Не познавам също друго семейство, което толкова силно да въплъщава думата ЗАЕДНО. И чиято фамилия толкова да отговаря на характера им. Благеви: благи, деликатни, слънчеви хора.
Кои са Албена и Павел? През 90-те емигрират в САЩ с двете си малки дъщери. Албена, инженер-химик, намира работа в голяма химична корпорация. Павел, с различно висше образование, в САЩ завършва химия, за да работи в същата компания. След повече от 30 години усилена работа в тази корпорация, след няколко патента и награди, двамата се пенсионират и се преместват в Юта, за да бъдат близо до тримата си внуци.
Но истинската промяна идва през 2019 г. - тогава се връщат в България и заради здравословни проблеми на Павел търсят помощ в клиниката на д-р Емилова. Историята на тяхното гладуване е разказана в книгата “Гладната революция на д-р Емилова”. Само един факт: в клиниката Павел постъпва с малък компресор за подпомагане на дишането през нощта, защото страда от сънна апнея, а през деня трудно изкачва стъпала. Само една година по-късно Павел, след две дълги гладувания и приемане на почти 100 процента вегански режим, вече не пътува с тази машинка, а заедно с Албена изкачват връх Олимпус и Грандьор в скалистите планини в Юта, САЩ. А в следващите години са наистина неудържими! Ето накратко:
* 2021 изкачват вр. Мусала, Мальовица, Ботев, а по-късно и най-високия връх на Килиманджаро в Танзания - Ухуру. Скачат с парашут от 4200 м.
* 2022 изминават пеша поклоническия маршрут Камино - около 800 км.
* 2023 минават Ком-Емине - 650 км. Качват се до базовия лагер на Еверест - 5364 м!
* 2024 качват Кончето в Пирин и връх Митикас на гръцката планина Олимп. Правят обиколката на Анапурна и Торонг Ла проход - на 5416 метра!
* 2025 Обиколка на 5-те национални парка в Юта, Вермилионски Скали, Антилопа Каньон - Аризона.
И през есента на тази година, месец преди да навършат 69 години, двамата за трети път отидоха в Хималаите на трекинг - качиха се до базовия лагер на Анапурна, 100 км пеша нагоре, с 15 000 стъпала и 4100 м надморска височина! Малко по-бавно от останалата група, защото Павел имал болки в тазобедрената става, но не са се отказали!
-2.jpg)
На базовия лагер - Анапурна. Снимки: личен архив
Накратко от Албена и Павел:
“Маршрутът е само 100 км нагоре. Но понякога, за да стигнеш определена точка, трябва да се качиш нагоре, а после да слезеш надолу почти до мястото, от което си тръгнал. Изминахме общо 15 000 стъпала, направени от местните хора! Само първия ден - 3000. Там, където нямаше стъпала, имаше камъни, преплетени с корени. Често се срещахме с маймуни, беше забавно. Спяхме в tea houses - туристически къщички по пътя, ставахме в 5, ходехме по 5 часа, след това - обяд и още два-три часа ходене. Най-дългите преходи са по 7 часа. Имахме извинение изобщо да не тръгнем към Хималаите. Полетът на фаталната дата 13-ти не ни спря, защото ние на 13-ти се оженихме. Живеехме на номер 13, парцел 13-ти. Но решихме да тръгнем, в най-лошия случай щяхме да извикаме хеликоптер.
-2.jpg)
На нос Емине в края на маршрута.
Храната беше вегетарианска, на основата на ориз и леща, вкусна и приготвяна на момента, а нашият водач допълнително ни даваше домати и ябълки. Преди да тръгнем правихме 20-дневно гладуване с 10 дни захранване. А по принцип се храним вегански. Хималаите наистина са изумителни, истинска магия. Харесваме Катманду въпреки бедността, шума и хаоса, все пак 4-милионен град е. Тук ядохме най-вкусната пица и пихме най-хубавото кафе, в ресторанта на една италианка, която дошла на екскурзия, но останала. Споделяхме маршрута с наши приятели българи от Минесота, с които се познаваме от десетилетия. Последния ден пристигнахме обратно в Катманду точно по времето на фестивала на светлината Дивали. Красиво, цветно, пищно, но ние след 9 часа ходене надолу не се включихме в танците. Слушахме само музиката.”
А сега накъде, Албена и Павел? “Приятелите ни се чудят защо предпочитаме трудните преходи в планината пред това да се излежаваме на плажа. И ние уж планирахме да се излежаваме, но нещо все ни дърпа нагоре. И не изключваме възможността пак да отидем до Хималаите.”
Цитат на седмицата:
Джеймс Бари, писател, авторът на “Питър Пан”
„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако нямаш, няма значение какво друго имаш.“