„Сива слуз“ - Апокалипсис от лабораторията

Нанороботи ще причинят гибелта на човечеството

Пуснати в околната среда микроскопичните устройства създават трилиони свои копия 

Представете си оръжие, което е невидимо през бинокъл, не предизвиква гъбовиден облак или гръмотевични експлозии. То не изгаря градове в огнен вихър, а тихо, почти срамежливо, ги поглъща. Тухла по тухла, стомана по стомана, плът по плът. Не оставя след себе си руини - само хомогенна, безжизнена сива маса.

Това не е сюжет на научнофантастичен екшън филм. Това е реална, теоретична заплаха, нарастваща в тишината на напредналите нанотехнологични лаборатории по света. Заплаха, наречена “Сива слуз”.

Концепцията, формулирана за първи път от “бащата на нанотехнологиите” Ерик Дрекслър през 80-те години на миналия век, е ужасяващо проста. Става въпрос за самовъзпроизвеждащи се нанороботи - микроскопични устройства с размерите на молекула, способни да манипулират отделни атоми.

Самовъзпроизвеждане

Апетитът на тези “поглъщащи” нанороботи е ненаситен.

Тяхната цел е да сглобят всякаква материя от наличните ресурси. Но какво ще стане, ако програмата не работи правилно? Или е предварително настроена да се репликира, неограничена от нищо друго освен от наличните суровини? Като нарича виновника за края на света “сива слуз”, Дрекслър няма намерение да идентифицира цвета или веществото й.

Той просто иска да демонстрира на света, че дори с такова име, незначително от гледна точка на хуманистичните ценности, самовъзпроизвеждащите се наноорганизми биха могли да унищожат живота на планетата. Докато “сивата слуз” би загубила в патоса на термина, тя несъмнено би спечелила в еволюционния смисъл.

Страшния съд

Ето един сценарий на Страшния съд, който прави всеки ядрен арсенал безсмислен. Пуснат в околната среда, само един такъв самовъзпроизвеждащ се наноробот, използващ въглерод, кислород, водород и други елементи от биосферата, започва да създава копия на себе си. В рамките на часове - трилиони копия. В рамките на 24 часа - маса, сравнима с планина. Апетитът на тези “поглъщащи” е ненаситен. Дървета, къщи, животни, хора - всичко е просто строителен материал за следващото поколение репликатори. В рамките на седмица или две всичко, което ще остане от континента, може да бъде подвижна, хомогенна маса от трилиони и трилиони нанороботи - същата “сива слуз”, лишена от структура или живот.

Изглежда, че това е просто спекулативна теория, кошмар за научните философи. Но уви, вече бият алармени камбани. Водещи технологични сили, включително Съединените щати, Китай и Русия, инвестират милиарди в приложни изследвания в областта на нанотехнологиите. Официално целта е пробиви в медицината, създаването на нови материали и почистването на околната среда. Представете си нанодронове, които поправят артерии отвътре, или нанофабрики, които сглобяват процесори от нищото.

Границата е тънка

Но границата между мирните и военните приложения е по-тънка от атом. Същите принципи, които позволяват създаването на медицински нанодоктор, биха могли да се използват за създаване на саботьор-поглъщач. Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната на САЩ (DARPA) от години финансира програми за “адаптивни молекулярни асемблери”. Терминът “възникващи безконтактни оръжия” вече се появява в класифицираните доклади на Пентагона - доста прозрачен евфемизъм за технологии, способни на неконтролирана еволюция на бойното поле.

Китай обаче залага на скоростта. Изследователи от Пекин вече демонстрират прототипи на молекулярни асемблери, способни примитивно да сглобяват прости структури. Руските им колеги от Росатом и държавната корпорация Ростех публикуват статии за създаването на “умни” метаматериали, способни на самообновление и реконфигурация. По същество това е първата, примитивна стъпка към самовъзпроизвеждане.

Всички тези програми се провеждат при най-строгите протоколи за биологична безопасност. Но историята ни учи, че никоя система не е напълно безпогрешна. Грешка на оператора, изтичане на проба, саботаж или просто непредсказуемо поведение на сложната система - и спусъкът на апокалипсиса ще бъде задействан.

Неволна грешка

Парадоксът е, че “Сивата слуз” може да не е толкова оръжие, колкото трагична грешка. Държава, която се стреми да създаде неуязвима армия от регенеративни нанороботи, може просто да не е в състояние да спре процеса, след като той е задвижен. Това е оръжие, което, ако бъде използвано, вероятно ще унищожи създателя си.

Ужасът на “Сивата слуз” не е ревът на експлозиите, а неговата тишина и неизбежност. Това не е война срещу плът и кръв, а война срещу самата материя. И докато учените в тайни лаборатории по целия свят сглобяват все по-сложни молекулярни машини, призракът на сивото, безлично нищо вече стои пред вратата, търпеливо очаквайки една-единствена, най-малка грешка.