Луи XVI или кралят без нито една фаворитка

Според клюката четирите деца на гилотинирания суверен не били негови

В замяна съпругата му Мария Антоанета се радвала на доста “фаворити”

Иначе кралят бил добър войник, биел се храбро в битките на армията си

Не само че единствен от предшествениците не е изневерявал на жена си, не той не е имал даже и една “мимолетна любовница”

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен.

Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането є за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заемала мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

В средновековната история на Франция, та чак до великата є революция от 1789 г., прозира някаква странна закономерност. Ами колкото по-върли женкари и прелюбодейци са били нейните крале, толкова по-силни владетели се оказват, и обратното. На практика Франция, каквато е днес велика и огромна, са я заформили най-големите фустогонци сред нейните суверени от XVII и XVIII век - Анри IV, Луи XIV и Луи XV. На първия от тях историците приписват някъде към 60 завоевания на нежния фронт - официални фаворитки и любовници, включително игуменки на манастири.

Мария Антоанета

Но той е този, който успява да озапти религиозните вражди из Хексагона и да разшири държавата си на север, изток и юг. За “Краля-слънце” Луи XIV казват, че може би е имал по-малко жени от дядо си Анри IV, но те били далеч по-качествени и все изтънчени аристократки.

А знае се - прочутият владетел утвърждава окончателно абсолютната монархия като прогресивна за времето си система за управление, а Франция процъфтява и става велика сила. После короната надява на главата си неговият правнук Луи XV, който е свиреп донжуан поне колкото дедите си, но в интерес на истината, като суверен не е на равнището на предшествениците си на трона. Ама успял да си хване интелигентни и оправни фаворитки, които малко или много го замествали успешно в управлението на държавата.

Хроникьорите отпреди два-три века сочат единствено като “слаб крал” сина на Анри IV и баща на Луи XIV - Луи XIII, който обичал много балет и музиката, но имал през живота си... само две фаворитки! Които на всичко отгоре не си ги бил избрал сам, а му ги били осигурили неговата майка Мария де Медичи и съпругата му Ана Австрийска, като той според доста историци изглежда си падал и по еднополовата любов. Зли езици даже твърдят, че партньорите му ги препоръчвал неговият първи министър - кардинал Ришельо, в чиито ръце Луи XIII бил оставил на практика управлението на страната.

Иначе кралят бил добър войник, биел се храбро в битките на армията си, създал парижката академия на науките, но е смятан за аутсайдер сред френските владетели и с него жителите на Хексагона много не се гордеят. Преди всичко заради неспособността му да подчини феодалните владетели, да сплоти страната и да неутрализира враговете є, но също така заради загърбването на нежния пол - слабости, недостатъци и провинения, в които никой няма да набеди сина му - “Кралят Слънце”.

А виж Луи XVI, не само че единствен от предшествениците не е изневерявал на жена си, не той не е имал даже и една “мимолетна любовница”, камо ли фаворитка. И точно по времето на неговото управление назряват условията за великата френска революция, която избухва през 1789 г. и помита не самоизбухва Великата френска революция, не само абсолютната, но дори въведената от него конституционна монархия е пометена и Хексагонът се въвлича в жестоки турболенции. А Луи XVI макар и да е бил добър, или по-скоро добродушен крал за много от поданиците си, заплаща прекараните на трона 17 години с главата си, отрязана от безмилостната гилотина на революцията.

Луи XVI, Мария Антоанета и нейният брат и католически архиепископ - Максимилиан Хабсбургски

Та единствената жена в живота на “Луи Последният”, както го наричат, макар да не е точно така - по време на реставрацията на монархията от 1815 до 1830 г. властват един след друг двамата му братя Луи XVIII и Шарл X - е неговата съпруга Мария Антоанета. Тя е австрийска принцеса - дъщеря е и в същото време последното от 13-те деца на австрийския император Франц I и неговата втора съпруга Мария Терезия Неаполитанска. Омъжват Мария Антоанета за Луи XVI през 1870 г., когато тя е само на 14 години, а той на 15, като все още престолонаследникът по онова време на френската корона за малко да не стане баджанак на дядо си Луи XV.

Ами с цел да закрепят добрите отношения между Франция и Австрия, след като действащият крал овдовява от полякинята Мария Лешчшнска през 1768 г., малко след това царедворци му предлагат да сключи брак с по-голямата сестра на Мария Антоанета - Мария Амалия. Но момата въобще не била красавица, лицето є било май пъпчиво, може би поразено от шарка, та наближаващият шейсетте години суверен се разколебал и предпочел да остане верен на последната си фаворитка - Мадам Дю Бари. Внукът му Луи XVI - неговият баща и неговият по-голям брат умират преждевременно и той става без да иска престолонаследник - приема обаче да се ожени за Мария Антоанета, която според съвременниците є била голяма хубавица.

Но сключеният брак остава неизконсумиран цели седем години, дори след като вече двайсетгодишният мъж надява короната след смъртта на дядо му през 1774 г. А няколко месеца по-късно вече станалата френска кралица австрийска принцеса пише на майка си убийствено писмо, в което се оплаква от “свръх платоническото отношение” на благоверния към нея, наричайки го “този беден и горък човечец”.

В същото време се понасят слухове, че младият суверен е импотентен, че предпочита пред секса хобитата си като това да разглобява и сглобява часовници, да се занимава с дърводелство или пък да описва подробно всичко, което се изправя на пътя му, че страда от особена психоза заради преждевременната смърт на по-големия брат и баща му, отразила се пагубно върху неговата мъжественост и т. н.

Говори се още, че за сломяването на неговата вирилност била допринесла и средата, в която Луи XVI израсъл и която била доминирана от любовниците на баща му Луи XV. А те отблъсквали момчето, отчуждава ли го от родителя, унижавали го - поведение, което според психолози бил оставило незаличимо петно върху бъдещите брачни отношения на владетеля. А тъй като той не можел да задоволи нито физически, нито емоционално съпругата си в първите години на съвместния им живот, иначе добродушният Луи XVI позволил на кралицата да се отдаде на скъпи и глупави забавления, с цел да облекчи страданията є от минаването под венчило с него и за да забрави униженията и самотата си.

Според лекарите от ония години кралят обаче наистина страдал физически от нещо, което правело съвкуплението с жена много неприятно за него - мъчела го болезнена фимоза. Казано с прости думи, кожичката, покриваща главичката на пениса, поради физиологично стеснение не може да я заголи дори при ерекция и ако проблемът не се разреши от самосебе си след пубертета, е нужна лека хирургическа намеса. Не е известно как точно е бил решен този проблем на Луи XVI, но някъде на седмата година от брака му с Мария Антоанета в Париж гостува нейният брат и католически архиепископ - Максимилиан Хабсбургски.

След като нахоква двамата съпрузи с нарочна проповед заради най-малкото странния им семеен живот, той ги описва в писмо до майка си като “две тромави глупачки, които не знаят за какво Господ ги е създал”. Обяснява є също така, че заемащият френския трон мъж е много висок, несръчен, груб и плах, докато по-ниската му съпруга се интересува изключително от веселби и удоволствия, като в тази “комбинацията” въобще не се отваря дума за наследник. Тогава Мария Терезия взема нещата в нейни ръце, нарежда на щерката чрез австрийския посланик в Париж да бъде мила и любвеобвилна с мъжа си, и три месеца след отпътуването на архиепископ Максимилиан Хабсбургски за Виена бракът най-накрая бил “изконсумиран”.

Следва възторжено писмо на Мария Антоанета до родителката, в което кралицата подчертава:“Преживявам най-щастливия момент в целия ми досегашен живот”. Не след дълго в семейството проплаква и първото дете - дъщеричката Мария-Терез Шарлот и народът най-после престава да разказва вицове и да пее шеговити песнички за скарания със секса негов суверен. Ех, слухове започват да приписват бащинството на новороденото момиченце на херцога Франсоа Анри дьо Конини, после на шведския офицер и военен аташе Аксел фон Ферзен, както и на други красиви и тачени в двора мъже.

Въобще подозренията се разпрострели върху всички онези представители на силния пол, с които австрийката флиртувала по време на купоните, организирани от нея с благословията на благоверния и които ненавиждащите я придворни наричали “фаворити”. Както и да е, но след Мария-Тереза Шарлот, семейството си родило още три деца, включително хвърления от революционерите-републиканци в затвора и умрял там през 1895-та на 10 години престолонаследник Луи XVII.

Според френските историци неумението или нежеланието на краля да се занимава с жени било довело дори до там Мария Антоанета да се смята за нещо повече от него и подобно на фаворитките на неговите предшественици, да се намесва в управлението на държавата. Давайки си сметка за опасността от подобни напъни, кралят ги пресякал овреме, лишавайки съпругата си от каквото и да било политическо влияние, проявявайки се като мъж с характер.

Ако се вярва на хроникьорите от края на XVIII-ти век, Великата френска буржоазна революция ликвидирала абсолютната монархия, но едновременно с това най-после запалила пламъка на истинската любов между Луи XVI и Мария Антоанета. Сближили се били те особено след свалянето на краля от престола през 1891 г. и най-вече след арестуването им през 1792 г. при техния опит за бягство в чужбина с децата. После, по време на скалъпените срещу двамата процеси за държавна измяна и след заключването им в мрачния парижки пандиз “Кулата на Храма” в очакване на изпълнението на издадените срещу тях присъди “смърт на гилотината”, двамата стават на практика неразделни.

Ако се вярва на твърденията до близки на суверена лица, то австрийката дори била предложила на вече гражданина Луи Бурбонски да прекарат последната си нощ заедно, значи оная преди обезглавяването му на площад “Конкорд” на 21 януари 1793 г. Можели са да си се порадват - Луи бил на 39 години, съпругата му на 38, но той отказал, но само защото искал да прекара цялата нощ в молитва, както бил направил в навечерието на коронацията си. Девет месеца по-късно, на 16 октомври, Мария Антоанета също била изправена пред гилотината, но множеството отпред вместо някаква прокламация към народа, я чуло да казва само: “О, господине, извинявайте много!” Ами в суматохата възпитаната във Виена жена със синя кръв била настъпила палача си...

Трийсетина години по-късно посечените от Революцията съпрузи били обявени за мъченици от голяма група френски интелектуалци, начело с великия поет Алфонс дьо Ламартин. Ами трябвало да го сторят, тъй като според тях Луи XVI имал куп заслуги към сънародниците си - той бил премахнал феодализма, превърнал абсолютната монархия в конституционна, дал редица свободи на обикновените хора, не изпратил армията срещу избухналия метеж след превземането на Бастилията на 14 юли 1879 г. и не го потопил в кръв. Да, но казват, че обвинението в държавна измяна срещу обезглавените крал и кралица не е снето и до днес.