Пореден триумф на скалния град в Парламента на България

Росен Желязков откри голяма изложба за културното наследство на Родопите

Само преди дни скалният град Перперикон пожъна пореден невероятен успех за тази година. В новата сграда на Българския Парламент неговият председател Росен Желязков откри голяма изложба за културното наследство на Родопите. Главен акцент е огромният макет на великия Перперикон, който на 1 юни 2023 г. бе изложен в и Европейския парламент в Брюксел и там бе видян от стотици евродепутати от всички кътчета на Стария континент. А през август кметът на Кърджали Хасан Азис отнесе на папа Франциск свиден подарък – копие на сребърния ключ на Перперикон, открит при археологическите разкопки. Папата се прекръсти пред реликвата и с благоговение каза, че не е получавал такъв дар.

Откриването на изложбата с макета на Перперикон в Българския Парламент на 13 септември

Тези признания трябва да се прибавят към изключително успешния археологически сезон, по време на който в Южния квартал на скалния град бе проучен огромен култов комплекс. Ето защо си позволявам да продължа да запознавам читателите с етапите, съпътствали откриването на древния паметник.

За пръв път видях великия Перперикон през лятото на 1982 г. Като току-що назначен специалист в Археологическия институт към БАН се запътих към непознатия за мен Кърджалийски край. Една от целите ми бе да видя скалния хълм, за който по-старите колеги разказваха. Никой не можеше да обясни величествените изсичания там, направени от човешка ръка в незнайни времена. Първото си откритие обаче направих не на вече добре познатия на хората връх с оформени в скалите дворци и храмове, а в неговото подножие. Навлизайки в ниската и гъста гора по склоновете, аз попаднах на странни полузатрупани с пръст каменни канари. По тях се виждаха множество издълбани басейни, канали и преливници. 

Още през следващата година започнах разкопки, които изясниха, че някога целият хълм на Перперикон е представлявал гигантски скален масив, на чиито връх се извисявало монументално мегалитно светилище. По склоновете са били оформени разнообразни издялани в камъка съоръжения. Само в един сравнително малък участък бяха открити над 20 такива своеобразни „олтари”, а по-късно бяха регистрирани стотици подобни съоръжения от всички страни на хълма. Намерената керамика показа, че тайнствените басейни и канали в скалите са били издълбани от хората още в късната бронзова и ранната желязна епохи (ХV-VІ в. пр. Хр.).

По-късно такива съоръжения се откриха и на други места в Източните Родопи – при селата Мост, Бенковски, Фотиново и др. Първо мислехме, че върху издяланите в скалите олтари са били извършвани жертвоприношения, а в басейните събирали кръвта. Тази хипотеза се базираше върху описаната от античните автори култова практика на траките, при която царят-жрец принасял кървава жертва – кон, бик или дори човек. Смисълът е в символичната смърт на владетеля, за да може да последва също символичното прераждане и началото на новия жизнен цикъл.

После обаче ми направиха впечатление формата и размерите на изсечените в камъка съоръжения. Откриват се басейни с разнообразен план – кръгли, правоъгълни, квадратни. Размерите също са различни – от 20-30 см до 3-4 м. При последните се наблюдават цели системи от няколко огромни басейна, свързани с канали и преливници. Често са запазени дупките от дървени греди, оформяли покривни конструкции. Така се оформи хипотезата, че става дума за т. нар. ширапани – преси за изстискване на гроздовия сок при направата на вино.

Днес вече знаем, че в ширапаните на Източните Родопи е добивано свещеното вино на траките. Правенето на такова питие е важна част от религиозния обред. Количеството е било без значение, а животворната напитка можела да бъде посветена на боговете от цял град, село, род или дори отделен човек. Виното се пиело на определените празници, а самото производство на свещено вино се превърнало в жертвоприношение. 

Виното е старо почти колкото човечеството. В Китай то било открито от някой си Ю преди около 4 000 години. Когато предложил изобретението си на императора, той го изгонил от Поднебесното царство и обявил, че виното ще донесе гибел на всички народи, които посмеят да го употребяват. В древния Египет и Месопотамия също познавали виното, но предпочитали направената от ечемик бира. Заедно със земите на траките, класическите винодобивни култури са засвидетелствани най-рано на Крит и островите в Егейско море.

У нас напоследък при разкопки на селищните могили от ранната новокаменна епоха при Караново, Чавдарово и Капитан Димитриево са намерени семки от грозде. Явно хората по днешните български земи са познавали суровината за виното още преди 8 000-9 000 години. А край създаденото в каменно-медната епоха (V-ІV хил.пр.Хр.) светилище при Татул в Родопите са изследвани диворастящи лози, даващи обилен плод. Специалистите доказват, че произхождат от култивирани сортове за производство на вино, близки до днешния мавруд.

Античните извори разказват за важното място на виното в живота на траките още от дълбока древност. Първите записани в Европа литературни творби са „Илиада” и „Одисея” на Омир. Те отразяват станалата през ХІІІ-ХІІ в.пр.Хр. Троянска война и в тях виното буквално се лее. Напитката е наричана с епитетите „благовонна” и „медена”. В стана на гърците се възстановявали с несметни количества от упойващата течност. Шатрите на обсаждащите „са пълни с вино, което ахейските кораби превозват всеки ден по широкото море от Тракия”. Един от царете на траките, Марон, подарил на Одисей много амфори със сладко, червено и гъсто вино, което било божествено питие. От него се разнасяло невероятно благоухание и никой не можел да се въздържи да не вдигне чаша.

Траките никога не смесвали виното с вода като гърците, заради което последните им се подигравали. Те търсели съзнателно опиянението, защото така се осъществявала връзката с древния бог Загрей. По-късно той ще навлезе в религията на елините с името Дионис. Късането и мачкането на гроздовите зърна било отъждествявано с митологичното разкъсване на Дионис от собствените му служителки, менадите. Не случайно при направата на виното тракийските жени пеели тъжни песни. А празниците на бога, т.нар. „дионисии” или „вакханалии” по късното латинско наименование, били придружавани с оргии и безпаметно пиянство. Това се запазило през цялата история на траките. Гробниците на техните царе от ІV-ІІІ в.пр.Хр. са пълни със съдове от скъпоценен метал за пиене на вино, а стените им често са покрити с фрески, изобразяващи тежки пирове.