дресирано ловно куче. Някои ще си помислят, че това са само мечти и че такива кучета не могат да съществуват. А в много европейски страни те са реалност. Не се допуска до ловуване екземпляр, който не е издържал специален изпит, доказващ качествата му.

Специална порода на всестранно дресирано ловно куче не съществува. То се създава чрез системна дресировка на куче-птичар. За целта английските породи /пойнтер и сетер/ са неподходящи въпреки силното им обоняние и издръжливост. Поради дълбоко вродените им навици още от създаването на тези породи те си остават „тесни специалисти“ за лов на крилат дивеч, търсят го по въздуха с високо вдигнат нос и не работят по диря.

Като най-подходящи за всестранна дресировка се явяват германският брак, германският дратхаар, пудел-пойнтерът, визлата, ваймарският брак. На това именно се дължи и обстоятелството, че немските породи кучета започват да изместват английските дори и в самата консервативна Англия. Не че не се срещат и всестранно дресирани пойнтери, английски и ирландски сетери, но това са по-скоро изключения.

Шпаньолите и кръвоследните кучета също могат да бъдат приучени към безотказна и сигурна работа след изстрела, но поради своето специфично физическо устройство те си остават в известен смисъл все пак „тесни специалисти“. За постигане на съвършенство в дресировката на ловното куче се иска много време, умение, такт, настойчивост и търпение.

Животински нрави

Малка приказка

Вървял се вълкът по една пътечка - сит, горд, наперен, доволен от живота, почти горски цар. По едно време насреща си съгледал една бягаща, изплашена лисица.

- Махни се от пътя ми, хитрано!- ревнал сраховитият хищник.
- Защо, Ваше Величество, мигар искате да ме унижите? Аз съм и без това едно дребно, грозно, невинно същество...
- Я виж ти!- изръмжал вълкът и си рекъл наум: "Все пак ме уважава лисанката мръсницата и ме признава за по-цар от нея.“
- Така значи, а! И ще питаш! Точно защото съм величество, затова и ще се махнеш от пътечката!

Недочула последните му думи, лисицата бързо се шмугнала в гъстака. И в този миг срещу некоронования горски властелин изскочили ловци. Изстрелите им били прекалено точни...

Домошари

На малък остров близо до западното крайбрежие на Англия в дълбока цепнатина сред скалите имало гнездо, построено от двойка буревестници. Птиците били уловени и пренесени със самолет във Венеция. Разстоянието по права линия е 1500 км. След 14 дни единият от буревестниците се върнал в гнездото. Това са морски птици, които никога не летят над сушата. Затова се смята, че върналата се птица е летяла над Средиземно море, през Гибралтарския пролив. В този случай тя е прелетяла не по-малко от 6000 км, като на ден е изминавала средно по 425 км.

В Берлинската ботаническа градина уловили една въртошийка в гнездото ѝ. Опръстенили я и я пренесли в Гърция. След 10 дена тя се върнала в гнездото си. На остров Мидуей, разположен близо до Хаваите, 18 албатроса били уловени в гнездата им. Със самолет ги отнесли в 6 различни пункта на Тихия океан, които се намирали на разстояние от 200 до 6500 км от острова. В гнездата си се върнали 14 птици, които за денонощие изминавали средно по 350 км. А един албатрос, пренесен на Филипинските острови на разстояние 6500 км, се върнал след 32 дена.

Помощ за летящия

Бързолетът беше малко по-едър от селска лястовица. Черният му костюм със синкави отблясъци по крилата се рееше смело под покрива на една стара къща. Там, в неголяма цепнатина беше нагласил гнездото си - с коренчета, листенца, стебълца, перушина, козина. Цялото това разнообразие от материали създаваше уют, правеше часовете на отмора по-сигурни. Птицата тихо си стоеше в своите покои, когато някакъв нахален бръмбар започна да сече въздуха около нея. Бързолетът не издържа: насекомоядният му инстинкт го изкара от топлото местенце и го юрна към земни блаженства. На птицата й се прияде бръмбар, но той не се даваше лесно. С лупинги и всевъзможни други подли номера насекомото умело избягваше края си. И в настървението си добре да се нагости бързолетът се заби в една цепнатина под покрива на къщата. И скоро болката и страхът му огласиха околността.

Неистовите му викове привлякоха и други птици. Настана смут сред крилатите. Само една сива врана не загуби самообладание. Тя направи няколко кръга, огледа нещастния бързолет, заграби  го с клюна си и рязко го издърпа. И двете птици забиха нагоре, към висините: сивата врана се носеше като орел, а другата пърхаше като врабец. Както се казва, може и бързо да летиш, важно е до къде ще стигнеш.