Има игри, които са актуални днес, но утре вече са история - те не преминават теста на времето, а следите им се губят толкова бързо, колкото и са се появили сред хората. Но има и игри, които са история сами по себе си - игри, възникнали още в древността, но успели да оцелеят векове наред, поколение след поколение.
Пример за подобна игра е таблата - забавление, отлично познато и по нашите географски ширини. Смята се, че генезисът ѝ датира хилядолетия назад във времето, като на нея са се наслаждавали царе и фараони, търговци и моряци.
Таблата има своята бляскава и история и в българския бит. Смята се, че нашите предци се запознават с нея още по времето на Османската империя, но със сигурност тя е актуална и днес - включително сред по-младото поколение. Подобно на свара, майсторството на табла често се предава от родители на деца, а играта вече може да бъде открита и в платформата на най-голямото българско онлайн казино, известно като генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан.
Така сайтът събира в каталога си свара и табла - две от игрите, които са най-обичани от българите. Но фокусирайки се върху втората, струва си да се проследи нейното развитие не през годините, а през вековете.
Установено е, че таблата е сред най-старите настолни игри в човешката история. Смята се, че корените ѝ се “губят” някъде между Египет, Месопотамия и Персия, а “раждането” ѝ може да се проследи 5000 години назад във времето.
Най-ранните открития на зарове от кост, подобни на тези за табла, са датирани от около 3000 г. пр.н.е. в Месопотамия (днешен Ирак/Иран). По време на разкопки в Ур (столицата на Шумер) през 20-те години на XX век са намерени цели игрални дъски, които днес са известни като “Кралската игра на Ур”. Това е най-сигурното археологическо доказателство за древен предшественик на играта.
Друг важен предшественик е древноегипетската игра “Сенет”, датираща от поне 3000 г. пр.н.е., чиито черти и принципи оказват влияние върху по-късното развитие на таблата, демонстрирайки дълбокото културно значение на игрите със зарове.
Традиционно се смята, че модерната концепция на играта произхожда от Персия. Играта Нард (в превод "битка"), която е леко модифицирана версия на по-ранни игри, се разпространява от Персийската империя към Далечния Изток и Арабия. Легендата разказва, че Нард е създадена, за да демонстрира по-сложно изкуство на стратегическа игра в отговор на индийския шах, въпреки че исторически шахът е по-късен.
Впоследствие играта става изключително популярна в Древен Рим, където е известна като Ludus Duodecim Scriptorum (“Игра на дванадесетте линии”) и по-късно, просто като Tabula (от латинското “дъска” или “маса”).
Някои извори водят до заключението, че личности като император Клавдий е бил толкова голям фен на таблата, че дори е написал книга за нея, а Нерон е имал навика да ѝ се отдава напълно в свободното си време.
Правилата на Tabula са възстановени през XIX век на базата на епиграма от византийския император Зенон (около 480 г. н.е.), която описва ход, в който той изпада от силна позиция в безнадеждна след злощастен зар.
След времената на Римската империя, играта се разпространява на Изток чрез Византия и на Запад чрез търговци и арабски контакти през Средновековието.
В Гърция играта се нарича Тавли, произлязло от латинското Tabula. Там традиционно се играят три основни варианта: Портес (най-близък до модерния Бекгамън), Плакото и Февга. Тези варианти обикновено не включват Дублиращия куб, а тройните победи (марсове/кокове) се броят за двойни.
В България и Турция играта се нарича Табла (Тавла). Играта навлиза масово в българските земи през Османския период и бързо се превръща в неразделна част от социалния живот. Тук играта традиционно се играе с два стандартни зара от 1 до 6, като основният фокус е върху позиционната игра и изтеглянето на пуловете, без да се използва Дублиращият куб за увеличаване на залога.
В Гърция и България таблата е далеч повече от просто настолна игра - тя е социален ритуал. Играе се шумно и страстно, често в кафенетата и откритите пространства, заобиколена от публика, която следи всеки ход и коментира всеки хвърлен зар.
За разлика от тихата концентрация, характерна за шаха, таблата насърчава демонстративността, възклицанията на радост при "дюшеш" (късметлийски зар) и драматичните въздишки при лош късмет. Именно тази публичност и емоционалност я запазват като неизменна част от балканската и близкоизточната култура.
Историята на таблата е пълна с интересни легенди, които осветяват нейното място в културата, особено в контраст с шаха.
Една от най-известните персийски легенди гласи, че след като индийски мъдрец създал шаха, за да демонстрира пред персийския цар надмощието на чистия ум и планиране, персийският мъдрец Бузурджмихр създал Нард (Таблата). Целта му била да покаже, че дори най-доброто планиране и стратегия са подчинени на Съдбата - представена от хвърлянето на заровете.
Тази история перфектно капсулира баланса между късмет и умение, който определя играта.
Таблата е повече от просто игра - тя е културен мост и огледало на човешката съдба, свързващо древните цивилизации на Изтока и Запада. Преминала през хилядолетия и десетки имена - от шумерската дъска до римската Tabula, персийския Нард и модерния Бекгамън, нейната същност остава непоклатима. И не е никак чудно, че е съумяла да оцелее и до днес.
Сайт №1 за спортни залози в България напомня да се играе отговорно, за да бъдат избегнати рисковете от развиване на зависимост.