В ложата на Лорда: Sic transit gloria Славков

Забравяме поетите си, източниците си на духовност

Има овехтяване на ценностите и задълбочаване на примитивизма

“Sic transit gloria mundi” е израз на латински, който означава в превод “Така преминава световната слава”. По време на коронацията на новия папа в Рим тези думи се изричат три пъти от монах, държащ прът с горящ лен. Но разпространеният цитат използвам днес в контекста на скорошната смърт на Тодор Славков. Кончината му срина по рейтинг социалните мрежи, преди и след погребението, а самото погребение беше дефиле на непорочност, тъмни очила и шапки.

Няма и месец след това, никой не пише нищо за малък Тошко, дали защото изобщо не им е бил интересен или защото председателят на БСП е в Китай. Някой ще каже, дреме ми на китайката за Тошко, но истината е че неговата кончина отприщи разнопосочни мнения и коментари, повечето разбира се, в полза на веселият му нрав, купонджийският му дух и не на последно място, прякото родство с Тодор Живков.

Писанията в социалните мрежи секнаха с полагането на ковчега и човек няма как да не се сети за думите “Така минава световната слава”. Но ние забравяме не само Тодор Славков, който, истина е, може да бъде запомнен само с чувството си за хумор, но ние забравяме скоро отишли си поети, артисти, изпълнители. Хората, които ни помагаха да не нарушим културния си баланс, чрез своето творчество и личностно присъствие. Те също не получиха трайността на уважението, което заслужават. Тогава може би трябва да се загледаме във вътрешността на националното си ДНК, за допустимостта в кочинката ни да проникват светли лъчи и квиченето да превърнем във вдъхновение и воля за вътрешна промяна. Тези загуби за жалост не се възстановяват реципрочно, нови вдъхновяващи лица почти няма, тук там някое телевизионно предаване ще ни спука от смях с момите си, друго със смехотворни кандидати за слава. Или с платени словословци, които рецитират опорки по разкладка.

Спрях се на Славков, за да подчертая диаметричните разлики между него и други покойници, допринесли много повече от него. Със стойност, с творческо дълголетие, с необятни души и национален принос. Днес няма духовен или друг учител, когото да поискаш за баща или дядо, за пример и вдъхновение, за пътеводна звезда. Не почитаме и миналото, не зачитаме всъщност нищо, което е по-различно от най-новата чалга певица или все още добре поддържаните медийно стари. В същото време футболни легенди се гевезят в телевизионни реклами, в които няма изтъкнато нищо от тяхната същност, има салами и хранителен битовизъм.

Има овехтяване на ценностите и задълбочаване на примитивизма. Липсва алфа звездата, ако не алфа мъжкарят, с когото подрастващите да се отъждествят. Духовното израстване е подменено с кулинарното. Всички вече замислено ръфат хот дог, а майонезата и кетчупът се стичат по увисналите им бради, изпод които няма усмивка. Така минава световната слава и така задълбочаваме затъпяването си, без да имаме насреща сигурната ръка, за която да се хванем. Или може би е така, защото си мислим, че сме си самодостатъчни. Като няколко жаби в блатясал гьол. Не мисля.

Fashion idol

Йорданка Христова

Рожденичка на седмицата и неувяхваща звезда, Йорданка Христова носи чара на непреходността. Тя доказва това отчасти със своето сценично и модно старание, отразено и в този кадър. Тук Христова показва доброта, смирение и такт, от които повечето є колеги са лишени. Червеното я обозначава като пламенната жена, сценичната лъвица, която никога няма да бъде забравена. Данчето умело борави с бижута и аксесоари, прическата винаги е на ниво, а усмивката кара да не забелязваме недостатъците когато ги има.

Свежа визия за есента

Дремсизов и Мария започнаха сезона в жълто

Работният септември за Мария Георгиева и Виктор Дремсизов започна с новия телевизионен сезон по телевизия On Air. Телевизионните симпатяги ще представят занапред, в рамките на ефира новите епизоди на авторските си рубрики “Вдъхновителите” и “Професионалистите”. Освен това заедно с продуцентите Нели Златева и Веселин Гарабитов те са предвидили още много интересни нови сегменти в предаването, които тепърва ще разкриват със сили, събрани в разнообразното им лято. Ще има специално място в сутрешния блок за талантите на България, спортните ни успехи и новите технологии.

В работата им продължава да помага специалният им ководещ - изкуствения интелект AI Елена. На 5 септември Георгиева и Дремсизов Виктор навършиха три години заедно като телевизионен тандем и с настъпването на новия сезон си пожелаха да бъдат все по-добри в работата си и да радват зрителите с интересни теми и гости. В първото си появяване на екран след лятото, двамата избраха жълтото като свой приобщаващ цвят. Отива им.

Животът, който й принадлежи

Мисис Баба изненада с втора книга

Житейската история на една красива и титулована неведнъж жена, вече е поместена в две книги. Мисис Баба на годината Дони Василева впечатли аудиторията си още с първата “Животът, който ми се падна”. Това лято при почитателите и пристигна продължението “Животът, който ми принадлежи”. Книгата направи фурор и бе очакваното събитие на лятото, в което авторката блестеше на десетки презентации и интервюта. Самата Софи Маринова се похвали, че има книгата и е щастлива да я прочете.

Поредицата може да бъде наречена Сезони, защото в нея се сменят емоции, време, смях, сълзи и море, словесни зими, пролети, лета, есени... Те не са просто художествени истории, те са път, който Василева върви уверено 35 години. Пътят на едно дълго чакане - да открие своя биологичен произход. Търсене, което остави своя малък, но значим отпечатък в обществото и доведе до промяна в чл. 105 от Семейния кодекс. От 2023 г. насам осиновените вече имат право да получат информация за биологичния си произход, без да е нужно да доказват “важни обстоятелства”.