Киноложкото дело в България

Наименованието кинология произлиза от старогръцки език 

Бърка се с “наука за киното”

Наука за най-добрия приятел на човека 

Киноложкото дело у нас е стара дейност, обхващаща ентусиазма на все повече хора. Но какво означава терминът кинология? Самата дума е включена вече в международната лексика, а произходът є трябва да се търси в старогръцкия език. Наименованието се състои от два корена: kynos/ родителен падеж от kyon/, което означава “куче” и logos “наука”. Често пъти непосветени люде бъркат този раздел от зоологията с понятието кино, схващайки кинологията като “наука за киното”. Тук приликата е само привидна. И кино произлиза от старогръцкия език, но от думата kinema “движение”. Направих това кратко етимологично пояснение, за да уточня обекта, разглеждан от кинологията.

Специалистите смятат вълка и чакала за прародители на кучето. То е първото одомашнено животно-приятел и помощник на човека. Всестранното развитие на полезните му качества, продължителната му селекция и дресировка са дали възможност то да бъде широко използвано за лова. Изключителни любители на кучета са били още древните гърци и римляни. Но силен тласък киноложкото дело, особено в Европа, получава през миналия век.

Какво е сегашното значение на ловните кучета? Процъфтяването на съвременното ловно стопанство е немислимо без добре обучени кучешки екземпляри от най-характерните ловни породи. Ловуването без тези животни или след лошото им дресиране е причина за похабяване и разхищаване на полезния дивеч. Затова изниква и необходимостта от специализирани чистопородни ловни кучета.

Всяка година най-добрите отгледвачи на кучета у нас си дават среща в София на Националната киноложка изложба. На нея се показват най-хубавите за момента ловни и декоративни кучета. Представените расови животни са с високи екстериорни качества. Изискванията от година на година значително се повишават. Според съществуващият сега правилник за оценяване се допускат само чистопородни кучета, навършили 15-месечна възраст. Не се разрешава участие на болни и бременни екземпляри, на кучета със съмнително здравно състояние. Отлична оценка получават само животни, в които правилно е изразен желаният тип на породата и които нямат недостатъци във външния вид и телосложението си.

Породното разнообразие в тези изложби е едно приятно естетическо обстоятелство. В групата на ловните кучета се откриват английски сетери, пойнтери, ирландски сетери, германски бракове, ягдтериери, фокстериери, дратхаари, грифони, кокер-шпаньоли. При декоративните кучета досега особено впечатление са правили източноевропейските овчарки, боксерите, дакелите, доберман-пинчерите. Понякога могат да се видят и представители на такива редки азиатски породи като чау-чау и ши-цу.

Истинско удоволствие за всеки посетител е да наблюдава подобна богата експозиция на расови ловни и декоративни кучета. И радостен факт е, четази традиционна изложба е изява на все по-нарастващите възможности за развитие на киноложкото дело в България.

За белите мечки

Вследствие на предприетите през последните години мерки броят на белите мечки на архипелага Шпицберген се е увеличил. За да изучат пътищата им на миграция, норвежки учени са започнали любопитен експеримент. Към шийте на три мечки със специална лента били прикрепени миниатюрни мощни радиопредаватели, чийто батерии били достатъчни за 14-месечна работа.

Сигналите от животните се приемали и ретранлирали от метеорологично-съобщителен спътник, а се събирали и анализирали от един от изследователите. Според него данните от експеримента ще спомогнат да се разбере и дали местните мечки са част от голямото семейство животни, редовно придвижващо се между Шпицберген, Францйосифова земя и Нова земя.

Поведението на животните

Храненето

Животните се хранят по различен начин. Синигерът ловко захваща семенцето с вчепкващите нокти на тънките си пръстчета и едва след това започва да го издълбава. Съвсем друго е със сврачката. Тя затиска плячкат с лапата си, че дори и с двете, кълве я, къса парченца от нея и ги поглъща. Още по-ловко поглъща храната си папагалът. Той я взема с лапата си и я поднася до клюна или пък с клюна си я поема от лапата.

По различен начин ядат плячката си совите и другите хищни птици. Кукумявките и бухалите гълтат дребните животинчета изцяло, докато другите хищници съдират отначало кожата от жертвата си или оскубват уловената птичка и чак тогава откъсват парченца месо или цели части от тялото. Ястребът-кокошкар не отнася веднага уловената птица в гнездото на женската и малките, а най-напред я превръща в “полуфабрикат”, като я оскубе старателно. Хищните бозайници настъпват плячката с лапа и като я придържат, започват да я ядат и късат. Дори малкото котенце, едва що започнало да привиква към месото или рибата, след няколко неуспешни опита да се справи с непокорното парченце месо, скоро се досеща, че трябва да го притисне с лапата си, та работата да тръгне по-бързо и весело. Интересен е маниерът на енотите “да обработват” храната си. Тези красиви зверчета имат обичая дълго и търпеливо да плакнат със своите ловки и здрави лапи всяка храна, уловена във водата.