Борбата с този род престъпност е особено трудна
Слоновата кост отдавна вече е ахилесовата пета на проблема “природа и бизнес”. Чисто и просто изключителната стойност на един природен дар е обладана от големия шанс да се изкарат много пари! И затова, ако се връщаме понякога към тая тема, то е заради нейната крещяща актуалност.
Въпреки вземаните спешни мерки, въпреки че повечето африкански държави приемат какви ли не строги и свръхстроги закони, нелегалната търговия с “бялото злато” продължава да цъфти. И ако се запазят сегашните темпове на слоноунищожаването, на Черния континент през следващите години, такива животни ще има само в зоопарковете.
Прогнозите са тъжни, но затова пък са достатъчно реални. И как няма да е така, когато тоя род контрабанда се е превърнала в източник за обогатяване на множество хора: като се почне от обикновените митничари и се стигне даже до някои държавни глави, от дребните бракониери до министри- прекупвачи. Това са твърдения на туниското издание “Жьон Африк”, които са почерпени от живота.
Със слонова кост се търгува, както се казва, от незапомнени времена. През първата половина на 20-ти век пазарната є стойност е била 10 долара на килограм. В началото на 80-те години тази цифра станала 74. А днес на западноевропейските пазари вече се борави с големи числа. Да се продадат бивниците на слон със средни размери, означава да се спечелят много пари.
През 1980 г. само за 6 месеца в Централната африканска република били ликвидирани 1200 слона. В Кения през последните години са унищожени половината популации на това животно. Поради отравяния на водопоите с пестициди някои от тропическите гори на Заир отдавна са лишени от това гигантско същество. Въобще списъкът на тези трагични факти е твърде дълъг.
Борбата с тоя род престъпност е особено трудна. Ако се изпусне “ловният момент”, следващите следи на нарушителите могат да се смятат за заличени. От къде е дошла слоновата кост за статуетката, поставена на някаква си витрина в Хонконг или Брюксел? Мъчно може да се узнае дали въпросният слон е убит от бракониери. Какво биха могли да направят в това отношение влиятелните държави? Например, ако чрез строго законодателство на пазара изчезнат изделията от “бяло злато”, това ще изстуди страстите на контрабандистите. Може така да се направи, че слоновата кост да престане да бъде моден артикул. Нали някога изчезването на щраусовите пера от дамските шапки на европейките спаси съществуването на щрауса като вид.
Изплашеният джан бяга по посока на вятъра
-2.jpg)
Дивото магаре е наричано от тангутите джан.
Външните сетива на животното са развити превъзходно
В книгата си “Монголия и страната на тангутите” великият руски пътешественик Пржевалски пише: “За най-забележително животно на степите може да се смята дивото магаре, наричано от тангутите джан. Впрочем степите не са изключителното местообитание на описаното животно, то те не отбягват и планините, ако в тях има пасбища и хубава вода. Животните обикновено образуват стада от 10 до 50 броя, табуни с няколкостотин екземпляра срещах само в степите край езерото Кукунор. Всяко отделно стадо се състои от кобили, които са предводителствани от жребец. Външните сетива на животното са развити превъзходно: вижда и чува удивително. Най-удобно е да се причака на водопой, както и правят местните жители, които твърде много ценят месото му, особено през есента, когато то е с доста сланина. Изплашеният джан бяга по посока на вятъра с вдигната глава. По време на тичането стадото следва водача, като обикновено се проточва в една линия. Гласът на животното чух само два пъти. Той изглежда като глухо, но достатъчно и отривисто реване, съчетано с пръхтене.”
-3.jpg)
Търсят затулени котловини и се преселват там
Ловците твърдят, че заекът обитава мястото, където се е родил. Това обяснение е правилно, но само за нормални условия, защото са известни много факти, които принуждават животното да напуска постоянното си местообитание. Причината за това, например, е липсата на спокойствие при интензивни полски работи, масова паша на овце, броденето на кучета, форсирано ловуване в полето, както и някои природни условия. Когато започнат да духат пронизващите ветрове и стегне мраз, зайците, които пребивават по върховете или склоновете на възвишенията, изложени на студени ветрове, със сигурност търсят затулени котловини и се преселват там. А през есенния дъждовен период заекът преминава от ниските мокри ливади в по-сухите места, където намира по-добра защита от влагата. А ако в съседство има гора, той с удоволствие търси убежище в нея.