На 10 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 10.12.2019

Тихият талант, в който всички припознават Пирло

Мишел Бачелет: Глобалното затопляне може да предизвика кризи в сферата на човешките права

Трансджендър лудост в Холивуд

Кола се преобърна и падна в коритото на Старата река в Казанлък

Москва вдига ракетен купол над Арктика

Жълт код за мъгла в 13 области утре

Две деца и двама възрастни с опасност за живота

Премиерът Борисов: Винаги съм щастлив, когато има добри данни за българската икономика

България е 52-ра по човешко развитие Лидери сме на Балканите, изпреварваме и Турция

Нараства интересът към къщи край Бургас Най-скъп е кв. “Братя Миладинови”

Две деца пострадаха при челен удар в Шумен

Запечатват заведения на фирми бушони Трупат задължения за 1-4 млн. лв., но не ги плащат

Изкуствен интелект довършва 10-ата симфония на Бетховен

Орязани пари за старини направиха офицери метачи Първият скандал с българските пенсии

Тези офицери са готови да хвърлят сабите и да хванат метлите.

Нека общественото мнение не ни упреква и обвинява за тая ни смела постъпка, защото ножът е до кокалите допрял, а децата ни, голи и боси, от студ и глад мрат

Първият скандал с българските пенсии избухна в края на ХІХ век. Тогавашният военен министър полк. Рачо Петров прати в запаса стотици офицери с орязани пари за старини. А някои остави и без стотинка. Поруганите армейци обявиха, че честта на мундира е опетнена. В знак на протест те излязоха на трудовата борса като метачи и пъдари.

По онова време подполковникът взема 7200 лв. годишна заплата, полковникът прибира 9900 лв., а генералът пълни фуражката с 12 000 лв. Срокът за пълна пенсия е 35-годишна служба, като сумата е равна на кръглата заплата на запасняка. Това обаче е химера, защото службата започва от 25 април 1878 г., когато е създадена Българската земска войска. Армейците трябва да чакат до 1913 г., за да се докопат до пачките.

За 15 години под пагон законът предвижда пенсия в размер на 50% от заплатата. Тоест един полковник може да бъде осигурен с 412 лв. и 50 ст. месечно. Сумата е солидна, като се има предвид, че хлябът и млякото са по 20 стотинки. Месото струва 60 ст. килото, а наемът за жилище от 2-3 стаи е 40 лв. Месечният бюджет на едно средно семейство се движи около 150 лв.

Като сяда в министерското кресло, Рачо Петров порязва офицерското охолство. Законът за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство трябва да се ревизира, отсича министърът. Той е лош, защото големи суми се отпускат за малко служба. След 3-4 години пенсионният фонд ще се стопи, предупреждава реформаторът.

През декември 1894 г. Цар Рачо, както го наричат, излага тезата си в парламента. „Ето защо – вдига пръст той – аз смятам, че ако се отхвърли пенсията за служба между 10-15 години и ако за 15 години се намали от 50% (30/60) от получаемото съдържание на служба, както е сега, на 35% от получаемото съдържание на служба – мисля, че ще може да се удовлетвори на основните положения, които поставихме по-горе за определявание и назначавание на пенсията.“

Тази формула лишава от пенсия недослужилите 15 години и намалява процента на вземанията. Допълнително не се признава времето, прослужено като унтер-офицер, тоест подофицер. Народното събрание гласува по принцип законопроекта. Депутатите бързат за коледните празници и нямат време да го приемат изцяло. Те упълномощават министъра да го приложи със силата на закон в срок от една година.

Гладното войнство праща обяви по вестниците, като тази в газетата „Свобода“:

„Ний долоподписаните запасни офицери от българската армия, произведени с височайша заповед под № 3 от 13-ий януарий 95 г., имеющи по 12-годишна непрекъсната и честна служба в редовете на българската войска като възпитатели на младото българско войнство, участвующи в сраженията срещу сърбите и кавалери на военния орден за храброст IV степен, оставени сега на произвола на немилостивата съдба от силните на деня, принудени сме да обявим на всички градски и селски общини в княжеството, че търсим място за тулумбаджии, метачи, кехаи, пъдари, пазванти, колджии и други от тоя род служби, които обещаваме да изпълняваме честно, добросъвестно и най-акуратно.“

Офицерите дрънкат на чувствителната струна, че героите от Сливница, разкрасили гърдите си със знаци за храброст, са принудени да се цанят на унизителни служби. Метлата ще смени сабята, а мундирът ще бъде оскърбен с дочена престилка, предупреждават те.

„Нека общественото мнение не ни упреква и обвинява за тая ни смела постъпка, защото ножът е до кокалите допрял, а децата ни, голи и боси, от студ и глад мрат. Това е възнаграждението на българския народ спрямо своите заслужили синове!“, удрят последния пирон в ковчега на поруганата чест пенсионерите с пагони.

От изброените професии най-обидна е тулумбаджииството. „Пожарникарите-тулумбаджии бяха употребявани за всичко. Те бяха и метачи, те караха и погребалните коли, а по време на избори имаха да играят по-особена рол“, обяснява един съвременник.

Огнеборците обитавали мизерно помещение на ул. „Раковски“. Десетина двуколки с бурета вода (тулумби) трябвало да гасят пожарите. При тревога шефът Спиро Костов нахлупвал лъскав шлем, яхал бяла кобила и в лудешки кариер повеждал командата си из столичните сокаци.

Особен ефект от гасенето нямало, но гражданите се тълпели да гледат театрото и да вземат на подбив храбреците. Това е причината тулумбаджииството да води в предпочитанията на бедстващите офицери. Те наистина са оставени без стотинка, защото за 12-годишна служба пенсия не се отпуска.

Родните пенсии са омешани във всякакви далавери. При пенсионирането на някой си Фон Добнер например е зачетена службата му в австрийската армия. Чужденецът имал честта да бъде флигел-адютант на княз Фердинанд и да се ползва с височайшото му благоволение.

Вдовицата на княз Александър Батенберг получавала пожизнена пенсия от 40 000 франка годишно, а вдовицата на Христо Ботев – 30 лева месечно. Завистници обаче пускат инсинуацията, че тя се полакомила за повишение от 60 лева.

На 17 ноември 1895 г. Венета Ботева праща телеграма до председателя на Народното събрание, в която заявява: „Докато ще съществува тази грамадна разлика в пенсиите, аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам моето искрено желание да се разпределят всекиму според заслуженото и моля вашето разпореждане за отнемането й.“

Опълченецът Лефтер Михайлов е още по-зле. Кавалер на Георгиевски кръст за храброст, той е оставен изобщо без средства. „Никаква пенсия не е получавал досега“, свидетелства вестник „Юнак“ през 1898 г.

През декември 1895 г. Рачовият текст отново влиза в Народното събрание. Заради офицерските протести са направени корекции. Процентът за 15-годишна служба е вдигнат от 35 на 40, а мераклиите за тулумбаджии отново могат да бъдат държавни пенсионери. Тяхната сума ще се намалява с по 3% за всяка по-малко изслужена година от потребните 15.

Подофицерският стаж обаче пак не влиза в сметките. Като вижда това, опозиционерът Михаил Такев взема думата: „Аз имах случай миналата година да се разговоря с г-на министра и той беше наклонен да се съгласи, щото на г-да офицерите, произведени за уряд (добра служба), службата им в унтер-офицерски чинове да се зачита и да се има възможност тия хора да се изпращат в запаса на армията, като същевременно се гарантират материално, та да се не оставят да дават обявления в разните вестници, като в „Свобода“, и да търсят метачнически, тулумбаджииски и други подобни длъжности, защото нямали средства да проживеят.“

Викове от мнозинството прекъсват оратора: „Не е истина! Това е от партизанство! Защо не излязат с имената си?“

„Дали са обявления, факт е, че това се печата във вестниците“, отвръща Михаил Такев. Въпреки ожесточените дебати законът е приет така, както го иска министър Рачо Петров.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.