Наполеон Бонапарт, императорът за когото любовта е само страст

Има законен наследник от втората си жена, но потомците са от негови извънбрачни синове

Великият корсиканец се оказва фен на “отворения брак”, прелюбодеянието за него не е грях 

Жителите на Париж и на целия Хексагон започват да виждат в него спасителя на Франция

Двамата влюбени започват да си си разменят сладникави писъмца, добре запазени из парижките архиви

Знае се, кралете никога не са оставали без любовници, но само във Франция тези жени са били институция с определена социална функция и политическа роля. И в обкръжението на коронованата глава са ги наричали фаворитки, тоест предпочитани, избрани, любимки, като е нямало никакво значение дали произходът им е бил знатен или съвсем обикновен.

Държавната необходимост е принуждавала краля да сключва брак без любов, елегантно казано с партньорка със студено-синя като неговата кръв и той е търсел желаните емоции и безметежния физиологичен екстаз другаде, при червена, истински гореща кръв. И дали заради слабостта на монарха към обикновено винаги младата и хубава жена като секс-партньорка или поради предпочитането й за интелектуална дружка, но лека-полека в двора му тя заемала мястото на кралицата, приета безпроблемно дори от самата нея.

Да, за класика на френската литература Стендал бъдещият император Наполеон Бонапарт бил толкова невзрачен на първата си среща с Жозефин, че именитият писател не можал да повярва този невдъхващ доверие млад мъж да е генерал. Креолката обач не се съмнявала, а вероятно закодираните в смесената й индианско-европейска кръв пророчески способности са й подсказвали, че пред нея е картата, на която трябва да заложи бъдещето си.

Елеонор Дьонюел дьо Ла Плен, родена в семейството на дребен парижки буржоа  

И хубавицата се хвърля в обятията на невзрачния генерал, като ще бъде постоянно до него в годините на безспирния му възход към все повече и повече власт, могъщество и световна слава.
Както стана дума миналата събота, срещата се случва в средата на октомври 1795 г., когато едва навършилият 26 години вече висш офицер и началник на Вътрешната армия на все още Републиката току що е смазал бунта на монархистите срещу революционната власт. И жителите на Париж и на целия Хексагон започват да виждат в него спасителя на Франция след години на размирици, а той окрилен от всенародната любов, се отдава на другата, по-сладката, сластната, изпепеляващата чувства и сили, тази към обичаната жена.

Като начало двамата влюбени започват да си си разменят сладникави писъмца, добре запазени из парижките архиви. И в едно от тях, стъкмено на 28 октомври 1795 г., Жозефин пише на Бонапарт: “Вече не идваш да видиш приятелка, която те обича. Напълно си я изоставил, а грешиш, защото тя е нежно привързана към теб. Ела утре, в неделя, на обяд с мен. Трябва да те видя и да обсъдим някои интересни неща заедно. Приятна вечер, приятелю, прегръщам те! Вдовица Боарне.” Бонапарт отговорил на това писмо още същия ден: “Не мога да разбера какво е могло да те накара да напишеш писмото си. Моля те, повярвай ми, когато казвам, че никой не желае приятелството ти повече от мен и никой не е по-склонен от мен да направи каквото и да било, за да го докаже.

Ако задълженията ми позволяваха, щях да дойда лично аз, за да ти предам писмото си! Буонапарте”. Да, така се е наричал Наполеон с напрактика италианското си фамилно име - дедите му били от Тоскана, като преди да сложи императорската корона издънката им го променя за благозвучие по френски в “Бонапарт”.

Мария била изключителна красавица, изтънчена и елегантна.

В навечерието на Новата 1796 г. двамата решават да се оженят и в началото на април 1796 г. сключват брак на гражданска церемония в кметството на някогашния Втори район на Париж. Само два дни след сватбата Наполеон отива на война като главнокомандващ на френската армия в първата й италианска кампания, през която той ще разкрие военния и политическия си гений. Защото въпреки численото превъзходство и логистичните предимства на вражеските армии на Австрия и на кралството на Пиемонт и Сардиния, генерал Бонапарт ги побеждава и вдъхновен от този успех великият Лудвиг Ван Бетовен му посвещава безсмъртната си симфония №3 - “Героичната”.

А докато съпругът й се прославя на бойното поле, още в началото на италианската кампания, похотливата и сластна Жозефин го замества в чаршафите с още по-млад от него любовник - капитан Иполит Шарл. Разбира се, новината стига до генерала, но тя е придружена с оправданията на Жозефин, че походната шатра на военачалника Бонапарт никога не била оставала без голо женско присъствие. То си било самата истина, като дори вече маститият военачалник се оправдал пред хроникьори, описвайки извънбрачните си похождения по следния начин: “Жозефин се прави на ревнива, защото винаги се страхува, че аз ще се влюбя.

Но нима не знае тя, че любовта не е за мен? Какво е любов? Страст, която оставя цялата вселена настрана, за да се съсредоточи единствено върху любимия човек в името на някакъв мимолетен екстаз.” Та независимо от прелюбодеянията на двамата, те остават здраво свързани като семейство, а през 1804 г., когато се самообявява за император, Наполеон лично слага на главата на Жозефин короната на императрица.

Но не много време след сватбата, може би година или две, съпружеското единение особено в леглото започнало да тревожи Наполеон - майката на син и дъщеря от първия си съпруг, не успявала да забременее от него и той взел да се съмнява, че вината за това е само у него, тоест, че бил стерилен. Обзема го нещо като параноя от неспособността за бащинство и се отдава всеотдайно на поголовни проби с цел доказване на противното с метресите си както в Париж, така и из цяла Европа по време на военните кампании. От всичките му любовници историците обаче цитират най-вече две поради една съвсем основателна причина. Първата се казвала Елеонор Дьонюел дьо Ла Плен, родена била в семейството на дребен парижки буржоа през 1787 г. или 18 години след императора.

Наполеон завинаги бил разделен със сина си, който става задочно и само на книга император на Франция за две седмици.

Хубавата и остроумна девойка обичала да ходи на театър заедно с майка си и след поредния спектакъл някъде в началото на 1805 г. се запознала с капитана от известния с подвизите XV-ти драгунски полк - Жан Оноре Франсоа Равел. Оженили се на бърза ръка, но само след три месеца Елеонор станала парясница - мъжът й бил изловен да поправя документи за отърваване на военната служба, вкарали го в затвора и властите дали скорострелен развод на едва деветнайсет годишната му съпруга. Останала без средства, тя се сетила за приятелката си от девическия парижки колеж - Каролин Бонапарт, потърсила я за помощ в двореца на станалия вече император неин брат и веднага била назначена за асистентка на по-малката му сестра.

И някъде през март 1806 г. хубавичката парясница става любовница на Наполеон, а когато в навечерието на Новата година той е в полския град Пулутск начело на войските си, получава отдавна чакана вест - на 13 декември Елеонор е родила в Париж неговия първи син - Леон. Любопитен е фактът, че императорът никога не вижда нито детето си, нито любовницата си - грижи се за тях от разстояние, изплаща им пенсии, омъжва майката за полковник, а когато той е убит в Русия - за цял граф. Важното за Наполеон била доказаната му способност да си осигури законен наследник и той започнал сериозно да се замисля за развод с Жозефин и за законен брак с друга, млада и плодовита жена, която да му роди Наполеон II.

В Австрия Наполеон II получава едва ли всички възможни благороднически титли, но умира от туберкулоза през 1832 г. само на 21 години.

Започва той усилено да я търси, но междувременно му се предоставя втора възможност да докаже божията благословия да бъде баща - през 1807 г. Полша го посреща като освободител от руското и пруското иго и нали си е истински французин, императорът не пропуска възможността да усети местните нюанси на сладострастието. Та на някакъв прием в негова чест той се запознава с красивата графиня Мария Ланчинска - Валевска, която е едва двайсетгодишна, но вече е вдовица, след като е била омъжена за две години за по-възрастния от нея с над половин век местен граф Валевски.

Влюбва се императорът, казват този път истински - според съвременниците й Мария била изключителна русокоса красавица, изтънчена и елегантна. Естествено Наполеон запова да се задържа по-задълго край нея, но до такава степен, че във висшето общество на Варшава и на другите големи градове на страната започват да наричат хубавицата “Полската съпруга на Наполеон”. И съвсем закономерно на 4 май 1810 година прекрасната графиня ражда син на Наполеон, който двамата наричат Александър, като той ще носи фамилното име на майка си - Валевски.

А когато след разгрома на френската армия в края на 3013 г. при Лайпциг от обединилите се големи европейски държави, той абдикира и през април 2014 г. е заточен на о. Елба, Мария е единствената негова любима жена, която го посещава там и остава при него няколко месеца. Със себе си била довела и малкия Александър, като според историците през целия си живот Наполеон никога нямал време да се радва на някое от децата си, но го намерил на малкия италиански остров Наполеон и го посветил на Александър - играели заедно, къпели се в морето и се разхождали из горите. Казват също така, че графиня Валевска е била тази, която била убедила “френския си съпруг” да избяга от заточението, тоест да се върне в Париж и да се качи отново на императорския трон. Та било то и само за сто дни, до разгрома на предвожданата от него френска армия през юни 1815 г. при Ватерлоо от Великобритания, Прусия, Германия и Холандия.

Но думата беше за неутолимото желание на Наполеон Бонапарт да има законен наследник и за да може да мине отново под венчило, през 1809 г. той се развежда с неспособната да забременее от него Жозефин дьо Боарне. Да му търсят нова съпруга са активирани първите дипломати на империята и най-оправните от тях намират подходящата бъдеща булка в лицето на Мария-Луиза Леополдин Франсоаз Тереза ??Жозеф Луси Хабсбург. Тя е родена на 12 декември 1791 г. във виенския дворец “Хофбург”, най-голямата дъщеря е на последния император на Свещената Римска империя и пръв император на Австрия - Франц II и е племенница на гилотираната френска кралица Мария Антоанета. Бракът на осемнайсетгодишната ерцхерцогиня с Наполеон е политически, тъй като освен да зарадва евентуално със законен наследник силния човек на Европа по онова време, той цели да се заформи здрав съюз между Париж и Виена.

Ами двустранните отношения били силно обтегнати след победите преди години на Наполеон срещу австроунгарската армия и след екзекутирането на нейната принцеса насред френската столица. Изглежда ненормално, но за Наполеон било съвсем естествен този, така да се каже държавнически брак, да бъде сключен в негово отсъствие чрез изпратен лично във Виена официален представител. Честта се паднала на верния му маршал Бертие, който пристигнал в австрийската столица, за да поиска ръката на Мария Луиза и при съгласие - да й предложи сключването веднага на брак. Срещата на висшия френски военен с хубавата девойка се състояла на 8 март 1810 г., като според съвременници просто нямало начин момата да отхвърли предложението, заобиколена от настоятелните баща, майка и куп роднини. А само три по-късно - на 11 март - гражданският брак бил сключен в тържествена обстановка без младоженците да са се виждали някога.

После, на 13 март, младата булка напуснала Виена и тръгнала за Франция, придружена от процесия от осемдесет и три карети. На 27 март тя пристигнала в намиращия се северно от Париж красив град Компиен, където Наполеон я посрещнал и както твърдят хроникьори, той остава толкова доволен от външния вид и фигурата на съпругата си, че въобще не се поколебал “да изконсумира” на бърза ръка брака. Чак след това, на 2 април 1810 г., се състояло и “френското минаване под венчило” в салон на двореца “Лувър”, превърнат специално за религиозното бракосъчетание в параклис. А на 20 март 2011 г. в палата “Тюйлери” се родил Наполеон Франсоа Жозеф Шарл Бонапарт, като в Париж проехтяли сто и един топовни гърмежа. На таткото обаче било писано да прекара много малко време с момчето си заради непрекъснатите военни походи и когато то било на три години го видял за последен път.

След абдикацията на Наполеон в началото на април 1814 г. Мария Луиза пожелала да го последва на о. Елба, но баща й Франц II й наредил да хваща веднага пътя за Виена заедно с детето си и тя го послушала. Така Наполеон завинаги бил разделен със сина си, който между другото става задочно и само на книга император на Франция за две седмици - от 22 юни до 7 юли 2015 г. или след битката при Ватерлоо. В Австрия Наполеон II получава едва ли всички възможни благороднически титли, но умира от туберкулоза през 1832 г. само на 21 години. Злите езици обаче разправяли по онова време, че красивият като майка си млад мъж бил отровен, тъй като присъствието му в австрийския императорски двор било станало много неизгодно и дори вредно за Виена.

А както бе споменато миналата събота в началото на разказа за метресите и жените на Наполеон Бонапарт, той продължил да тества способностите си да бъде баща, при това успешно, дори и на острова Света Елена сред Атлантическия океан, където бил заточен от смазалите го врагове и където живял до последния си ден - 5 май 1821 г.