Труд
Автор:
Румен Михайлов
Всичко в живота му е великолепно, наистина много, на границата на прекаленото и може би за това е страшно интересно
Три пъти сменя религията си, коли го с кама католик, също като Анри III
Но истинската цел на хубавиците била да получават по време на любовни разговори информация и тайни
Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен, селски.
Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането й за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заема мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.
Анри IV, Луи XIV и Луи ХV са кралете на Франция, които се отличават както с големия брой на техните фаворитки, така и с влиянието на тези предпочетени от тях жени в двора и в политиката на държавата. Най-палавият сред тях е първият владетел, чиито любими красавици историк не се е наемал да преброи, тъй като според съвременници те са можели да напълнят дори харема на турски султан.
На поне на десетина от тях имената и житиетата-битиетата им се знаят, тъй като не само са отвръщали подобаващо на уважаващия ги с ласки мъж, не само са му помагали с каквото могат, но и са му народили куп незаконни деца, които той пък е признал до едно и им е дал фамилното си име. Всичко в живота му е великолепно, наистина много, на границата на прекаленото и може би за това е страшно интересно. Ето защо на този суверен ще посветим две части от нашата поредица, с надеждата те да стигнат, без да бъдат изпуснати важни и щекотливи моменти от една свръх динамична лична история.
Анри IV и Франсоаз дьо Монморанси
Любопитен е фактът, като начало, че Анри IV не е пряк наследник на предшественика си на френския престол Анри III, за когото разказахме в по-миналия брой. Нямал си синове сиромахът и според действащия от векове в Хексагона салически закон престолът се падал на близък или по-далечен племенник по братова линия на починалия крал, а в краен случай - на наследник по мъжка линия на отдавнашен крал. Точно такъв бил младият владетел на някогашното малко кралство Новара, разположено в северозападната част на днешна Испания и югозападната на сегашна Франция.
За когото обаче колелото на историята трябвало да извърти цели четири века назад, за да стигне до властвалия през XIII-ти век Луи IX - “Светецът”. И негов потомък бил именно кралят на Новара - Анри III-ти - точно така се казвал или също като починалия владетел на Франция, чийто престол трябвало да заеме, въпреки че се бил включил в отбора на протестантите. А братът на предшественикът му Анри III-ти Френски - върлият католик Шарл IX - бил изклал много от тези протестанти, наричани във Франция хугеноти, във Вартолоеевата нощ на 22 август 1572 г.
Но наниз от благоприятни обстоятелства отворили пътя на иначе кръстения като католик и превъплатил се в хугенот крал на Новара към короната в Париж. Женен бил той за сестрата на Анри III-ти и дъщеря на Анри II и Катерина Де’Медичи - Маргьорит, плюс това тъщата и тъстът му били кръстници. И за да стане новарският Анри III-ти френския Анри IV, трябвало само да приеме отново католицизма и той го сторил, веднъж надянал короната през 1589 г., на 25 юли 1593 г. в катедралата на парижкото предградие Сен Дени.
Сякаш предчуствайки, че и тримата нейни синове и крале - Франсоа II, Шарл IX и Анри III, няма да си имат мъжка рожба за наследник, хитрата флорентинка и владетелка на Франция Катерина Де’Медичи буквално си била отгледала Анри Новарски за суверен на Хексагона. И когато мъжкият атрибут започнал да надува гащите на юношата, който станал едва 19-годишен владетел на държавицата си, Катерина не само го оженила за дъщеря си, но и му осигурила първата фаворитка. Казвала се тя Шарлот Дьо Сов, била много красива, подвизавала се като придворна дама на кралицата-майка, но най-важното - била зачислена в нейния скандален за ония времена “летящ ескадрон”.
Франсоаз дьо Монморанси
Това била група от изключителни хубавици - шпионки, използвани за съблазняване на влиятелните мъже във френския двор и извличане от тях на информация, полезна за властта. Ако се вярва на историците, Катерина Де’Медичи била събрала около себе си към 80 придворни дами, които били грациозни и отговарящи на естетическите стандарти на времето, а освен това били способни да водят дълги и интересни разговори, без да изглеждат прекалено интелигентни.
Официално, тяхната задача била да учат на добри обноски грубите, но благородни мъже на Франция, както и да организират специално за тях игри и забавления, където те да могат да покажат галантност, учтивост и танцови умения. Но истинската цел на хубавиците била да получават по време на любовни разговори информация и тайни, без да показват никакви признаци на интерес, без да предизвикват подозрение у разсеяните и развълнувани рицари, дсемонстрирайки единствено женственост и безгрижие. А всичко онова, което тези средновековни предшественички на шпионката на всички времена Мата Хари научавали, то бивало незабавно докладвано на кралицата-майка е тя го използвала, за да сключва всевъзможни сделки или за да изнудва.
Шарлот Дьо Сов
Много трогателен е списъкът с правила, които красавиците от “летящия ескадрон” трябвало да спазват - никога да не се поддават на първото ласкателство, никога да не се отдават прибързано, най-вече никога да не забременяват, но когато това се случвало, “шефката” им осигурявала достойно “пенсиониране” чрез задомяване с имотен мъж.
Една от тези топ-шпионки”, може би най-известната заради имотните й високопоставени любовници, била споменатата Шарлот дьо Бон Самбланс, виконтеса на Тур, баронеса на Сов и маркиза на Ноармутие. Родена била през 1551 г. или две години преди Анри III-ти Новарски, като Катерина Де’ Медичи първо я направила придворна дама на дъщеря си Маргарита, а когато тя се омъжила през 1572 г. за бъдещия Анри IV-ти Френски, калесва я за негова фаворитка.
Връзката им продължила повече от пет години и приключила през 1577 г., като неуморната кралица-майка и сводница държала непрекъснато под око чрез шпионката си владетеля и благодарение на нея насочвала както вътрешната, така и външната политика на кралството Новара.
После, след раздялата си с неговия суверен, Шарлот минала под няколко “поръчани” от Катерина Дe’Медичи венчила, съпрузите й обаче все умирали скоропостижно, а в един момент действащият крал на Франция Анри III взел под собственото си крило топ-шпионката и отракана куртизанка. И на 23 декември 1588 г., в седем часа сутринта, след прекарана тайна бурна любовна нощ с Шарлот дьо Сов, в замъка Блоа бил убит от гвардейците на краля неговият смъртен враг - херцог Анри дьо Гиз. Самата печена любовница напуска този свят през 1617 г. след още безброй любовни авантюри и шпионски мисии, доста от които й били заръчани от нейната новарска тръпка, вече с короната на Франция.
Следващата известна фаворитка от дългия списък на Анри IV Френски докато все още бил Анри III Новарски се казвала Франсоаз дьо Монморанси и станала негова любовница едва 13-годишна.
Наричали я в двора “Копачката”, заради селския й произход, но много й завиждали, тъй като монархът бил луднал безпаметно по нея. Била срамежливо, румено, добре надарено с изострящи либидото форми, снажно и с красиво личице момиче, та когато Анри го зърнал в антуража на жена си, то веднага привлякло вниманието му.
Отначало го наричал “Ma fille” - моето момиче или моята дъщеря - и го черпел с торти, сладкиши и бонбони със сироп от рози. Накрая пищното девойче се поддало на ухажванията на снажния и силен по онова време мъж, като му се отдало едва ли не пред очите на кралица Маргьорит. И виждайки, че Анри не иска да се отдели от нея за секунда, “Копачката” станала много амбициозна и в същото време арогантна към законната съпруга на суверена - впуснала се безпардонно в страстната си афера с него, може би с надеждата за брак, тъй като неговата “законна половинка” се оказала стерилна и църквата можела да разтрогне височайшия брак.
В крайна сметка Франсоаз забременяла и с перспективата да роди дете на краля, според съвременниците й тя започнала да се взема за кралица. И пазейки се от клюки покрай раждането на детето, влюбените избягали през юни 1581 г. от двора в столицата на Новара - Нерак, но Маргьорит ги догонила и поискала от съпруга си да изгони съперничката. “Копачката” обаче се разкрещяла, отказала да се подчини, продължили пътуването тримата и накрая Франсоаз родила дъщеря, но детето се оказало мъртво. Акушерствала лично кралицата, на която Анри бил възложил да се погрижи за дискретното раждане на детето в “изгнание”.
Малко след нещастието Маргьорит била поканена от майка си Катерина Де’ Медичи в Париж заедно с придворните си дами, включително “Копачката”. Там всевластната майка на трима крале и на една кралица посъветвала дъщеря си да върне Франсоаз на собствените й родители. Следвайки този съвет, Маргарет я прогонила от двора на Новара през 1582 г., Анри приел това като лична обида, но не направил нищо, за да спре прокуждането на фаворитката му или за да отмъсти за нея. Просто защото вече бил лудо влюбен в очарователната красавица Диан д'Андоан.
Тя е само година по-малка от Анри и се срещат когато съпругът й граф Филбер дьо Грамон, за когото била сгодена едва 13 годишна, умира от тежка рана във важна битка и половинката му овдовява на 26 години. Запознава ги с Анри неговата сестра и приятелка на Диан - Катрин дьо Бурбон, според очевидци двамата се харесват след танц по време на дворцов бал и веднага се уединяват. Диан била жена, известна с изключителната си красота и с богатата си култура, четяла древни и съвременни автори, като неин любим философ бил стълбът на френското възраждане Мишел дьо Монтен.
Младата жена обожавала също така дворцовата литература и в рицарския роман “Амадис дьо Гол” тя открила героинята, с която се идентифицирала и чието име приела за псевдоним - “Корисанда”, “Красивата Корисанда”. Диан имала голямо влияние върху Анри между 1582 и 1590 г., или във времето преди той да стане суверен на Франция и когато, за разлика от другите му любовници, тя била също така полезен партньор в неговите бизнес-начинания.
И заради изживяната заедно голяма любов и полученото удовлетворение от съвместното правене на пари, графинята му остава предана докато е жив. Като по време на войните на Анри IV с цел да усмири религиозните раздори из Хексагона, Диан продава всичките си диаманти и бижута, залага огромните си имоти и му изпраща армия от 20 000 гасконци, които била наела за своя сметка. Анри й отвръща с писмо, написано със собствената му кръв, в което й обещава брак, тъй като е очаквал скорошно разтрогване на този с неплодната съпруга Маргьорит.
Но кралят на Франция не спазил това обещание, въпреки че според някои историци Диан му била родила син на име Антоан. Защото на хоризонта вече се била появила следващата негова съпруга, свръхбогатата и доста хубава флорентинка Мария Де’Медичи - племенничка на кръстницата и тъщата на Анри IV - Катерина Де’Медичи. Независимо от неспазеното обещание, Диан остава вярна съветничка на краля, умира самотна през 1621 г. в замъка си Ажтьомо.
(Продължава следващата събота)
Ако се вярва на историците, Катерина Де’Медичи била събрала около себе си към 80 придворни дами
