“Ако трудно летим с крила, нека продължим със сърцето и душата си!” Това е едно от любимите пожелания на царицата на адреналина - Пенка Балева. Днес тя навършва 85 г. с актив от 40 скока с бънджи и 15 - с парашут. Всичките е осъществила след 67 г., което я прави достойна за Гинес.

Пенка Балева, която всички наричат гальовно Пепи, не спира да мечтае. За празника си пожелава да е добре, за да направи един финален и необичаен скок от Аспаруховия мост. “Ще се изстрелям като ракета и ще ме освободят на земята. Това ще е моето приземяване. После ще се радвам на полетите на другите, защото умея да се наслаждавам на постиженията на всеки”, казва почетната членка на клуб “Адреналин”.

Летяла е с парашут, с балон, с делтапланер, но бънджито е нейната страст. Описва го като любовта, в която изгаряш и се успокояваш.
Признава си, че от дете е мечтаела да лети. Вероятно, затова като съвсем малка скочила от втория етаж на семейния дом в Дряново и оцеляла по чудо.
Животът обаче я завъртял в друга посока. Завършила акушерство, омъжила се за най-красивия морски офицер във Варна, родила двама синове. Мечтаела да има момиченце и когато на бял свят преди 18 г. дошла внучката є Юлия, старият блян по летенето се възродил.

“Когато внучката ми стана на 8 месеца, на 2 август 2002 г. скочих за първи път с бънджи от 52-метровия Аспарухов мост, за да є покажа, че една жена освен дама и майка, трябва да бъде смела и с висок дух”, припомня си Балева.

Въпреки че от клуб “Адреналин” є казали, че пенсионери не могат да скачат, младоликата Пепи успяла да заблуди всички, а организаторите видели възрастта є чак вечерта, когато подреждали декларациите на смелчаците. “Много ми хареса. Сигурно съм оперирана от чувството за страх - вълнувам се, докато се кача на парапета, а след това има само неземна наслада и еуфория, сякаш съм изхвърлила всичко негативно от себе си”, споделя небесната кралица.

Само месец след дебюта си тя скача от 120-метровия мост на Витиня. Тези два полета организира тайно от близките си. След първия я адмирира само малкият є син Йосиф, но след завръщането є от втория съпругът є Стефан є поднася на жп гарата букет от любимите є бели цветя, целува я и є казва: “Пепи, благодаря ти, че си здрава”. “И до днес човекът до мен е той. Може да трепери, но ме подкрепя, за което много съм му благодарна”, изповядва храбрата дама.
Тя е категорична, че последните 18 г. от живота є са били най-хубави и осмислени. Не приема обаче да я наричат мъжко момиче, а отвръща с думите на майка Тереза: “Аз не мога да правя големи неща, а само малки, но с голяма любов”.

Друг неин кумир е гениалният самоук майстор Кольо Фичето - заради доблестта му и дадената дума. И нейната тежи като камък - ако обещае нещо, го спазва.
Винаги скача облечена в бяло, по обяд и посвещава полетите си на кауза или на скъп за нея човек. През 2007 г. при минус 2 градуса скача от Аспаруховия мост за “Рекордите на България”, а година по-късно поставя друг рекорд - тандемен парашутен полет от 5000 м в Монтана.
На 75 г., месеци след прекаран инфаркт и операция с 3 байпаса, Пепи отново скача с парашут от 3000 м - по 1000 м за всеки байпас. А за 80-ия си юбилей поставя световен рекорд с бънджи скок от 192-метровия мост в Инсбрук, Австрия, който посвещава на България, Варна и Дряново. “Тогава австрийските медии ме нарекоха некоронованата кралица на Тирол. Наистина се чувствах кралица”, разказва Пенка Балева.

Помощ за осъществяването на този полет є оказва неин съученик, с когото като малка разделила закуската си в междучасието. “След като ме откри след много години, той призна, че съм му дала най-вкусния залък. Когато дадеш, доброто винаги се връща”, убедена е Пенка. Затова, въпреки малката си пенсия, тя често събира пари и ги дарява. Назаем не дава, защото знае колко трудно се връщат. Убедена е, че има космическа сила, която ръководи всичко - понякога я наказва, друг път я подкрепя.
Има множество награди, но смята, че най-големите є признания са три.

Първото е любовта на хората от село Крамолин, където започва трудовия є стаж като акушерка. “Наричаха ме “Нашата Пепи” и макар че бях хлапе с две дебели плитки, ме чувстваха много близка. От този период съм записала в бележниците си: Аз не вървях, а летях! Аз не говорех, а пеех!”, припомня си Балева. Втората є голяма награда е смайващият полет от моста в Инсбрук, а третата - че скача с внуците на бебетата, за чието раждане е помагала преди 66-67 години.

Почитателка на поезията и театъра

Смелата юбилярка е влюбена в поезията и театъра. “Мога да чета с часове, любимият ми поет е Димчо Дебелянов”, казва Пепи. Тя няма интернет и мрази чуждиците. На младини нейна страст е била леката атлетика. Когато дошла във Варна, спечелила градския крос. И до днес Пепи не пропуска традиционните кросове в Дряново и винаги награждава най-малките призьори, като им носи и шоколад. Признава, че дълги години е била страстен шофьор, но и че е правила много нарушения - най-вече заради превишена скорост.