Обир в оръжеен магазин в столицата

Д-р Кунчв: Днес идват новите ваксини, в аптеките ще са налични в средата на следващата седмица

Броят на изчезналите при пожарите в Калифорния нарасна на 600

Тайните на ръката – хиромантия Купи днес заедно с „Труд“ само за 14.90 лв. уникалната книга

Отбелязваме Деня за по-чист въздух От Столична община призовават гражданите да не използват личните си автомобили

Северна Корея тества ново високотехнологично оръжие

40 души са ранени при катастрофа между два автобуса в Германия

Никола Груевски използвал унгарски дипломатически автомобил, за да избяга от Македония

САЩ подготвят съдебен иск срещу Джулиан Асандж

Хубчев сменя половината отбор срещу Кипър

На 16 ноември 2018 г. да почерпят

Тереза Мей: Вярвам, че курсът, която съм поела, е правилният за нашата страна

Митко от „Фермата“ разказа шокиращи детайли за мутренското си минало

Цветан Цветанов: Системната политическа атака на БСП към нас е изградена с фалшиви новини

Технология запазва косата при химиотерапия Лекувани са над 100 000 пациенти в 35 различни държави

От нашите лозя по пътя на ракията Поколения лозари пишат историята на уникалния вкус от Карнобат

%d1%81%d0%b8%d1%81_1Търсейки отговор как българската ракия извървя дългия път от избите на „Винпром Карнобат“ до най-престижните изложения в Бордо, Брюксел и Лондон и какво накара най-големите познавачи в бранша да овенчаят отличното й качество със Златен медал, стигаме до карнобатското село Деветак. Там ни посреща бай Васил и както подобава, започваме ракиената история с „Имало едно време“.

Старият майстор е обещал да ни разкаже за уникалния вкус, станал посланик на България пред света. И защото в Карнобат историята на успеха се пише от поколения лозари, днес заедно с него ще извървим пътя на ракията. «Но не коя да е ракия, а Карнобатска и не как и да е направена, а с майсторлък е правена през годините», започва разказа си той.

%d1%81%d0%b8%d1%81_4От къде идва този уникален вкус ли? Ами от нашите лозя идва. От зарана взех двамата ми внука, че занаята да им предам и на чалъми да ги науча. Най-първо нагледахме масивите с Мискет и Димят при „Железния мост”, а сега слизаме от баира при „Двете лули”, където зрее Мускатът. В тези местности някога грозде са брали предците му, а днес най-младите момчета от рода се грижат за масивите, засадени от „Винпром Карнобат”.

„Ама то кой на кого акъл да дава? И двамата станаха агрономи, изучиха се по големия град, ама нали в нашите лозя им е хвърлен пъпа, та се върнаха. И ей ги на – големият вече го взеха във винпрома и сега се грижи за всичките масиви от Терзийския баир, през Огнен, та чак до Венец и Лозенец. И ми разправя как вземали проби от почвите, за да знаят къде кой сорт да засадят. За деветашкия Мускат избрали южния баир, че там каменистата почва най-добре събира топлината и му дава меден вкус, а слънцето като го огрее, го налива със златен цвят и чуден аромат. Пък аз на ума си викам – крушата не е паднала по-далеч от дървото”.

%d1%81%d0%b8%d1%81_3И се връща бай Васил в спомените си как още пра-прадядо му е гледал грозде по тези земи, а занаятът да вари ракия най-първо го е взел от баща си, защото „тоя адет не го ли откраднеш, майстор няма да станеш”. Затова разказваме историята за нашата Карнобатска ракия така, както се разказват приказките. Дълга е и често пъти е била противоречива. Също както в живота на човека има върхове, но има и спадове. От кога води началото си не знаем, но е било много отдавна – от преди поне два века. „Че може ли някой да каже откога хората пият ракия, особено по Карнобатския край?”, намига ни бай Васил.

Ако историците и пътешествениците, преминали от тук са пропуснали да запишат нещо на хартия, то е било изобразено върху старинните стенописи и керамиката, съхранени зад стените на крепостта Маркели. Където и да копнеш в тоя благословен от Бога регион, излиза история, свързана с гроздето, ракията и виното. Хората от древни времена са знаели от кой сорт грозде каква напитка ще излезе. „И тъй, знаели са те”, разказва ни старият карнобатски майстор, че „От Муската става най-хубавата ракия – сочна, ароматна, пивка без мезе да я кусаш и после да бягат да се крият булките от тебе”.

%d1%81%d0%b8%d1%81%d1%81Да ама то с ракията и търговията вървяла. „За килограм ракия един топ шаяк ще вземеш. А пък те от другите вилаети откъде Мускат да са виждали, че той има аромат на здравец, на индрише, на дива роза, на фини зелени треви с билки. И друг като него няма да намериш…. Но нали много хубаво не е на хубаво, почнали да се кахарят карнобатските майстори, че е много миризлива таз ракия, жените много лесно ни познават, га сме я кусали и все се карат. Брей мислили, мислили, пък отишли при най стария майстор акъл да даде, че търговията да върви”, връща се в спомените си бай Васил и сипва по една Карнобатска.

Сукал старият майстор мустака, сукал и отсякъл: „Ще направим ракията от Муската, но ще сложим и от Димята и най-накрая от Мискета, ще я двойно препечем и през дъбово буре ще я прекараме, за да може хем да е пивка ама и аромата да е нежен, да гали небцето, пък и жените да могат я куса”. И думата му на две не станала.
– Ама как така – скочили карнобатските ракиджии- Как ще зарежем Муската?
– Няма, рекъл майсторът. От Муската ракия ще направим за сватби и за кръщенета, че той замяна няма. Едната ще я кръстим „Карнобатска Гроздова”, а пък другата „Карнобатска Мускатова.”

%d1%81%d0%b8%d1%81И от тогаз те определили, че Муската и Мискета от Терзийско ще берат, а пък Димята от Деветак ще бъде. Зарадвали се карнобатлиите, запретнали ръкави, набрали най-доброто грозде и направили ракии за чудо и за приказ. Бурета от Странджа взели, със сребърни кръстове вътре отлежавала ракията и станала една ракия – хем за делник, хем за празник, хем и за жените, хем и за мъжете. Да се чудиш как да я хвалиш и да се комкаш с нея, та да ти стигне хем за търговия, хем и до следващата реколта да остане.

„Имало едно време, ама то сега това време можеш да го видиш във всеки магазин”, намигва ни бай Васил. Ракията вече е с нова, още по-атрактивна визия и за кратко стана фаворит на всички, за които уникалният вкус от Карнобат е символ на изисканост, класа и високо качество. „Нашата Карнобатска е там и ни чака и за да си стоплим дома и душата с нея, и с жената блага приказка да си прикажете. Пък то знае ли се после”…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.