Тигрите - изчезващи животни

Жестоко изтребване на красивите хищници

Вписани са в “Червената книга” 

В наши дни специалистите са единодушни: тигрите се намират под заплахата от изчезване, ако не се вземат строги мерки. В началото на 20 век само индийският подвид е наброявал 40 000.

Кои са причините за намаляването на тези животни? Една от основните е хищническото изтребление на дивеча - тази цивилизаторска болест, чийто ярки симптоми се откриват още през 19 век. По меродавни данни през по-миналия век само в Индия са изтребени около 200 хиляди тигри. През последните десетилетия особено пагубно влияние оказва химизацията в селското и горското стопанство.

Жестокото изтребване на тези хищници, човешката алчност при ловуванията е стимулирала появата на тигри-людоеди. Например през 1862 г. един такъв людоед просто прекъснал строителството на железопътната линия Бомбай-Алахабад, ликвидирайки над 100 работника. И в наши дни жителите на много индийски села не смеят да излизат нощем. А тук-там по пътищата се съзират знаци: “Внимание! Тигри!”. Хората с опит доказват, че човекоядци стават само тези тигри, които под влияние на независещи от тях обстоятелства са принудени да преминат към непривична храна.

Причината за такъв преход в 9 от 10 случая са раните, а в един-старостта. Раната, принудила тигъра да стане людоед, би могла да бъде в резултат на несполучлив изстрел от страна на ловеца, който изоставял и не преследвал раненото животно. И така в голяма степен хората си остават виновни за “престъпленията” на тигрите.

Въпреки всички мерки днешната съдба на тигрите не е особено благовидна. И не случайно те са вписани в добилата печална известност “Червена книга”, където се регистрират застрашените животински видове.

По време на лов - Осторожно!

Ловната пушка епредмет с повишена опасност и за този, който борави с нея, и за околните хора. И затова действията с нея трябва да се вършат много остороножно, съобразително, да не се нарушават правилата за безопасност.

Ако дивечът се намира на вода, лед, замръзнала земя /да не говорим за камъни/, ловците трябва добре да знаят, че сачмите дават съвсем неочаквани рикошети. Случвало се е в камениста местност след няколко такива рикошета куршумът да попадне даже в самия стрелец. Гърми ли се отблизо в много твърд предмет, обикновено куршумът с голяма сила отскача право назад и попада в този, който е произвел изстрела. А раняването с ловно оръжие често пъти е смъртоносно. Така, например, при удар в костите куршумът леко се деформира и разрушава жизнено важни вътрешни органи.

Особено е опасно да се доубива раненото животно с приклад, когато пушката е заредена. Това може да доведе до трагичен инцидент или в по-добрия случай до повреждане на оръжието. Тогава обикновено раните са в корема или в долната част на гърдите. А нараняването със сачми от близко разстояние в повечето случаи носи смърт-попадайки в човешкото тяло, сачмите действат като избухващи снаряди. Твърде е голям и шокът поради силното разтърсване на целия организъм.

Не бива да се стреля по посока на хора или домашни животни даже и да са по-далече-често пъти няколко от сачмите образуват лепки и летят на големи разстояния с енергия, способна да причини сериозни наранявания. Освен това в тръстиките и храсталаците не трябва да се стреля по птици, летящи по-ниско от 3 метра, защото не е изключено точно тогава там да се мерне някой. Най-общо важно правило е: при лоша видимост ловните обекти трябва да бъдат най-малко на 3 метра от повърхността на земята или водата.

Зиме - за скобари

По принцип през зимата рибата избягва бързеите /нужна е сила, а тя трябва да се пести/. Като попремине студеният сезон, тогава всичко живо се понася към тях. Наближи ли пролетта, става масово преместване към бреговете. Естествено, опитните въдичари се съобразяват с всички тези обстоятелства в рибешкия свят.

Общо взето на зимен сън ги избива шараните, каракудите, сомовете, линовете, платиките. Бавно реагиращи във всяко отношение са щуките, белите риби, мрените, костурите, уклеите, речните кефали, бабушките. А що се касае до зимен ловен обект, може би скобарът е най-близо до въдичарските желания. Така смятат много от майсторите на риболовния спорт.

Какво е характерно за тази риба? Доста малката уста за големината на скобара е един от натрапващите се външни белези. По начало е стадна риба, предпочитаща бързото течение и твърдото каменисто дъно. През зимата се притаява в тихите вирове-студенолюбието є е известно.

Придънното съществуване на скобара изисква и съответни въдичарски прийоми. Трудно се надлъгва. Но най-добре е стръвта /коята трябва да е малка/ да се влачи по дъното. Обикновено при кълвенето своеволничи: макар че практически се храни през целия ден, около час е действен, после пък толкова време безделничи. Засичането му трябва да е енергично. А и съпротивата му е твърде яростна.