Язовир „Йовковци“ има запаси на питейна вода за поне 6 месеца

Министерство на културата отпусна 140 000 лева за ремонт на къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов

Завод за електрически превозни средства ще отвори 2000 работни места у нас

Хванаха евродепутата Ангел Джамбазки да шофира с алкохол в кръвта

В МОСВ не е постъпвало заявление за внос на отпадъците, задържани в Италия

Как купуват изборите в САЩ и колко ще струва победата през 2020-а Най-богатите от милиардерите на Америка купуват общонационалните избори по $100 на глас и дори печелят от това

Нови коли за скиорите Радослав Янков, Алберт Попов и Владимир Зографски ще карат Audi Q5

Джип отнесе светофар в столичния кв. Овча купел

Борисов присъства на първото заседание на лидерите на ЕНП, ръководено от новия президент Доналд Туск

Хиляди алжирци излязоха на протест срещу провеждащите се президентски избори

БАБХ ще взема проби на всяка пратка с птиче месо и субпродукти с произход Полша, предназначени за България

Топлофикация Русе плаща 80 000 лв. обезщетение на жена, паднала в изкоп с вряла вода

Комисар Венелин Младенов е новият началник на „Пътна полиция“ в Пловдив

Арестуваха пловдивски антимафиот за търговия със стоки менте

Рекордни 19 номинации за „Треньор №1“

Образованието и заетостта като път за борба с бедността По-бързо растат доходите на най-богатите домакинства

Диалогът около доходите на домакинствата често се съсредоточава около динамиката на средните заплати, които обаче са твърде абстрактно понятие, отдалечено от реалния опит на хората. Далеч не всички доходи са от заплати, а средна заплата не получава почти никой работещ. По тази причина, настоящата статия представя поглед към пълното разпределение на доходите според последните достъпни индивидуални данни от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) на НСИ и Евростат.

Необходимо е методологическо уточнение, преди да пристъпим към прегледа на данните. Използваните тук данни почиват на използваното от НСИ определение на домакински бюджет, който включва доходите от заплати, пенсии, помощи, трансфери, бизнес, продажби и други. Въпреки че навсякъде представяме данни за брой хора, единицата на анализ винаги е домакинство и неговият еквивалентен доход, който взема предвид структурата на споделените разходи в рамките на едно домакинство и претегля различно възрастните и децата в него. Линията на бедност в България и понятието за риск от бедност, според дефиницията на Евростат, пък отговарят на 60% от медианния доход за определената година.

Представените криви на доходите са формирани около медианния доход и линията на бедност – към 2017 г. те са съответно 555 лева и 333 лева на лице от домакинство. Множеството на доходите е разделено на 30 доходни групи, като всяка от тях отговаря на 1/5 от линията на бедност, и разпределението на населението по този критерий.

Най-големите струпвания са при домакинствата между линията на бедност и медианния доход – в тази група, с доходи на лице от домакинство между 333 и 555 лева, влизат 2,2 милиона души. Под линията на бедност са други 950 хиляди души, a с доход над средния за разглежданата година – 699 лева, са малко над 3 милиона души. Интересно е, че спрямо предишното изготвяне на кривата на доходите от страна на ИПИ разпределението u се е „изгладило“ до известна степен – докато през 2013 г. тя имаше още едно видимо струпване на хора около медианния доход, то през 2017 г. второто струпване вече се е изместило дори над средния доход на лице от домакинство. Това е следствие както от чувствителното повишаване на доходите през последните години, така и на увеличаването на дeла на доходите от работна заплата, вследствие на скока на заетостта.

Същевременно, кривата на доходите демонстрира и някои особености на неравенството у нас. Въпреки че формално индикаторите за неравенство сочат ръст през последните години, това е следствие най-вече на по-бързия ръст на доходите на най-богатите домакинства, което им позволява да увеличават разликата спрямо средната класа и бедните. Постепенната нормализация на разпределението (в чисто математическия смисъл) на доходите обаче говори за разрастване на дела на хората със средни и над средни доходи.

Сама по себе си, кривата на доходите обаче не е достатъчна, за да обясни движещите фактори зад бедността. Връзката между образование и доходи е повече от очевидна. Притеснително е обстоятелството, че при хората с основно и по-ниско образование почти половината от тях (и пика на разпределението) попадат под линията на бедност. Очаквано, населението със средно образование следва почти точно общата крива на доходите, с леко изместен, спрямо медианния, доходен пик. Най-отчетливата разлика има при хората с висше образование – при тях няма видимо струпване в една отделна доходна група, но хора под линията на бедността почти отсъстват. При тях е и най-големият брой хора с доходи на лице от домакинството над 2 хиляди лева месечно – почти 200 хиляди души. С други думи, дори и на фона на основателните съмнения за качеството на висшето образование в България, придобиването му до голяма степен гарантира задържане извън групата на бедните, и дори доходи над средните.

Освен образованието, ключова роля при риска от бедност играе и икономическата активност. Докато при заетите (независимо дали на пълно или непълно работно време и от типа заетост) струпването е в доходните групи около и над средните доходи, то при безработните, пенсионерите и неактивните значителен дял от хората остават под и около линията на бедността. За по-младите бумът на пазара на труда през последните пет години се оказа път към излизане от бедността. Хронично ниските доходи на пенсионерите обаче, и особено на домакинствата, съставени само от пенсионери, са доста по-голямо предизвикателство, дори и само поради обстоятелството че повишаването на доходите им е обект на държавна политика и обективни бюджетни ограничения.

 

Средната класа се разширява

Като цяло, кривите на доходите според последно достъпните данни от EU-SILC дават най-вече повод за оптимизъм, благодарение на нормализираното разпределение на доходите и видимото разширяване на „средната класа“. Продължава да е валидно заключението, че единствената относително сигурна стратегия за задържане извън групата на бедните – и постигане на относително високи доходи – е комбинацията от високо образование и заетост.

От седмичния бюлетин на ИПИ

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.