Амелия-Мира остава непобедена в „Игри на волята”

Катастрофа на магистрала „Тракия“, движението след Пловдив е затруднено

Фейсбук преустанови действието на десетки хиляди приложения заради риск за личните данни

„Ферари“ мачка и на виртуалната Формула 1

САЩ ще изпращат допълнителни военни сили в Саудитска Арабия и ОАЕ

Ирландски ветеран е най-слабият във FIFA 20

Дневен хороскоп на Алена за събота, 21.09.2019

На 21 септември 2019 да почерпят

18-годишен български студент е убит в Германия

Бирата помага срещу затлъстяване и диабет

Йеменските бунтовници обещаха да спрат нападенията си срещу Саудитска Арабия, ако те направят същото

Художникът воин Николай Хайтов 100 години от рождението на писателя

Милиони хора по света се включиха в глобален протест срещу промените в климата (СНИМКИ и ВИДЕО)

Спрягат Шаби Алонсо и Раул за „Реал“

Русия оспори резолюцията на ЕП, според която пактът Рибентроп-Молотов е довел до Втората световна война

Пактът “Рибентроп-Молотов” и контролираната история днес Либералните кръгове във Вашингтон и Лондон се нуждаят от военни герои и злодеи, което да повиши националната гордост на дезориентираните американци и англичани

Москва, 23 август 1939 г. Вячеслав Молотов подписва пакта за ненападение между Германия и СССР. На заден план са Йоахим фон Рибентроп и Йосиф Сталин.

Подписаният през 1939 г. германо-съветски договор за ненападение не влиза в плановете на Великобритания

Вече няма значение, че десантът в Нормандия е в резултат от военните победи на Червената армия на Източния фронт

23 август се очаква с нетърпение от тези, които се опитват да пренаписват историята в нужната за тях посока. 80 години от подписването на договора за ненападение между Германия и Съветския съюз, известен като пакта „Рибентроп-Молотов“, е удобният повод отново да се заговори за нацизма и комунизма като най-страшната опасност за човечеството. Истината обаче не е в извадения от контекста факт или явление, а намиране на мястото му в поредица от събития, които очертават контурите на модел, чиято цел през последните няколко години става все по-ясна.

Още преди години Джордж Оруел формулира една сентенция, която констатира аксиомата на властта през вековете. „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.“ И тъй като живеем в света, описан в книгата му „1984“, няма как да пренебрегнем тази констатация.

В нашето време все повече се обезсилват познати от близкото и по-далечно минало идеологеми и правила, обвързани с достатъчно устойчивия досега модел на конфронтация и консолидация, основаващ се на етническия и конфесионалния принцип. Все по настойчиво и последователно се налага тенденцията, характерна повече за западните общества – да се утвърждава определена теза, която не е нужно да бъде доказвана. Важното е, че е заложена в учебниците по история и многократно повтаряна от медиите. В т.нар. преход от Студената война към демократично общество и пазарна икономика тази линия доста мудно и бавно се налагаше в държавите от Източния блок и не се открояваше толкова. През последната година обаче в България много ярко се прояви този принцип. Няколко недоволни от не новата интерпретация на първите години след 9 септември 1944 г. в актуализираните учебници по история за 10 клас се обосноваха само с общи думи като размити граници на повествованието и отсъствието на морал в описването на периода. Нагледно беше показано как няколко човека без доказана компетентност по темата си внушават нещо, получават медийна трибуна, създават измислен конфликт без реална фактологична основа. Действа се на принципа ние искаме да е на нашето, независимо, че е далеч от истината.

Все още обаче има мислещи хора, които се нуждаят от убедителни доказателства по теми като например Втората световна война. От доста време, а сега особено, безапелационно се твърди, най-вече от англосаксонските политици и преса, че тази война е спечелена от САЩ и Великобритания, а Съветският съюз участва, но няма съществен принос за нейния край.

2019 г. обаче се превърна в сериозно изпитание и предизвикателство за апологетите на контролираната история. През тази година се отбелязват 100 години от края на Първата световна война, 80 години от договора за ненападение, известен като пакта „Рибентроп-Молотов“, 75 години от различни военни операции на т.нар. Източен фронт (операция „Багратион“, най-голямата танкова битка край Курск или Яш-Кишиневската операция), 70 години от създаването на НАТО, 70 години от тайния държавен договор – т.нар. Канцлерпакт, регламентиращ окупацията на Западна Германия от САЩ за 150 години, 30 години от началото на разпадането на социалистическата система, 20 години от края на Косовската война. Могат да се изброяват още много факти и събития, но те не променят същността на наблюдавания през настоящата година процес. Засилва се тенденцията към предвзетата историческа теза като съществена част от информационната пропаганда.

Историята е субективна наука и съществена част от идеологическия инструментариум, особено сега, когато се променя международната система с нови политически конфигурации и изменящи се финансови и икономически правила. 30 години след края на биполярното противопоставяне аглосаксонският свят преживява сериозни сътресения, белязани от английския Брекзит и американския антиглобализъм. Техните съвременни информационни маркери са енергийното елиминиране на Русия в Европа, икономическата заплаха Китай и протекционистки ориентираната Франция, потенциалната ядрена опасност от Иран и продажбата на впечатляващо количество военна техника на Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив. В кръговата отбрана на оцеляването либералните кръгове във Вашингтон и Лондон се нуждаят от военни герои и злодеи, което да повиши националното самочувствие и гордост на дезориентираните американци и англичани.

И нещата започнаха да се случват. Помпозно беше отбелязана 75 годишнината от десанта в Нормандия, отчетливо се напомни за хвърлените американски ядрени бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, довели до многобройни жертви и разрушения. Задължително отбелязването на тези събития вървеше с дежурната фраза, че те са довели до края на Втората световна война и до победата над държавите от оста Берлин-Рим-Токио. Няма значение, че десантът, с който се откри втория фронт срещу Третия Райх, е в резултат от военните победи на Червената армия на Източния фронт, а Токио беше готов да капитулира след успешните военни операции на Москва.

Тези факти са лесно оспорими. Това важи и за пакта „Рибентроп-Молотов“, подписан на 23 август 1939 г., за който апологетите на псевдоисторията имат лъжливото усещане, че е благодатна тема за посочването на злодеите, довели до началото на Втората световна война. Негативната емоция, заложена в оценката на подписания договор за ненападение между Германия и Съветския съюз, може да предизвика само учудване и недоумение от недобре скалъпената интерпретация и неадекватни оценки, а може би и от съзнателното премълчаване и подмяна на фактите.

Какво всъщност се случва през 1938 и 1939 г. в международноправната и политическата система в Централна Европа? От 1933 г. нацистка Германия, водена от фюрера си Адолф Хитлер, последователно и методично разрушава оковите на Версайския договор от 1919 т. и постепенно възстановява своята политическа, икономическа и военна мощ, базирана на идеологията, индустриализацията и социалния елемент. Изваждането на Германия от Обществото на народите през 1933 г., възстановяването на германската армия през 1935/1936 г., връщането през 1936 г. на Рейнската област, подписаният през октомври и ноември 1936 г. антикоминтерновски пакт с Италия и Япония увеличават възможностите и самочувствието на Хитлер. Недоволството на великите сили от действията на нацистка Германия се ограничава в словесни протести.

През март 1938 г. е аншлусът на Австрия, с което тя става част от Третия райх, а с решенията на Мюнхенската конференция от 30 септември с.г. с участието освен на Италия и на Англия, и Франция, германската армия завладява Судетската област на Чехословакия. В процеса на разграбването участва и Полша. Тя отказва коридор на военни части на СССР за оказване съдействие на Прага, с което минира възможността да се запази териториалното статукво на Чехословакия. Неоспорим факт е и признаването от Лондон, Париж и Вашингтон на включването на Австрия в германските граници.

Опитите на Запада да насочи германската офанзива единствено в източна посока търпят съкрушителен неуспех. Подписаният през август 1939 г. германо-съветски договор за ненападение не само че отговаря на всички международноправни изисквания към подобен документ, но и води до временен, но необходим двустранен съюз, който не влиза в плановете най-вече на Великобритания.

Два са главните акцента на антируската историческа риторика по тази тема, което предизвиква влизането в необоснован обяснителен режим от руска страна. Първият е думата „пакт“ – това е общопризнат термин от международното право и с него се обозначават особено важни международни договори. Освен това пакт за ненападение с нацистка Германия много преди СССР подписват Франция и Полша.

Второто обвинение е свързано с тайните клаузи на договора, съгласно които Берлин и Москва си разделят Европа. Договорноправната практика е доказала, че подобен род тайни анекси има към всеки, най-вече, двустранен договор. Освен това подобни документи не поделят територии. В случая две велики сили се договарят за разширяване на сферите на влияние на всяка една от тях, с което другата страна е съгласна. Историята е доказала, че държави, които имат политически, икономически и военен капацитет, се съобразяват със създалата се международна конюнктура, когато не предполага алтернатива за действие. Това важи най-вече за Москва. Берлин просто продължава политиката си, стимулиран от получаваната дотогава подкрепа на Запада и САЩ.

Що се отнася до съвременната войнствена риторика на представителите на държави като Полша, Литва, Латвия и Естония, то тяхната политика е обоснована не толкова от истината или не за пакта „Рибентроп-Молотов“, колкото от възможността да получат политически или икономически дивидент от своята словесна агресия. Конкретни резултати от подобни действия тези страни през последните три десетилетия не са получили от новите си господари, но винаги има първи път.

Съвременните апологети на контролираната история все още не могат да се похвалят с устойчиви резултати. Не е настъпил и краят на Студената война, доказателство за което са политическите, икономическите и цивлизационни проблеми на Стария свят. Едва ли освобождаването от всичко излишно, което пречи за запазването на САЩ и Англия от разпад и разруха трябва да включва измислени, извадени от историческия контекст, факти, капсулирани в негативни емоционални клишета. Историята на международните отношения убедително доказва, че там има предимно прагматизъм и цинизъм, а нормите на морала и етиката са повече в сферата на хипотезите.

Вярно е, че ако преоткрием миналото, ще променим бъдещето. Остава въпросът дали фалшивото минало ще помогне за устойчиво и полезно за човечеството бъдеще. Или неговите създатели се стараят по този начин да елиминират неизгодни и силни конкуренти, чието истинско минало за пореден път доказва, че не толкова техниката, а човешкият фактор все още решава важните за хората въпроси, подчинени на доблестта, храбростта и гордостта от спечелените войни. А това е нещо, което на Запад нямат, затова си го измислят.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.