Змии помагат на сови

Ситуацията не е рядко явление

От 77 обследвани гнезда в 18 били намерени змии 

Общоизвестно е, че хищните птици /в това число и много сови/ често се хранят със змии. Американските изследователи Ф. Хелбах и Р. Болдридж открили нов интересен вид взаимодействие между тези животни. Наблюдавайки в Тексас гнезда на малки ушати сови, те изяснили, че възрастните птици носят на пилетата мъртви жертви и само един вид змии били доставяни живи. Някои от влечугите били изяждани от малките крилати същества, но повечето оставали живи и обитавали гнездото. Обикновенно тези змии се хранели с дребни насекоми. Но при търсенето на храна те не се отказвали и от дървесни клончета. Вероятно тази особеност им позволявала дълго да живеят в гнездата на совите. Описаната ситуация съвсем не е рядко явление: от 77 обследвани гнезда в 18 били намерени змии / по 1 до 15 екземпляра във всяко/.

Разложилата се маса от фекалии и недоядената храна в гнездото създават богата хранителна база за дребните членостоноги, които там са с изобилие. Тях ядат и змиите. Предполага, се че те самите избавят пилетата от паразити и възможни конкуренти за храна: в гнездата с живи змии малките крилати същества растат по-бързо и смъртността им е по-ниска в сравнение с гнездата без змии.

Но в някои гнезда било забелязано, че змиите живеят около 15 денонощия, а след това загиват. Една от вероятните причини за това е масовата поява на един вид мухи, които нападат змиите или пък нарушават вътрешната структура на гнездото, правейки го непригодно за съществуването на влечугите.

По този начин присъствието на змиите в гнездата на малката ушата сова благоприятстват за размножаването и. Но не е ясно носи ли изгода за самите змии. Такива взаимоотношения се отнасят към термина коменсализъм-форма за съществуване на организмите, при която едни от тях извличат полза, неносейки при това нито полза, нито вреда на другите.

Шарении

Рибата дългонос

В Нил живее рибата дългонос, наричана и водно слонче заради издължената си като хоботче муцуна. Около опашката и се намира своеобразен “генератор на променлив ток”. Ако в създаденото в него електромагнитно поле попадне някакъв предмет, става изкривяване на полето и специален приемник на гърба на рибата регистрира това изкривяване. “Електромагнитните уши” позволяват на дългоноса да усеща песъчинката, която пада зад опашката му, или да открива висящата на кукичка примамка.

С оттенъци на сивия цвят

Редуващите по тялото на животното тъмни или светли ивици или петна, гледани от определено разстояние, сливат и придобиват различни оттенъци на сивия цвят.
Зебрата на Грант има черни ивици на бял фон. Отгоре те са широки, надолу се стесняват и на корема съвсем изчезват. По същия начин са разположени ивиците върху тялото на ивичестата хиена, на торбестия вълк и на черноморската скумрия.

За играта на животните

Играещите животни пилеят време, което биха могло да оползвотворят за ловуване или почивка. Прахосват сили, които са им необходими в борбата за оцеляване. По-добре изследваните действия на животните, като например борба, ловуване, хранене, бягане от опасности и чифтосване, имат ясна цел и подтик, докато при играта те отсъстват или поне не може да се разбере какви са. Казано на икономически език, в случая става дума за влагане на средства, чийто ефект не може да се изчисли.

Бялата мечка и тюленът

Понякога бялата мечка проследява тюлен, който си почива на леда край отвора. После хищницата се гмурка във водата от съседното незаледено място. Плувайки под леда мечката внезапно изкача пред тюлена и му отрязва пътя за бягство. Тя може с часове да лежи неподвижно, като се крие зад ледените блокове и снежните преспи и бавно се промъква към тюлена. Въпреки всички мечешки хитрувания ловът рядко бива успешен, защото тюленът е винаги нащрек.