Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Доналд Туск ще бъде на обиколка в Западните Балкани следващата седмица

Ученици и студенти от Бургас се потопиха в света на сериала „От местопрестъплението“

Цветан Цветанов проведе среща с представители на Фондация „Америка за България“

Връщат дело срещу Огнян Стефанов Журналистът взел пари на ръка по поръчка на банкера-беглец Цветан Василев

Евродепутатът Андрей Новаков представи програма A.L.E.C.O. в Благоевград

От нашите лозя по пътя на ракията Поколения лозари пишат историята на уникалния вкус от Карнобат

%d1%81%d0%b8%d1%81_1Търсейки отговор как българската ракия извървя дългия път от избите на “Винпром Карнобат” до най-престижните изложения в Бордо, Брюксел и Лондон и какво накара най-големите познавачи в бранша да овенчаят отличното й качество със Златен медал, стигаме до карнобатското село Деветак. Там ни посреща бай Васил и както подобава, започваме ракиената история с “Имало едно време”.

Старият майстор е обещал да ни разкаже за уникалния вкус, станал посланик на България пред света. И защото в Карнобат историята на успеха се пише от поколения лозари, днес заедно с него ще извървим пътя на ракията. «Но не коя да е ракия, а Карнобатска и не как и да е направена, а с майсторлък е правена през годините», започва разказа си той.

%d1%81%d0%b8%d1%81_4От къде идва този уникален вкус ли? Ами от нашите лозя идва. От зарана взех двамата ми внука, че занаята да им предам и на чалъми да ги науча. Най-първо нагледахме масивите с Мискет и Димят при „Железния мост”, а сега слизаме от баира при „Двете лули”, където зрее Мускатът. В тези местности някога грозде са брали предците му, а днес най-младите момчета от рода се грижат за масивите, засадени от „Винпром Карнобат”.

„Ама то кой на кого акъл да дава? И двамата станаха агрономи, изучиха се по големия град, ама нали в нашите лозя им е хвърлен пъпа, та се върнаха. И ей ги на – големият вече го взеха във винпрома и сега се грижи за всичките масиви от Терзийския баир, през Огнен, та чак до Венец и Лозенец. И ми разправя как вземали проби от почвите, за да знаят къде кой сорт да засадят. За деветашкия Мускат избрали южния баир, че там каменистата почва най-добре събира топлината и му дава меден вкус, а слънцето като го огрее, го налива със златен цвят и чуден аромат. Пък аз на ума си викам – крушата не е паднала по-далеч от дървото”.

%d1%81%d0%b8%d1%81_3И се връща бай Васил в спомените си как още пра-прадядо му е гледал грозде по тези земи, а занаятът да вари ракия най-първо го е взел от баща си, защото „тоя адет не го ли откраднеш, майстор няма да станеш”. Затова разказваме историята за нашата Карнобатска ракия така, както се разказват приказките. Дълга е и често пъти е била противоречива. Също както в живота на човека има върхове, но има и спадове. От кога води началото си не знаем, но е било много отдавна – от преди поне два века. „Че може ли някой да каже откога хората пият ракия, особено по Карнобатския край?”, намига ни бай Васил.

Ако историците и пътешествениците, преминали от тук са пропуснали да запишат нещо на хартия, то е било изобразено върху старинните стенописи и керамиката, съхранени зад стените на крепостта Маркели. Където и да копнеш в тоя благословен от Бога регион, излиза история, свързана с гроздето, ракията и виното. Хората от древни времена са знаели от кой сорт грозде каква напитка ще излезе. „И тъй, знаели са те”, разказва ни старият карнобатски майстор, че „От Муската става най-хубавата ракия – сочна, ароматна, пивка без мезе да я кусаш и после да бягат да се крият булките от тебе”.

%d1%81%d0%b8%d1%81%d1%81Да ама то с ракията и търговията вървяла. „За килограм ракия един топ шаяк ще вземеш. А пък те от другите вилаети откъде Мускат да са виждали, че той има аромат на здравец, на индрише, на дива роза, на фини зелени треви с билки. И друг като него няма да намериш…. Но нали много хубаво не е на хубаво, почнали да се кахарят карнобатските майстори, че е много миризлива таз ракия, жените много лесно ни познават, га сме я кусали и все се карат. Брей мислили, мислили, пък отишли при най стария майстор акъл да даде, че търговията да върви”, връща се в спомените си бай Васил и сипва по една Карнобатска.

Сукал старият майстор мустака, сукал и отсякъл: „Ще направим ракията от Муската, но ще сложим и от Димята и най-накрая от Мискета, ще я двойно препечем и през дъбово буре ще я прекараме, за да може хем да е пивка ама и аромата да е нежен, да гали небцето, пък и жените да могат я куса”. И думата му на две не станала.
– Ама как така – скочили карнобатските ракиджии- Как ще зарежем Муската?
– Няма, рекъл майсторът. От Муската ракия ще направим за сватби и за кръщенета, че той замяна няма. Едната ще я кръстим „Карнобатска Гроздова”, а пък другата „Карнобатска Мускатова.”

%d1%81%d0%b8%d1%81И от тогаз те определили, че Муската и Мискета от Терзийско ще берат, а пък Димята от Деветак ще бъде. Зарадвали се карнобатлиите, запретнали ръкави, набрали най-доброто грозде и направили ракии за чудо и за приказ. Бурета от Странджа взели, със сребърни кръстове вътре отлежавала ракията и станала една ракия – хем за делник, хем за празник, хем и за жените, хем и за мъжете. Да се чудиш как да я хвалиш и да се комкаш с нея, та да ти стигне хем за търговия, хем и до следващата реколта да остане.

„Имало едно време, ама то сега това време можеш да го видиш във всеки магазин”, намигва ни бай Васил. Ракията вече е с нова, още по-атрактивна визия и за кратко стана фаворит на всички, за които уникалният вкус от Карнобат е символ на изисканост, класа и високо качество. „Нашата Карнобатска е там и ни чака и за да си стоплим дома и душата с нея, и с жената блага приказка да си прикажете. Пък то знае ли се после”…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.