Ангел Джамбазки, ВМРО: Скандалът с апартаментите не би трябвало да се отрази на управлението

Всички пътници са спасени от повредения норвежки круизен кораб, 11 души са ранени

Георги Свиленски: Скандалът с имотите не дойде от България

Елена Йончева: Настояваме не само за оставката на Цветанов, но и за напускането му от българската политика

НАТО потвърди плановете си за изграждане на склад за американско военно оборудване в Полша

Проф. Христо Пимпирев: Антарктида е бъдещето на човечеството ни

“За няколко лайка повече” е темата, по която пишат бъдещите журналисти (СНИМКИ)

Нови материали от „Годзила: Кралят на чудовищата“ Филмът крачи към кината с гигантски стъпки

Александър Балабанов: Какво става в Малката България? Каквато и да е реч на министър-председател – трябва да завърши с ръкопляскания

Генералният секретар на ООН: Над 130 души са убити при нападение над село в Мали

Демонстрациите на „жълтите жилетки“ в Париж приключиха мирно

Томислав Дончев: Скандалът с апартаментите има потенциал да нанесе щети Българинът е много чувствителен към имотното състояние и поведението на политиците, заяви вицепремиерът

Eйми Адамс сключва сделка с HBO Актрисата е една от най-търсените звезди на пазара

Футболист си взе белята с Rolls-Royce Резерва на „Реал“ (Мадрид) търпи критики заради лимузина за 350 000 евро

Китаец продаде едногодишната си дъщеря заради дългове от хазарт

Остаряваме бързо и заедно Една четвърт от българите са над 65 години

Нужно е международно сътрудничество в демографската политика

Демографската политика често е обект на ограничително тълкуване, като в повечето случаи се свежда до раждаемост и застаряване. Тя е по същество отчетна дейност, която очертава тенденциите и ги анализира във времеви план. Процесите, които определят нивата на раждаемост и активност на застаряващото население, са свързани с промените, които настъпват в обществените отношения под влиянието на индустриалните отношения и на цивилизационния модел като цяло.

Някои от промените следва да се определят като позитивни, въпреки възможните им негативни последици върху раждаемостта. Това важи за равенството между половете и пълноценната интеграция на жените на пазара на труда по отношение на кариерните възможности, възнаграждението и т.н. Все по-голямата мобилност на труда в съвремието също създава повече възможности за развитие, но ограничава традиционната прогнозируемост на семействеността. Важен фактор в тази посока е способността на човешкия капитал да се развива с необходимия интензитет, за да се приспособява успешно към технологичния прогрес, иновациите, професиите на бъдещето и др. Като се добави и фактът, че тези процеси се развиват в рамките на глобална конкуренция, се налага изводът, че са необходими регулаторни инструменти, надхвърлящи националния аспект.

Трансграничните сътрудничества и експертни мрежи са предмет на засилено развитие, защото способстват за по-добра координация на регионално и наднационално ниво. Демографската политика отразява влиянието на секторните политики върху структурата на населението. В зависимост от пропорционалното разпределение може да се определят предизвикателствата пред функционирането на основните системи на всяко общество: икономическа, образователна, здравноосигурителна, пенсионна и др.

Влошаването на демографските показатели, като например намаляването и застаряването на населението, засилват натиска върху икономиката на страната и подтискат предприемаческата дейност, но в същото време могат да стимулират инвестициите в човешки капитал и развитието на иновациите.

Очаква се намаляване и застаряване на работната сила, както и количеството и качеството на труда. Това със сигурност ще наложи промени в образователната система, професионалните компетенции и адаптивността на хората към новите условия.

България е изправена пред необходимостта да провежда активна и последователна интегрирана демографска политика, чиято основна цел е забавяне на темповете на намаляване на населението, повишаване на качеството на човешките ресурси, подобряване на благосъстоянието на населението и смекчаване на негативното въздействие на промените.

Най-отчетлив проблем е застаряването на населението и прогресивното нарастване с всяка изминала година на процентния дял на хората над 60-годишна възраст.

България е единствената държава в света, в цялата човешка история, в която при един от двата пола (женския) най-голямата кохорта население вече е в пенсионна възраст – от 60 до 64 години.

От демографска гледна точка в момента България е изправена пред два сериозни проблема – постоянната емиграция на млади хора, както и драстичните дисбаланси между регионите в страната.

Изключително сериозен проблем е постоянният отлив на младо и активно население. По последни данни на ООН България е на четвърто място в света по темпове на застаряване на населението. Съществуват области, където делът на населението на 65 и повече години доближава и дори надхвърля 25% или една четвърт от цялото население.

От 2017 г. дирекция „Стратегическо планиране и демографска политика“ в Министерството на труда и социалната политика започна разработването на регионални демографски политики, съобразени със спецификите на регионите, социално-икономическата действителност, етнопсихологията на населението и традициите.

Регионалните демографски политики ще отчитат спецификите на отделните региони, например – брой на деца в риск, възрастни хора, хора с увреждания, етнорелигиозен състав на населението, репродуктивни и миграционни нагласи на мъжете и жените в активна възраст.

Необходимо е да се предприемат комплексни мерки в областта на демографската политика. При тяхната реализация трябва да участват както държавата, така и местните областни и общински администрации и разбира се, местният бизнес.

Преките последици от неблагоприятната демографска ситуация върху бизнеса се виждат вече в острата липса на професионално подготвени кадри и качествена работна ръка.

Важно е да почерпим опит от развитите европейски страни, където също се наблюдава процес на застаряване и се провеждат политики за ангажиране и използване на уменията на хората в пенсионна възраст. Крайно необходимо и наложително е да се засили трансграничното сътрудничество в преодоляването на неблагоприятните демографски тенденции.

През последните две десетилетия това сътрудничество се утвърждава като ключов инструмент за развитието на граничните региони не само в Европейския съюз, а и в целия свят. През периодите 2000-2006 г. и 2007-2013 г. то се изразява в трансфер на знания и иновации, укрепване на регионалната идентичност, повишаването на институционалния капацитет, здравеопазването, образованието, заетостта и мобилността на работната сила и гражданската защита.

Междурегионалното сътрудничество дава възможност на регионите да обменят опит и добри практики. То създава възможности да се предотврати релокацията на човешки капитал в трети държави, обезлюдяването на регионите и увеличаването на безработицата.

През последните няколко години България се наложи не само като отговорен партньор в балканския регион, но и като решаващ фактор за развитието на добросъседските отношения в Югоизточна Европа.

Всички държави от нашия регион се намират в демографска криза и се сблъскват с подобни проблеми – емиграция на млади хора, висока смъртност и застаряване на населението. Това важи дори и за Албания, която имаше позитивно демографско развитие в последните десет години.

Ето защо се нуждаем от съвместни мерки и политики, от трансгранично сътрудничество между балканските държави за решаването на тези проблеми. Трябва да насочим нашите усилия към развитието и насърчаването на сътрудничество в областта на туризма, културното и природно наследство, общата ни история.

Първите крачки в тази насока вече са реално направени. През 2016 г. по време на Българското председателство е приета съвместна декларация на министрите на труда и социалните политики на страните-участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. В края на миналата година в София беше проведена регионална експертна среща на тема: „Посрещане на демографските предизвикателства в страните-участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа“.

На експертната среща бяха обсъдени демографските предизвикателства, създаване на Транснационална демографска експертна мрежа, както и беше обменен опит между страните-участнички. В срещата се включиха официални представители на Регионалния офис на Фонда за население на ООН (ФНООН) за Източна Европа и Централна Азия, които подкрепиха инициативата на Министерството на труда и социалната политика и изразиха желание за по-активно и по-тясно сътрудничество в областта на демографската политика чрез подписване на Меморандум, който вече е факт.

България стана център на демографските политики в Югоизточна Европа. Устойчивата подкрепа на българските инициативи в областта на демографското развитие, не само се отразява благоприятно върху нейния международен имидж и авторитет, но и способства за надграждането на ползотворно сътрудничество.

Създаването на Транснационална демографска експертна мрежа подпомага обмяната на опит при прилагането на различни мерки и политики, целящи да се повиши качеството на човешкия капитал, да се създадат условия за социална и трудова реализация на младежите, да се насърчи активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията.

Сред целите на проекта е и да бъде постигнато по-ефективно регулиране на миграционните потоци, да бъдат изграждани и поддържани зони и градове за устойчиво развитие и приобщаващ растеж.

Подкрепяме инициативи, свързани със създаване на качествени работни места и повишаване на равнището на заетост на всички граждани, намаляване на бедността, повишаване жизнения стандарт.

Изграждането и поддържането на транснационална мрежа от експерти ще стимулира развитието на трудовите пазари и мобилността на работната сила. А създаването на междудържавен механизъм за мониторинг на миграционните процеси и демографските тенденции е осъществимо чрез трансфер на знания и „ноу-хау“, както и чрез изграждане на интернет-платформа за споделяне на знания. Всичко това създава добра основа за политическо съгласие и добро сътрудничество.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. заради такива паразитиращи философи като тая хората се изнасят…

  2. Общи приказки, а са нужни действия! И то не транснационални, а на национално ниво, защото никой няма да дойде да ни измете корумпираните политици, които грабят бизнеса. Същите тези политици няма да натиснат приятелчетата си бизнесмени да заплащат близо до стойността на труда. Скоро беше публикувано, че средната производителност на българина е 15 лв/час. А колко е средното заплащане на час? При средна заплата 870 лв бруто или към 580 лв чисто, 21 дни в месеца, 8 часа на ден – към 3,50 лв/час! После защо няма будали да плащат данъци в тази държава! Защото не е държава, а рекетьорска пирамида – от министрите до лекаря и учителя!

    1. нали трябват заплати за некадърници кат султанка, дето знаят само по международни конференции да ходят?

  3. Дрън, дрън, бла,бла- само подобни безсмислици продуцират нашите пишман политици които ще затрият нация и държава без мор, без война дори без природен катаклизъм, а само поради управленска недостатъчност . Демографията я борят със заклинания , а през това време индианците у нас ще станат колкото в Индия и ще направят първата държава на цигани на мястото на България и изчезналите българи поради прекалената им глупост и толерантност. Нищо не става от вас Султанке. Единият ми син е в чужбина , а и другия е на път, а вие продължавайте с бла, бла, и дрън, дрън…

  4. Иначе парламентарни и извънпарламентарни партии, смучещи субсидии бол.Ако вземем и най големия процент към глава население в Европа на депутати, можем да разберем защо сме на този хал! Повечето от тях ще се пенсионират като депутати.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.