Ще се наложи ли пак да признаваме съседката с новото й име

БЮРМ – наследството на Киро Глигоров, си отива

Македонският премиер Зоран Заев е в цайтнот. Времето, както казват шахматистите, не му стига, за да мести правилно фигурите по политическата дъска. Но това не му попречи да заяви, че ако президентът Георге Иванов - онзи, когото Борисов и Захариева отказаха да приемат, се опита да блокира и да не подпише резултатите от референдума през есента за новото име на държавата, ще поиска от депутатите в парламента да обявят импийчмънт.

Не че Георге с цялото си поведение не го заслужава, но се питам, защо му е на Заев импийчмънт след като през пролетта на следващата година мандатът на Иванов изтича. Ще се проведат президентски избори и ако премиерът и лидер на социалдемократите намери добър кандидат, би се поздравил с победата. Пък после новият човек в резиденцията под Водно край Скопие да си прави сметката...

Но това ще стане чак следващата година. А Заев няма време. С дебел червен флумастер на календара в кабинета му са очертани две дати - 28 юни и 12 юли. Това е политическият му хоризонт за този сезон, това са ключовите опори на цялата му кариера, колкото и къса досега да е тя. Тогава ще се реши и личното му политическо бъдеще, за което той натрупа достатъчно сериозен капитал с подписването на Договора с много дълго и сложно дипломатическо име, но който всъщност е за промяна на името и за стратегическо партньорство между Македония и Гърция. Вярно, лично той не сложи подписа си под документа край водите на граничното Преспанско езеро, подписаха се външните министри Никола Димитров и неговият съименник Никос Коцияс. Или Кодзияс, все едно. И това беше признание за ролята, която двамата шефове на дипломатическите ведомства практически изиграха, за да докарат нещата с договора до там, че сега и негови фенове, но и неприятели да го определят като исторически. Едните - като историческа победа, а другите - като историческо предателство. Но двамата премиери Ципрас и Заев по време на подписването в неделя стояха край външните си министри и благосклонно даваха благословията си. Както на тях, така и на рожденика Матю Нимиц, който пък, в името на символиката, с която в последно време Балканите са пълни, та препълни, взе че обяви, че същият ден празнува 79-тия си рожден ден.

Зоки (така по стара юготрадиция наричат на галено всеки Зоран!) Заев наистина няма време. На 28 юни ще стане ясно дали Македония, но вече Република Северна Македония, ще получи дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. На 12 юли пък същата тази балканска държава, която ние признахме първи в света с нейното конституционно име Република Македония, ще получи покана за членство в НАТО. Това ще бъде отплатата за риска, който Заев пое както с подписването на Договора с България на 1 август миналата година, така и със сегашния Договор с Гърция. Заев има право да бъде еуфоричен, хората около него - също, но това не им дава право да неглижират онези техни съграждани, които протестират срещу Договора. Протестират сега и ще протестират до края на цялата процедура, която трябва да бъде изпълнена за да може и Ципрас да внесе документа за ратификация в гръцкия парламент. Ако Заев и екипът му наистина вярват, че Договорът с Гърция е от историческо значение за бъдещето на страната им, да направят така, че да убедят в това и онези македонски граждани, които сега виждат в него историческо предателство. За да не стане така, че еуфорията да заслепи премиера и заедно с потупването и похвалите от международната общност да му изиграят лоша шега. Теренът, на който това може да стане е референдумът през есента, на който македонците ще имат възможността директно да кажат „Да“ или „Не“ на новото си име Република Северна Македония. Вярно, Заев разчита на пълната подкрепа на избирателите на партиите на албанците в страната, които безусловно подкрепят членството на държавата в НАТО и започването на преговорите за членство в ЕС. Това е сериозен коз в ръцете му, който може да го изведе до победата. Но останалите... С тях просто трябва да се работи, те ще му трябват.

Референдумът е една от редицата клопки, които стоят пред премиера по пътя към усвояването на новото име на държавата. Другата също споменахме - поведението на президента Георге Иванов, който се обяви категорично против Договора с Гърция. В Конституцията на страната има възможности за преодоляване на евентуалното негово вето, което той може да наложи след гласуването в парламента. Но Георге Иванов не гледа конституцията, защото ако я беше гледал, нямаше вече няколко месеца да блокира Закона за езиците, който той не подписа, дори след като бе гласуван трети, да, да, трети път в Събранието. И Законът за езиците отлежава в бюрото му, а в тази своя постъпка Иванов вижда акт на висок патриотизъм.

Третата клопка за преодоляване е задължението да бъдат извършени промени в конституцията на страната. Гърците държат особено на това, особено на промяна на прословутия член 49, с който държавата Македония се задължава да се грижи за правата на своите малцинства в другите, особено в съседните държави. В тази грижа в Атина виждат заплахата от иредентизъм, която сега с Договора искат да си гарантират, че вече никога няма да съществува. Промяната се налага и от новото название на държавата – Република Северна Македония, което трябва да бъде вписано в основния й закон. Ако за ратификацията на Договора се изисква просто мнозинство - 60 плюс един глас най-малко, за промяната на Конституцията е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети, а това означава най-малко 80 депутатски гласа. Засега Заев ги няма, а ако опозиционната ВМРО-ДПМНЕ изпълни заканата си и напусне парламента, няма да има откъде да ги вземе. Албанският ресурс няма да му стигне да се качи на кота 80, колкото и той да бъде мобилизиран. А промяната на основния закон бе едно от трите условия, поставени предварително от Атина и поддържани от нея от началото до края като платформа, от която слизане няма - първо, сложно име с географско определение, второ, цялостна употреба - ерга омнес - за у дома и за навън, и трето, промяна на конституцията. С Илинденска Македония Заев се опита да слезе в движение от влака, но бързо-бързо му бе подсказано да си седи мирно в купето.

Четвъртата клопка е така наречената международна общност, каквото и да означава това. Съществува минимална възможност нейните представители, които надълго и нашироко обещаваха на Заев щом се сключи договорът с Гърция, да вдигнат бариерата пред евроатлантическата интеграция на Македония, сега по различни причини да се отметнат. Знае ли човек? Политическата динамика в момента е такава, че ако днес едно нещо е актуално, утре то може да се окаже напълно остаряло. Все пак ми се струва, че тук опасностите от пропадане са най-малки, тъкмо защото една атлантическа Македония, членка на НАТО и преговаряща за членство в ЕС, отговаря в най-пълна степен на геополитическата ситуация в района и в Европа и на геополитическите интереси на НАТО и на ЕС.

Петата клопка е самият Зоран Заев. Автентичен и нестандартен като политик, имунизиран от апаратните игри на своя СДСМ, затова и доста наивен на моменти, Заев има енергията и желанието да промени страната си. Лошото е, че той е почти сам, въпреки привидното единство на близкото му обкръжение. Самотата сред политиците не е изключение, напротив, по-скоро е правило. Но когато се захващаш с толкова сериозна промяна, ти е нужна широка опора. Има ли я Заев? Ще видим.

Иначе в личен план мен ме интересува дали процедурно ще се наложи отново да признаваме нашата съседка с новото име? И ако е така, ще спечелим ли отново състезанието да бъдем първи, както на 15 януари 1992 година. Пък и какво ако бъдем отново първи? Да не би това да ни даде някакво предимство?