Лютият вой

“Затаил дъх, той съгледа два биещи се огромни глигана...”

И този миг на слабост веднага беше използван от противника 

Гората весело се усмихваше на слънцето. А ветрецът едва-едва погалваше листата є. Тишината се нарушаваше само от стъпките на надзирателя, който обикаляше района си с радостното усещане, че този ден няма да има нарушения.

Едно време се е отворило, само за лежане... -издума полугласно човекът и се заозърта: да не би някой, недай си Боже, да е чул нещо.
Надзирателят беше достатъчно сериозен в работата си, за да си позволи волност. Но човещина е, мисълта не можеш я прогони лесно...
Въоръженият надзирател на закона продължи да крачи между дърветата, измъчван от доста досадно хрумване. Тъкмо да излезе на една достатъчно светла и твърде ласкава поляна, дочу силно пръхтене, чупене на съчки, някаква необичайна за горското безмълвие шумотевица. Затаил дъх, той съгледа два биещи се огромни глигана...

А борбата сякаш ставаше все по-жестока. Двете разярени страшилища, наперели се като овни, бяха застанали насред поляната - като че ли са на арена. Задните им крака просто бяха потънали в меката земя. По напрегнатите им пози можеше да се предположи каква огромна сила витае в тях и ги тласка към кръвнишки бой...

Ненадейно единият глиган подгъна предния си крак. И този миг на слабост веднага беше използван от противника - замахвайки с главата си, той изскубна голям кичур гъста черна вълна от гърба на първия. Но и съперникът му не остана длъжен. Даже ударът му се оказа много по-бърз и по-силен. И най-важното, точен - противниковата кожа беше разпрана с острите глиги. Раненият се настърви и яростно се нахвърли срещу първия, явно по-опитен борец. И както можеше да се очаква, получи втори силен удар. Отново полетяха кичури глиганска вълна.

Забравил за себе си, надзирателят се беше ококорил. Такава интересна сцена едва ли ще му се отдаде да види друг път. “Как може да са толкова пъргави тия грамадни зверилища!”

Като издаваха някакви дрезгави звуци, съвсем подивелите животни продължаваха да се носят из поляната като таласъми. Всеки търсеше да удари с бойниците си в някое слабо място на съперника: гърлото или корема.

По едно време след размяна на няколко взаимни атаки глиганите се отдръпнаха. Застанаха на 2-3 метра един от друг, хриптяха и зорко се наблюдаваха. По-опитният от тях, може би маневрирайки, почна да рови земята. А това за другия беше сигнал за щурм. Но хвърляйки се напред, яростта му оказа лоша услуга. Риещият така отметна глава си, че острите му глиги се забиха в побеснелия нападател. Рукна кръв. И чак тогава победеният напусна арената. Гората не му се присмя. Тя го скри от други опасности...

В дървесни дупки

Освен кълвачите в дървесни дупки гнездят още много други птици - гълъбите, синигерите, скорците и дори някои патици /звънарката, мандаринката, турската патица/. Случва се даже някоя зеленоглавка да снесе яйцата си в хралупа, но това обикновено завършва доста трагично за патетата. Малките на патиците, които постоянно гнездят в хралупи , имат остри нокти на краката си и лесно се измъкват навън. Патенцата на зеленоглавката имат на краката си тъпи нокти, затова не могат да се изкатерят по отвесната стена на хралупата и ако тя е дълбока, малките загиват.

Ловният териер

Ловният териер има германски произход. Благодарение на дълга и внимателна селекция се е установил днешният стандарт на ягдтериера, т. е. на ловния териер. Той е безстрашен, неуморим, гони упорито със звънлив глас. Изключителен е като преследвач на кървава диря, мил и любим помощник на съвременния ловец.

Над земята, под земята, в най-гъстите и непроходими шубраци, а така също и във водата той работи с еднаква упоритост и желание. Винаги е готов да изпълни най-тежката задача, поставена от ловеца.

Това изключително интересно и полево куче, по-скоро кученце е известно във всички европейски страни. Много е популярно и се ползва с особено внимание и уважение от страна на кинолозите. Изразява своята сила и способност при подземен лов. За всички бозайници, които се крият в дупки, то е враг номер едно. Същата настървеност проявява и при лова на диви свине. Безгрешният му нос го е подчертал като първокласен кръвоследник. Неговата ловкост, сила и издръжливост са пословични. Със силните си челюсти, със здравите си и остри зъби той майсторски си служи в борбата с хищниците.

Ловният териер е едно изключително борбено куче. Никой не би повярвал, че този мъник може само за няколко минути да се справи с огромна дива котка или стара и опитна лисица. Така силно захапва хищника, че в повечето случаи със сила трябва да разтворим челюстите му, за да пусне захапаното място.

Не се колебае да влезе в борба и с най-голямото куче. Още с първия скок веднага го хваща за гръкляна, а ако стопанинът му е застрашен от злонамерени лица или зверове, то се хвърля като лъв и го отбранява.

Безстрашен е и много умело влиза в бързите и дълбоки води, за да донесе отстреляния дивеч. Затова му помага и гъстата и остра козина. Разбира се, за да стане истински помощник на ловеца и да проявява всичките си качества, нужна е правилна и упорита дресура.
Ловният териер се ползва и с особено внимание от семейството на ловеца. Той е немирен, игрив, закачлив и винаги готов на гоненица с малките деца. Поради дребния си ръст е много икономичен по отношение на изхранването. Заема скромно място в къщата на ловеца. Само една възглавница или остро чердже са достатъчни за него. Той е и верен пазач не само на ловеца, но и на раницата му, на отстреляния дивеч, на целия дом.