Историята на таблата: от древността до днес

Има игри, които са актуални днес, но утре вече са история - те не преминават теста на времето, а следите им се губят толкова бързо, колкото и са се появили сред хората. Но има и игри, които са история сами по себе си - игри, възникнали още в древността, но успели да оцелеят векове наред, поколение след поколение.

Пример за подобна игра е таблата - забавление, отлично познато и по нашите географски ширини. Смята се, че генезисът ѝ датира хилядолетия назад във времето, като на нея са се наслаждавали царе и фараони, търговци и моряци.

Таблата има своята бляскава и история и в българския бит. Смята се, че нашите предци се запознават с нея още по времето на Османската империя, но със сигурност тя е актуална и днес - включително сред по-младото поколение. Подобно на свара, майсторството на табла често се предава от родители на деца, а играта вече може да бъде открита и в платформата на най-голямото българско онлайн казино, известно като генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан. 

Така сайтът събира в каталога си свара и табла - две от игрите, които са най-обичани от българите. Но фокусирайки се върху втората, струва си да се проследи нейното развитие не през годините, а през вековете.

Произход на таблата - митове и факли

Установено е, че таблата е сред най-старите настолни игри в човешката история. Смята се, че корените ѝ се “губят” някъде между Египет, Месопотамия и Персия, а “раждането” ѝ може да се проследи 5000 години назад във времето. 

Най-ранните открития на зарове от кост, подобни на тези за табла, са датирани от около 3000 г. пр.н.е. в Месопотамия (днешен Ирак/Иран). По време на разкопки в Ур (столицата на Шумер) през 20-те години на XX век са намерени цели игрални дъски, които днес са известни като “Кралската игра на Ур”. Това е най-сигурното археологическо доказателство за древен предшественик на играта.

Друг важен предшественик е древноегипетската игра “Сенет”, датираща от поне 3000 г. пр.н.е., чиито черти и принципи оказват влияние върху по-късното развитие на таблата, демонстрирайки дълбокото културно значение на игрите със зарове.

Модерната концепция на играта води към Персия

Традиционно се смята, че модерната концепция на играта произхожда от Персия. Играта Нард (в превод "битка"), която е леко модифицирана версия на по-ранни игри, се разпространява от Персийската империя към Далечния Изток и Арабия. Легендата разказва, че Нард е създадена, за да демонстрира по-сложно изкуство на стратегическа игра в отговор на индийския шах, въпреки че исторически шахът е по-късен.

Впоследствие играта става изключително популярна в Древен Рим, където е известна като Ludus Duodecim Scriptorum (“Игра на дванадесетте линии”) и по-късно, просто като Tabula (от латинското “дъска” или “маса”).

Някои извори водят до заключението, че личности като император Клавдий е бил толкова голям фен на таблата, че дори е написал книга за нея, а Нерон е имал навика да ѝ се отдава напълно в свободното си време.

Правилата на Tabula са възстановени през XIX век на базата на епиграма от византийския император Зенон (около 480 г. н.е.), която описва ход, в който той изпада от силна позиция в безнадеждна след злощастен зар.

Културни разлики при таблата

След времената на Римската империя, играта се разпространява на Изток чрез Византия и на Запад чрез търговци и арабски контакти през Средновековието.

В Гърция играта се нарича Тавли, произлязло от латинското Tabula. Там традиционно се играят три основни варианта: Портес (най-близък до модерния Бекгамън), Плакото и Февга. Тези варианти обикновено не включват Дублиращия куб, а тройните победи (марсове/кокове) се броят за двойни.

В България и Турция играта се нарича Табла (Тавла). Играта навлиза масово в българските земи през Османския период и бързо се превръща в неразделна част от социалния живот. Тук играта традиционно се играе с два стандартни зара от 1 до 6, като основният фокус е върху позиционната игра и изтеглянето на пуловете, без да се използва Дублиращият куб за увеличаване на залога.

Таблата като социален ритуал

В Гърция и България таблата е далеч повече от просто настолна игра - тя е социален ритуал. Играе се шумно и страстно, често в кафенетата и откритите пространства, заобиколена от публика, която следи всеки ход и коментира всеки хвърлен зар. 

За разлика от тихата концентрация, характерна за шаха, таблата насърчава демонстративността, възклицанията на радост при "дюшеш" (късметлийски зар) и драматичните въздишки при лош късмет. Именно тази публичност и емоционалност я запазват като неизменна част от балканската и близкоизточната култура.

Любопитни факти и митове: Съдбата срещу ума

Историята на таблата е пълна с интересни легенди, които осветяват нейното място в културата, особено в контраст с шаха.

Една от най-известните персийски легенди гласи, че след като индийски мъдрец създал шаха, за да демонстрира пред персийския цар надмощието на чистия ум и планиране, персийският мъдрец Бузурджмихр създал Нард (Таблата). Целта му била да покаже, че дори най-доброто планиране и стратегия са подчинени на Съдбата - представена от хвърлянето на заровете. 

Тази история перфектно капсулира баланса между късмет и умение, който определя играта.

Заключение: Вечният баланс

Таблата е повече от просто игра - тя е културен мост и огледало на човешката съдба, свързващо древните цивилизации на Изтока и Запада. Преминала през хилядолетия и десетки имена - от шумерската дъска до римската Tabula, персийския Нард и модерния Бекгамън, нейната същност остава непоклатима. И не е никак чудно, че е съумяла да оцелее и до днес.

Сайт №1 за спортни залози в България напомня да се играе отговорно, за да бъдат избегнати рисковете от развиване на зависимост.